Решение № 313 от 25.09.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Мария Г. Минова в присъствието на прокурора Божидара Евг. Ганева като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600527 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ МИНОВА и с участието на ПРОКУРОРА Б. Г. отг СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г.а ВНОХД № 527 по описа за 2026 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 460000 от 04.02.2026 г. по НОХД № 3557/2020 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (СпНС–закрит) е признат за невинен и оправдан по съответните обвинения всеки от четиримата подсъдими Г. М. Ж. с ЕГН **********, К. И. Е. с ЕГН **********, Н.

Б. Г. с ЕГН ********** и П. И. Г. с ЕГН **********.

Всеки от тях е бил обвинен, че се е сговорил в периода от началото на м. април 2016 г. до 28.07.2016 г. с останалите трима да върши престъпления по чл. 281 и чл. 301 от НК с цел набавяне на имотна облага, определено като престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.

Подсъдимият Г. Ж. е бил обвинен в продължаван чрез четири деяния подкуп, 1 извършен от него като длъжностно лице (***) на КПП до гр. Сливница на първокласен път Е 80. Обвинен е, че първото деяние е извършил сам в началото на м. октомври 2015 г.

(поискал 2 000 евро, приел 900 евро и приел обещание да получава по 50 евро на преминаваща покрай КПП кола с мигранти, за да ги пропуска без проверка), че второто деяние е извършил на 07.07.2016 г. в съучастие като подбудител с извършителя Н. Г. (също *** и командир на отделение, който приел 100 евро), че при третото деяние на 24.07.2016 г. е бил извършител чрез приемането на 150 евро при улесняване от К. Е. (диспечер на КПП) и от П. Г. (***) и че четвъртото деяние е извършил на 28.07.2016 г. чрез приемането на 150 евро при улесняване от П. Г.. Всички парични суми според обвинителния акт (ОА) са били предавани и обещавани от И. З. Д. – сътрудник на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР (ДВС-МВР).

Всеки от подсъдимите К. Е., Н. Г. и П. Г. е обвинен в извършването на подкуп, всеки – в съучастие с подсъдимия Г. Ж., при посочените във връзка с този подсъдим обстоятелства.

Инкриминираната като подкуп деятелност на всеки от четиримата подсъдими е квалифицирана по чл. 302, т. 1 - предвид службата на всеки от тях в полицията, в ОДМВРСофия: или Отдел „Криминална полиция“, Сектор „Престъпления по пътищата“, Група „Пътен контрол“ - за Г. Ж., Н. Г. и П. Г., или Отдел „Охранителна полиция“, Сектор „Пътна полиция“ - за К. Е.. Вмененият на всеки от четиримата подсъдими подкуп е квалифициран и по ал. 2-ра на чл. 301 от НК, предвид твърденията, че всеки от тях е извършил съответното деяние или за да наруши службата си, или защото я е нарушил, без нарушението само по себе си да е престъпление – чрез неизпълнение или улесняване неизпълнението на задължения за проверка на преминаващи автомобили, вменени със ЗМВР, със специална Инструкция (№ 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение) и с длъжностна характеристика.

Обвинителните твърдения са, че предметът на всяко деяние-подкуп по основния състав на чл. 301, ал. 1 от НК е дар, представляващ неследваща се парична сума, а веднъж и конкретно във връзка с подсъдимия Г. Ж. – и обещание за дар, представляващ неследващи се парични суми. Съответно на твърденията за извършени повече от едно деяния от подсъдимите Г. Ж.

(четири) и П. Г. (две), обвинението по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е привързано и с чл. 26, ал. 1 от НК. На всеки от четиримата подсъдими съобразно твърденията за конкретната му форма на съучастие, обвинението за подкуп е привързано със съответната алинея на чл. 20 от НК.

