Решение № 260229 от 14.05.2021, Районен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н И Е

№260229/14.5.2021 г.

14.05.2021 год. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април през 2021 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМЧО ДИМОВ при участието на секретаря И.Г. като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов гражданско дело № 4081 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин – 10, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б. – *** на Съвета на директорите, съдебен адрес:***, чрез адв. А. Б.-Д. в качеството и на пълномощник срещу И.М.В., ЕГН ********** *** .

С исковата молба се твърди че на 19.03.2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за стоков с кредит № *** по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в общ размер на 1 890 лв., представляващ продажната цена за закупуване на мебели - спално обзавеждане на цена 1890 лв.

Поддържа се, че пописвайки договора за кредит, ответникът като кредитополучател се е съгласил да заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти – ФЛ, като едновременно с това е декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на договора тарифа. Сочи се, че съгласно ОУ в случай на забава за плащане на месечната вноска от деня, следващ падежната дата върху съответната част от главницата, се начислява надбавка за забава в размер на 10 % пункта.

На 11.04.2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца е бил сключен рамков договор за продажба на прехвърляне на вземане, а на 22.11.2018г. било подписано допълнително споразумение с което били прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит № ***г.

Твърди се, че длъжникът /ответника/ е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия от цедента “Банка ДСК“ ЕАД, чрез упълномощения за това цесионер – ищцовото дружество с уведомително писмо от 23.04.2019г., връчено лично на длъжника на 08.05.2019г., чрез ЧСИ И.Х. рег. № *** на КЧСИ.

На следващо място се твърди, че с оглед преустановяване на плащането по кредита, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост за която предсрочна изискуемост длъжникът бил уведомен с уведомително писмо, връчено му лично отново на 08.05.2019г., чрез ЧСИ И.Х..

На следващо място се сочи, че ищца е инициирал пред съда производство по реда на чл. 410 от ГПК, като пред РС – Я. е било образувано ч.гр.д.№***/19г. по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Същата била връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК с което и по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Претендира се от съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 2 210.54 лв., както следва:1 890 лв. главница по договора за кредит; 228.10 лв. – договорна лихва за периода от 13.04.2018г. до 22.11.2018г., 92.44 лв. – обезщетение за забава от 13.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в РС – Ямбол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил отговор от *** на ответника – адв. С.В. *** в който на първо място се поддържа, че иска е недопустим, тъй като в заповедното производство липсвало направено възражение от ответника, срещу издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение.

Признава се обстоятелството, че между ответника и

„Банка ДСК“ ЕАД има сключен договор за стоков кредит.

Не се спори, че ответника не е изплатил пълният размер на задълженията по кредита.

Не се спори и относно цедирането на вземането на ищеца по делото, както и досежно това, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия.

Оспорва се дали действително е настъпила предсрочната изискуемост, тъй като в тази насока не били представени доказателства.

По възражението на особения представител на ответника за недопустимост на предявеният иск, съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК, намира същото за неоснователно, доколкото единствено и само факта на връчване на заповедта за изпълнение и на парично задължение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК обосновава законовата възможност, а и от тук и правния интерес за ищеца да предяви искът, предмет на разглеждане на настоящото производство.

Редовно при зован за съдебно заседание, за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв.

За ответника И.М.В., в съдебно заседание се явява, в качеството на назначен *** – адв. Б.В. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че с оглед изслушаната в съдебно заседание експертиза е доказана основателността на иска.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2019 год. по описа на ***РС, на 01.08.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, срещу длъжника-ответник И.М.В. за сумите от: 1890,00 лева – главница по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 13.04.2018 год. до 19.03.2020 год.; 228,10 лева – договорна лихва за периода от 13.04.2018 год. до 22.11.2018 год. и 92,44 лева – обезщетение за забава за периода от 13.04.2018 год. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № ***/02.08.2019 год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства: зав.копие на договор за стоков кредит № *** от 19.03.2018г., зав.копие на погасителен план и ГПР, искане за кредит № *** от 19.03.2018г., зав.копие на Общи условия по договори за стокови кредити, зав.копие на декларация от И.М.В. от 19.03.2018г., зав.копие от искане за стоков кредит с кредитоискател И.М.В. от 19.03.2018г., зав.копие на фактура № ***г., зав.копие на операционна бележка с номер на документа № ***, зав.копие на рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., зав.копие от допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., зав.копие на уведомление на „Банка ДСК“ до „АСВ“ ЕАД № ***г. към ***, зав.копие на пълномощно № ***/22.11.2018г., зав.копие от писмо изх. № ***г. на Камара на ЧСИ до „АСВ“ ЕАД, зав.копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД от дата 23.04.2019г.,зав.копие от пълномощно № ***г., зав.копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД от дата 23.04.2019г., зав.копие от потвърждение за плащане с наредител А. Б. – Д..

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че на 19.03.2018 година „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1890,00 лева, с основание „БОТРО 2003“ООД – ПОС кредитиране, авт.усвояване *** на ***“.

Отпуснатата сума по кредита е усвоена еднократно, чрез превод по банкова сметка ***. Посочените в договора стоки са заплатени от Банка ДСК“ ЕАД по сметка на „БОТРО 2003“ООД с операционна бележка № *** год., в размер на 1890,00 лева с основание „автоматично плащане на търговец тип Б за ПОС-кредит ***“. Няма извършени плащания по договор за стоков кредит № *** год. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.08.2019 год., остатъчното задължение по договор за стоков кредит № ***год. е в размер на 2 086,56 лева, от които: 1890,00 лева – главница и 196,56 лева – договорна лихва за периода от 13.04.2018 год. – 22.11.2018 год. В случай, че е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за забава, начислена върху непогасената главница – 1890,00 лева от 13.04.2018 год. до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 01.08.2019 год. е общо 254,65 лева. В случай, че е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за забава, начислена върху непогасената главница – 1890,00 лева от 13.04.2018 год. до датата на изготвяне на експертизата – 27.01.2021 год. е общо 536,07 лева. Размерът на лихвата за забава, изчислена върху падежиралата и непогасена главница, за периода от падежа на всяка неплатена погасителна вноска до датата на изготвяне на експертизата – 27.01.2021 година е 342,02 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.2