Определение № 162 от 03.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 03.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600214 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура Варна срещу протоколно определение №633 от 12.06.2025г. по ЧНД №687 по описа за 2025г. на Окръжен съд Варна, с което е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД№870/2023г. на Окръжен съд-Варна, в размер на три години. Прокурорът изразява несъгласие с изводите на съда за наличието на втората кумулативна предпоставка за УПО, а именно че осъдения е дал доказателства за своето поправяне. Като аргумент се сочи, че К. е осъждан общо 16 пъти, в по-голямата част за тежки умишлени престъпения, с наложени ефективно наказания „лишаване от свобода“ сочещи, че К. е с висока обществена опасност. За да бъде последната успешно коригирана, според прокурора е необходим дълъг период от време в МЛС, където К. да е демонстрирал добро поведение. Тъй като от данните по делото не може да бъде направен този извод, прокурорът предлага на въззивната инстанция да отмени протестираното определение и да постанови друго, с което да откаже условно предсрочно освобождаване на Д. К..

Постъпило е възражение от защитника на осъденото лице, с което изразява несъгласие с доводите на прокурора, като от своя страна излага съображения за налични доказателства за поправянето му.

С писмено становище Началника на Затвора Варна поддържа становището си, че целите на наказанието са постигнати предсрочно и правонарушителя вече не представлява опасност за обществото.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Протестът е подаден от легитимно лице, в законовия срок, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието от три години, определено по НОХД№870/2023г. на 17.03.2023г., при първоначален „строг“ режим. Към 19.06.2025г. е изтърпял 2г.,3мес.2 дни от които: фактически 2г.3мес.2 дни и от работа 17дни. Неизтърпяният остатък от наказанието е в размер на 8мес. 11 дни.

Изложеното сочи, че е налице едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“- осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание-чл.70,ал.1,т.2 от НК.

В началото на изпълнение на наказанието е проведена диагностика на рисковете при осъдения К., които са отразени в доклад по чл.154,ал.2 от ЗИНСЗС/оценката на риска от рецидив и вреди е неин компонент/, от който при осъдения са били установени липса на самокритичност спрямо престъпното поведение, податливост на влияние от референтен кръг, дефицити в морално волево отношение за преодоляване на криминогенните нагласи, оформили рискови зони в осъзнаване на правонарушението, начин на живот и обкръжение, управление на финанси и доходи, междуличностни проблеми и умения за мислене, за чието преодоляване са били предвидени редица социално-възпитателни мероприятия.

От данните в последващите текущи доклади от 30.07.2024г. и от 27.03.2025г. по чл.129,ал.7 от ППЗИНЗС се констатира наличие на поведенчески промени при осъдения. Същия е започнал в известна степен да приема отговорност за престъпното си поведение, показал е някои способности за мислене, в посока към решаване на проблемите. К. се е адаптирал бързо в средата, не е позволил конфликт с други лишени от свобода, не е нарушавал правилата в МЛС, имал е уважително отношение към надзорния състав, възложена му е работа в рамките на отделението. В същото време в докладите се отразява, че осъдения се проявява като добър манипулатор, склонен да преувеличава факти и събития и да се представя като жертва на системата. Същият изразява желание да се включва в трудово възпитателни дейности, но единствено с оглед възможността за механично намаляване на присъдата.

Докладите дават сведения и за три награди; участие в културно- масови и спортни мероприятия; успешно преминаване на програмите за овладяване на гнева и за умения за мислене; участие и в програма за обществено 2 въздействие при Затвора гр.Варна.

При препланиране на присъдата на 27.03.2025г. корекционновъзпитателната работа е продължила по отношение на три дефицитни области. Въпреки, че зоната за отношение към правонарушението е отпаднала поради изразен от осъдения стремеж към промяна на криминогенните нагласи, работата по нея продължава.

Безспорно е обстоятелството, че осъдения е полагал доброволен труд, но за кратко време/един месец/ в рамките Затвора, като е участвал в организираните трудови, спортни и културни дейности в условията на МЛС. В положителна светлина за неговата личност следва да се оценяват заповедите, с които той е награждаван за спазване на режимните изисквания. Изложените положителни тенденции обаче не са сигурен индикатор за преодоляване на дефицитите в поведението на К., които са способствали наказаната деятелност и които в бъдеще обосновано може да се предполага, че могат да предизвикат рецидивни прояви. Според текущите доклади „се отчитат положителни тенденции на мисленето“, но същото няма траен и осъзнат характер.