СГС (СпНС-закрит) е приел, че събраните доказателствени средства не са в състояние да докажат съставомерните твърдения в обвинителния акт (ОА) – поради липсата на непосредствено възприемане от страна на определени свидетели на значими факти, поради процесуално ограничаване на доказателствената стойност на свидетелски показания и поради неинформативност на свидетелски показания и използвани СРС (при ограничена доказателствена стойност на СРС).

Присъдата е протестирана, в срок, с искане за отмяната й и за признаване на всеки от подсъдимите за виновен по всяко повдигнато му пред съда обвинение. Конкретната мотивация в протеста се изразява в позоваване на СРС, на прочетени по реда на чл. 281, ал.

4 от НПК показания и на протокол за обиск на един от подсъдимите; спрямо предмета на ОА, мотивацията в протеста е ограничена практически само до деянието на 07.07.2016 г. и до деянието на 28.07.2016 г.

Във въззивните съдебни прения прокурорът от САП поддържаше протеста, заявявайки, че първостепенният съд е изолирал едни доказателствени средства от други, без да анализира връзката помежду им, а приемането на показанията на И. Н. за недостатъчни и ненадеждни е неправилно. Защитниците и подсъдимите заявиха, че присъдата следва да бъде потвърдена.

2

За да провери правилността на протестираната присъда – изцяло съобразно чл. 314 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно съдържанието на всички събрани доказателствени средства. При това въззивният съд оформи извод за изчерпаност към настоящия момент на доказателствения потенциал на делото. Същевременно анализът на съдържанието на всяко едно отделно доказателствено средство и синтезът на съдържанието на всички доказателствени средства в обща съвкупност обосноваха въззивния съд да приеме, че протестираната присъда е обоснована – поради приемане за не/установени на твърдените от прокуратурата съставомерни факти съответно на действителното съдържание на доказателствата, и че е законосъобразна – поради правилна преценка на приетите за не/установени факти спрямо приложимия наказателен закон, съответстващ на обвинителните фактически твърдения; това обуславя извод, че като обоснована и законосъобразна, оправдателната присъда е правилна.

За да оформи тези си изводи, САС установи следното съдържание на доказателствените средства по делото:

Основният доказателствен източник в случая са показанията на свидетеля И. Н., въз основа на които (във вида им от досъдебното производство) са направени почти всички значими фактически твърдения в ОА - и във връзка с престъпленията по чл. 321, ал. 6 от НК, и във връзка с престъпленията по чл. 301 от НК.

При втория разпит пред съда на 13.05.2024 г. – в присъствие на (вече) всички защитници (НОХД, т. 2, л. 459-463), И. Н. е заявил, че конкретно по повод разследваната на ДП престъпна деятелност е действал като сътрудник на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР (ДВС-МВР), а контактите с него осъществявал основно свидетелят В. Ц. (служител в ДВС-МВР към инкриминирания период). Показанията на свидетеля И. Н. пред съда са или несигурни, или практически неинформативни за съществени обстоятелства. За повечето от тези обстоятелства той заявява пред съда липса на спомен, за друга голяма част – прави противоречиви изявления в един и същи разпит. Устойчивите факти в твърденията му пред съда са, че е плащал на полицай Г. Ж. на караулката (КПП в близост до гр. Сливница на главен път Е-80) няколко пъти различни суми – „за да преминават емигранти“, и че плащал на кола, не на човек. Пред съда свидетелят Н. не помни нито цената на кола, нито колко пъти е плащал на полицай Г. Ж.. Пред съда свидетелят Н. заявява и несигурно, и противоречиво в рамките на един и същи разпит: не помни дори за последната предадена сума дали е била за вече преминали покрай караулката емигранти или за предстоящи да преминат, но помни, че трябвало да плаща след преминаване на кола; не помни дали се е обаждал по телефона предварително на Ж., но след това заявява за последната предадена сума, че лично му звънял да му каже колко коли ще минат (което е предварително). Пред съда свидетелят Н. или въобще не може да каже, или не е сигурен: колко пъти и кога е предавал пари на Ж.

