Решение № 3437 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3437 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100508781 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Л.И.“ АД, ответник пред СРС, срещу решение № 6302 от 13.06.2022 г. по гр.д.№ 49928 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 46 -ти състав.

Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищеца срещу ответника /въззивник по чл.432, ал.1 КЗ е била уважена за сумата над 500 лв.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Сочи се, че събраните по делото доказателства не обуславят правните изводи на СРС за уважаване на предявения иск по чл.432,ал.1 КЗ в пълния предявен размер от 3 000 лв. Получените от ищеца травми при ПТП съгласно съдебномедицинската експертиза били „повърхностни травми и наранявания на гърба, челото и десния крак“. Съгласно това заключение възстановяването на ищеца от тези травми било продължило 15-20 дни и приключило без усложнения. В този смисъл присъденото от СРС обезщетение било прекомерно. Сочи, че с отговора по исковата молба бил заявил възражение за 1 съпричиняване. Установено от заключението на САТЕ било, че ищеца е пътувал на мястото до шофьора; същото било снабдено с предпазен колан.

Вещото лице било посочило, че ищеца не е бил с правилно поставен колан.

Вследствие на ПТП ищецът бил изпаднал от МПС. Ако бил ищецът бил поставил правилно предпазен колан, то нямало да изпадне от МПС. Наред с това водачът на МПС, разпитан като свидетел заявил, че и двамата с ищеца пътували без поставени предпазни колани. Ето защо намира за неправилен извода на СРС за недоказаност на възраженията на ответника. Неправилен бил и извода на СРС, че посочените увреждания можели да бъдат причинени при съприкосновение с купето; по делото не били установени деформации на купето. Намира, че е налице съпричиняване, тъй като била установена причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат. На самостоятелно основание и поради акцесорния характер, неправилно било решението и в частта досежно присъдената законна лихва.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 500 лв. и вместо това постановено друго с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен в тази му част. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- М. С.

В., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че от СРС не били допуснати сочените от въззивника нарушения при обсъждане на събраните по делото, доказателства. Намира, че размера на присъденото обезщетение е в съответствие с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. По делото било установено, че ищеца е получил вследствие на ПТП множество повърхностни травми и наранявания на гърба, челото и десния крак. Всяко от тези наранявания било реализирало временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Представени били медицински документи, както и било изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза. Установено било, че са налице трайни белези в областта на гърба и дясното бедро с максимален размер 5 см, линеен белег с размер 1 см и окръглен такъв с размер 5 мм на челото, които представлявали козметични дефекти. Доказани били и преживените негативни емоции. Налице била причинно-следствена връзка.

Намира, че принос не е бил доказан.

2

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 14.06.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 28.06.2022 г.

Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ бил основателен. Прието е още, че при ПТП ищецът е седял на предна дясна седалка в автомобила, не бил с правилно поставен обезопасителен колан и при ПТП изпаднал от автомобила. Вследствие на ПТП ищецът бил получил множество повърхностни травми и наранявания на гърба, челото и десния крак. Възстановяването на мекотъканните травми на главата, тялото и крайниците продължило около 15-20 дни и приключило без усложнения. Периодът бил придружен с умерени болки и страдания.

Установено било виновно поведение на водача на МПС – А. Р.А., който управлявал МПС с несъобразена за метеорологичната обстановка- мокър участък след дъжд, релефа на местността и състоянието на пътя – множество дупки и локви, скорост. По делото било установено, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял болки и страдания и телесно увреждане. Относно размера на обезщетението СРС е посочил възрастта на пострадалия, интензитета и оздравителния период, отшумяването на болките, както и неприятните психически изживявания и стрес, които били от естеството да предизвика едно тежко ПТП. Затова е приел, че като размер на обезщетението следва да бъде определен такъв от 3 000 лв. Относно възражението на 3 ответника за съпричиняване СРС е приел, че същото е недоказано. Вещите лица били посочили, че травмите на ищеца могат да бъдат причинени, както при съприкосновение с купето на автомобила при преобръщането му, така и при изпадането на ищеца от автомобила вследствие на ПТП. При това положение без значение било дали ищеца е пътувал с непоставен предпазен колан. Според СРС правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД било неприложимо, когато приносът на увреденото лице е предполагаем. Затова и възражението за съпричиняване е прието за неоснователно. Претенцията за главница е присъдена в пълен размер ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Видно от исковата молба ищецът претендира овъзмездяване за причинените му вследствие на ПТП, състояло се на 05.04.2021 г., телесни увреждания, както следва: повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза; множество повърхностни травми, множество цикатриси в областта на гърба и дясното бедро с размер 5 см, както и в областта на главата и шията; линеарен цикатрис с размер 1 см и окръглен такъв с диаметър 5 мм в областта на челото. Твърди тези телесни увреждания да са доказани от представените от него медицински документи. Претендират се и неимуществени вреди във връзка с търпените от него болки и страдания вследствие на така причинените му телесни увреждания. Налице били болезнени движения на всички крайници и снагата, което водело до бърза уморяемост и непълноценност. Към настоящия момент ищецът изпитвал периодични болки в травмираните области на тялото. Вследствие на катастрофата ищецът имал кошмари, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение. Твърди да има срив в самочувствието му и преживял тежък психически шок.

