Решение № 18829 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18829 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110113730 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, срещу Т. Т. К. с ЕГН: ********** и Л. Т. К. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно на ишеца при квоти за Т. К. по 1/6 ид.ч. и за Л. К. по 5/6 ид.ч. следните суми: 1046.14 евро. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането, 88.44 евро. лихва за периода от 15.09.2024г. до 07.01.2026г., а за дялово разпределение 26.42 евро. главница за периода от 01.05.2023г до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането и 5.95 евро. - лихва за периода 16.07.2023г. до 07.01.2026г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 38/2026 г. на РС-Своге.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ***, инсталация ***/Аб. № *** ИД номер:

***.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици в условията на разделна отговорност за Т. К. по 1/6 ид.ч. и за Л. К. по 5/6 ид.ч. на процесния топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. С, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М“ в сила от 10.07.2016 г.

1

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ С ЮЛ. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ЮЛ по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - ЮЛ на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците признават задължението си и сочат, че са го разсрочили с ЮЛ чрез обществените посредници. Иска се да уважена исковата претенция на ищеца поради признаване на задължението и сключване на споразумение за разсрочено изплащане, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 16.01.2026 г. ЮЛ е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. Т. К. и Т. Т. К. за дължими суми: 1046.14 евро. - главница за периода 05/2023 -04/2025 г., 88.44 евро. - лихва за периода 15.09.2024 г. до 07.01.2026 г., а за дялово разпределение 26.42 евро. - главница за периода 05/2023 -04/2025 г., 5.95 евро. - лихва за периода 16.07.2023 г. до 07.01.2026 г., претендирани разделно при квоти за Т. К. по 1/6 ид.ч. и за Л. К. по 5/6 ид.ч.

С разпореждане от 19.01.2026 г. по ч. гр. д. № 38/2026г. по описа на РС-Своге, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 19.84 евро за заплатена държавна такса и 50 евро юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжниите при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и н а ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415, ал.1, 2 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №***, том V, дело № 835/1997г. В.Я.К. е придобила , ап. № *** в ***.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №***, том II, рег. № 9956, дело № 209/2006г. В.Я.К. продава на съсобственика си Л. Т. К. 4/6 /четири шести/ идеални части от апартамент № ***, находящ се в ***.

2

Видно от представения протокол от проведеното на 30.03.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в ***, етажните собственици са взели решение да се сключи договор със ЮЛ и ЮЛ, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор от 27.09.2002 г. между „ЮЛ, и етажната собственост с адрес:

***, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между ЮЛ – възложител ЮЛ, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени по делото са общите фактури от 31.07.2024 г. и 31.07.2025 г.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на 3 топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между ЮЛ и ответниците за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между ищцовото дружество от една страна и наследодателя на ответниците от друга страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно целия процесен имот.