Обобщено към март 2025г. осъденият реално се е намирал в условията на протичащ процес на поправяне, обхванат от действието на прогресивната система по чл.66 от ЗИНЗС. Към поддържане на мотивацията настоящия състав отнася наградите на осъдения, полагане на доброволен неплатен труд, спазване на трудовата дисциплина и ред, липса на наказания за нарушаване на реда в МЛС, поощряване във връзка с прогресивната система при изпълнение на наказанието.

Актуалното планиране на присъдата доказва, че всички тези безспорно позитивни промени в поведението на К. са отчетени, с което се обяснява и отпадане на необходимостта от корекционна работа в една от криминогенните зони относно отношение към правонарушението,т.к. осъдения изразява стремеж към промяна на криминалните си нагласи. Не са преодолени обаче останалите дефицити на К..

Независимо от положителното становище на служители на затворническата администрация, т.к. същите не са източник на доказателствени факти, а дължимо по закон мнение на участник в производството, съдът съобрази всички представени доказателства.

Обективният прочит на доказателствените източници за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение към оценявания времеви период сочи, че въпреки констатирани положителни промени в неговото поведение, корекционния процес не е приключил, като очертаните проблеми в дефицитните зони все още не са преодолени в достатъчна степен.

Положителната тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност и осъзнатост.

3

Правилния подход при преценка наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за УПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния процес. Видно от материалите по делото, режимът на изтърпяване на наказанието не е променян, лицето не е изведено на работа, МЛС не е променяно в открит тип. Само преминаването през отделните етапи на прогресивната система свидетелства за съзнателна промяна в личността и активната самокорекция, чийто желан финален етап е постигането на условно предсрочно освобождаване. Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и успешно ресоциализиран.

В частният си протест прокурора акцентира предимно върху богатото съдебно минало на осъдения, налагащо по-продължително и интензивно третиране. Подобен подход частично резонира с указанията в т.2 от ППВС, но не бива априори да се изключва поправянето на осъденото лице, без да се извърши дължимата преценка на поведението му по време на изтърпяване на наказанието. В противен случай ще е налице едностранчивост на доказателствения анализ, който не удовлетворява критерия за обективност, пълнота и изчерпателност.

Становището на въззивния състав е, че посочените писмени доказателства не оставят място за съмнение от необходимостта за продължаване на социалната работа и възпитателна дейност с осъдения, т.к. дефицитните зони не са преодолени и не е затвърдена нагласата за законосъобразен начин на живот.

Посочените обстоятелства категорично сочат, че по отношение на К. протича промяна, но не до степен, която да позволи по-ранна ресоциализация.

Все още осъдения и пенитенциарните мероприятия се намират в началото на прогресивната система при изпълнение на наказанието. За реализиране на този институт е необходимо процесът на поправяне да е приключен, така че по нататъшен престой в пенитенциарна среда да се явява безпредметен, какъвто извод безспорно не може да се изведе от писмените доказателства по делото.

По изложените съображения настоящият съдебен състав не може да се солидализира с изводите направени от първоинстанционния съд за налични доказателства за трайни и осъзнати положителни промени в насока поправяне 4 и превъзпитание. Въпреки дадените положителни оценки на служители на затворническата администрация, от същите е видно, че спрямо лицето продължава корекционната дейност и такава е необходима с оглед пълно преодоляване на диагностицираните дефицити. Макар в поведението на осъдения да има известни индикации за трансформация в насока поправяне, изложените дефицити сочат, че специалната превенция не е реализирана и опасността от рецидив остава висока, т.е. реинтеграцията на този етап се явява преждевременна.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че изводът на първоинстанционния съд, че осъденото лице е поправило трайно своите престъпни навици е неправилен. Липсват категорични и убедителни доказателства за съзнателни положителни промени в съзнанието и поведението му, каквото е поставеното от законодателя задължително условие за приложение на института по чл.70 от НК.

Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и отказано условно предсрочно освобождаване на К..

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №633 от 12.06.2025г. по ЧНД №687 по описа за 2025г. на Окръжен съд Варна, с което е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД№870/2023г. на Окръжен съд-Варна, в размер на три години НА Д. К. К..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на Д. К. К. от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6