Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1312 от 18.04.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15483/2021
Вид
Решение № 1312
Подписан
18.04.2022
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 110, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
  • чл. 318 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330115483 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против М. Х.. Х.. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3539/14.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 6091/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, а именно: сумата от 878, 67 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2019 г. до 31.10.2020 г. за обект, находящ се гр. П., ж.к. Т. и сумата от 64, 35 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода от 03.03.2020 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.04.2021 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна 1 енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ж. к. Т.. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 878, 67 лв., представляваща топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и топлинна енергия за битовогорещо водоснабдяване. Твърди, че е начислена и такса за услуга дялово разпределение. В уточнителна молба, депозирана в изпълнение на указанията на съда, посочва, че за процесния период са издавани изравнителни сметки, като е постъпило едно плащане от ответника за сумата от 0, 85 лв., като подробно конкретизира как е формирано вземането за главница. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.

Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът М. Х.. Х.., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Л.П., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че по делото не са приложени доказателства, от които да се установява, че ответникът е потребител на топлинна енергия – в качеството му на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване по отношение на процесния обект. Счита, че приложените по делото документи за начислени задължения за топлинна енергия са изцяло изготвени от ищеца, което обстоятелство е от значение за кредитиране на доказателствената им стойност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

3 ГПК.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е 2 необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно, доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът М. Х.. Х.. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. Т..

По делото е представен нотариален акт за делба на недвижими имоти *****., *****. при **** Л. Т. с *****, по силата на който в дял на ответника е поставен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се , находящ се в в гр. П., ж.к. Т./* Следователно от така представените доказателства се установява, че ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в гр. П., ж.к. Т.. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от представения нотариален акт, от който е видно, че ответната страна е придобила собствеността по силата на договор за доброволна делба, изповядан в нотариална форма.

Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената 3 продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.11.2019 г. до 31.10.2020 г. Тази справка не представлява доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.

Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че жилищния блок в гр. П., ж.к. Т. № *, вх. В, е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.

Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение на потребители. Установено е, че през процесния период в имота на ответника е монтирано едно отоплително тяло, което не е снабдено с ИРУ за ежемесечен визуален отчет. Установено е, че в имота на ответника е монтирано едно водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходвано количество топлинна енергия за битовогорещо водоснабдяване, като достъп за отчет на последното не е осигуряван от м. 04.2020 г. до края на процесния период. Експертизата е установила, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 104 куб.м, като за целият процесен период е разпределена 0, 83035 MWh топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице е установило, че за процесния период са прилагани изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост - Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за 1 брой 4 отоплителни тела – тип радиатор, на максимална мощност, поради липса на уред за отчет, както и битово-горещо водоснабдяване – за 1 брой лица по 140 литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет след м. 04.2020 г.

Установено разпределено количество топлоенергия за отопление от 3, 29048 MWh и за битово горещо водоснабдяване от 4, 25714 MWh. Експертизата е дала заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с методиката.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива, като общо дължимата сума за главница е в размер от 919, 43 лв. Експертизата е установила, че длъжникът е заплатил сумата от 40, 76 лв., след приспадане на която е останало задължение за главница от 878, 67 лв., формирано както следва: сумата от 54, *лв. – топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, сумата от 359, 93 лв. – топлинна енергия за отопление, сумата от 446, 47 лв. – топлинна енергия за БГВ и сумата от 17, 95 лв. – такса за услуга дялово разпределение. Вещото лице е установило, че за процесния период не са издадени изравнителни сметки. Определен е размерът на обезщетението за забава за периода от 01.11. 2019 г. до 12.04.2021 г. от 64, 35 лв.