Относно размера на обезщетението:

От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил множество повърхностни травми и наранявания на гърба, челото и десния крак. Раните в областта на гърба, дясното бедро и челната област на главата са причинили на пострадалия 4

/ищец/ временно разстройство на здравето, неопасно за живота /отговор на въпрос № 1, л.75 по делото пред СРС/. В отговор на въпрос № 2 вещото лице е посочило, че 25 дни след травмата, при ищеца са описани няколко белега в областта на гърба и дясното бедро с максимален размер 5 см, линеен белег с размер 1 см и окръглен такъв с размер 5 мм на челото. В отговор на въпрос № 3 вещото лице е посочило, че описаните травми и наранявания са получени при пряко съприкосновение на главата, тялото и крайниците в твърдо-ръбести и режещи детайли от автомобилното купе; същите били напълно възможни да бъдат получени при конкретния механизъм на ПТП. Около 5 часа след инцидента пострадалия/ищец е посетил УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ като му била поставена диагноза „други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза. „При постъпването е в добро общо състояние, оплаква се от болка в кръста, често уриниране“. Извършени са рентгенови и ултразвукови изследвания – без данни за патология. Освободен е от лечебното заведение без данни, налагащи хоспитализация. Насочен е за наблюдение при личен лекар. Последният на 28.04.2021 г./ПТП се е състояло на 05.04.2021 г./ е поставил следната диагноза: множество повърхностни травми, неуточнени. След инцидента има болки в кръста при движение.

Съобщава, че се страхува да се вози в кола, сънува кошмари, изпитва постоянно психическо напрежение, започнал да повишава АН. Назначено е лечение с гел за мазане и нурофен. Според вещото лице по допуснатата от СРС комплексна експертиза, периодът на възстановяване на мекотъканните травми на главата, тялото и крайниците е продължил около 15-20 дни и е приключил без усложнения. Придружен е от умерени болки и страдания.

Описаните белези са трайни и представляват козметични дефекти.

Действително, вещото лице е посочило, че при извършения първоначален медицински преглед не е документирано наличие на рани при пострадалия, не е описана тяхна обработка, не е поставена противотетанична имунизация. Описаните 25 дни по-късно от личния лекар в амбулаторния лист от 28.04.2021 г. белези в областта на гърба и дясното бедро с размер на 5 см, както и в областта на главата и шията, линеарен цикатрис с размер на 1 см, окръглен такъв с диаметър 5 мм в областта на челото, обаче, съответстват по местонахождение на констатираните при първоначалния преглед от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ травматични увреждания –„рани в областта на гърба, дясното бедро и челната област на главата“. Напълно 5 логично е белезите да се констатират едва след зарастване на раните, което в случая, както сочи вещото лице е станало в рамките на 15-20 дни от увреждането.

Ето защо настоящата инстанция приема, че белезите са в резултат на наранявания, получени при процесното ПТП.

При разпита си свидетеля А., баща на ищеца, сочи, че последният му споделил, че се събужда нощем и сънува катастрофата; имал кошмари. Затова му били изписани и хапчета. Както и мехлеми за раните.Ищецът вдигал кръвно.

При така анализираните по-горе доказателства, събрани по делото /пред СРС/ и при съобразяване с критериите по чл.52 ЗЗД, въззивната инстанция приема, че така присъдения от СРС размер на обезщетението е справедливкасае се до млад човек – ищеца е роден през 2004 г., същият вследствие на причинените при ПТП телесни увреждания е претърпял и продължава да търпи негативни емоционални изживявания; белезите макар и „козметични дефекти“ ще продължат да го загрозяват /особено тази на челото/, тъй като не могат да бъдат заличени.

Относно съпричиняването:

Действително, в частта на експертизата, автотехническа, както и от показанията на свидетеля, водач на МПС, се установява, че ищеца е седял на предна дясна седалка в автомобила. При извършена проверка вещото лице е констатирало, че автомобила е бил оборудван с триточкови инерционни колана за местата отпред и за местата отзад /отговор на въпрос 9/. Вещото лице е посочило, че ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан, а при разпита си водача на МПС е посочил, че и двамата с ищеца са били без предпазни колани. В отговор на въпрос № 13 вещото лице е посочило, че вследствие на осъществяване на механизма на ПТП ищецът е изпаднал от МПС. Това се установява и от разпита на свидетеля А., водач на пострадалото МПС. Видно от отговора на въпрос № 14 вещото лице е посочило, че при правилно поставен обезопасителен колан ищецът е нямало да изпадне от автомобила при осъществяване на механизма на ПТП.