(което прави невъзможно обвързване по несъмнен начин на показанията именно с инкриминирания период); какъв е бил знакът, че конкретна преминаваща кола е именно от „нашите“ (от името на свидетеля); как точно са преминавали „нашите“ (от името на свидетеля) коли; възможно ли е да е давал пари на цивилно лице (какъвто е бил подсъдимият К. Е. предвид длъжността му на пазач и диспечер).

В съдебното следствие са били прочетени досъдебните показания пред съдия на И. Н. от 02.06.2017 г. (ДП, т. 1, л. 37-39). В тях сигурните изявления са само относно подсъдимия Г.

Ж.. За останалите споменати в този разпит полицаи от караулката на Сливница, включително – за подсъдимия П. Г., показанията на свидетеля Н. са несигурни – той прави определени твърдения за тяхно участие във вземането на парични суми за пропускане на мигранти въз основа на това, че „мисли“, че съответният полицай е извършил съответното действие, без да пояснява има ли и какви са личните му възприятия за обективни факти, въз основа на които „мисли“ така. Тези показания са относими само към част от обвинителните твърдения в ОА: към първото деяние през октомври 2015 г. от вменения на Г. Ж. продължаван подкуп, а също и към постигането на уговорка между подсъдимия Г. Ж. и свидетеля И. Н. (Ж. да пропуска без проверка и без задържането им афганистанци, за които му се е обадил Н., и за което пропускане и незадържане Н. давал пари на Ж.). Тази им фактическа ограниченост 3 изключва възможността да доказват обвинителната теза за престъпленията по чл. 321, ал. 6 от НК и за другите три деяния, вменени като подкуп.

Пред съда свидетелят Н. е заявил, че поддържа тези прочетени показания.

Изследването на доказателствената съвкупност относно твърдените в тези показания обстоятелства обаче установява, че за тях няма други доказателствени средства с неограничена от процесуалния закон стойност. На този досъдебен разпит, макар и проведен пред съдия, не е присъствал нито един от обвиняемите и нито един защитник. Предвид това, тези показания за твърдените в тях относими към ОА факти се явяват както единственото (със самостоятелна и пълноценна докателствена стойност), така и определящото доказателствено средство. Същевременно в съдебно заседание свидетелят е могъл само общо да ги потвърди, а преди прочитането им не е могъл да си спомни или е заявил противоречиво значими факти. Поради тези им характеристики и поради качеството им на единствено и определящо, т.е. - решаващо за осъждане, доказателствено средство за твърдените в тях факти, досъдебните показания пред съдия на И. Н. не могат да обосноват доказаност на съдържащите се в тях факти от значение за обвинителната теза (Решение на СЕС от 08.12.2022 г. по дело № С-348/21 на СпНС). Това са фактите относно вменения на Г.

Ж. подкуп през октомври 2015 г., както и фактите по постигане на уговорката между Ж. и Н. да бъдат пропускани от страна на Ж. без проверка и без задържане мигриращи през България към Сърбия чужденци, за което пропускане Н. плащал пари на Ж.. Освен тази им доказателствена непълноценност тези показания са и съдържателно недостатъчни.

Преценени спрямо обвиненията по чл. 321, ал. 6 от НК, те не са персонализирани спрямо останалите трима подсъдими (К. Е., Н. Г. и П. Г.), а изискването на нормата е за сговор между поне две обвинени лица; липсата на персонализация се дължи на непълноценното провеждане на разпита тогава – свидетелят Н. не е питан има ли и какви са непосредствените му възприятия, въз основа на които „мисли“, че и други полицаи освен Г.

Ж. от караулката на Сливница получават подкупи, за да пропускат незаконно придвижващи се в България чужди граждани.

В съдебното следствие са били прочетени и досъдебните показания пред следовател на И. Н. от 13.06.2016 г. (ДП, т. 1, л. 40), чието съдържание е описание на разпознавания, проведени непосредствено след това – на подсъдимите П. Г. и Г. Ж., на свидетеля С. А. (А.