Решение № 91 от 25.08.2022, Районен съд - Раднево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Р., 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Ц. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20225520100269 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Р. Д. ИЛЧ., действаща чрез адв. Е., срещу Р. Т. Т. и ИНН. Т. Т., с която се предявява конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за частично разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

Ищцата твърди, че ответниците са дъщери на нейния син Т.И.Т., който починал на 30.12.2021 г. и оставил двете ответници като законни наследници.

Твърди, че нейният съпруг И.Т.И. починал на 16.11.2006 г. Твърди, че на 19.01.2001 г. покойният й съпруг И.Т.И. със нейното съгласие с нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 35, том 1, рег. № 293, н.д. № 19/2001 г. на нотариус Г.Д., заедно са прехвърлили на сина си Т.И.Т. собствеността върху дворно място с постройките в него, находящо се в гр. Р., кв. Г., цялото от 1125 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 1984 г. от 990 кв.м., представляващо УПИ IX-320 в кв. 33 по плана на гр. Р., срещу задължението на Т.И.Т. да поеме цялостната издръжка и грижи, гледане и помощ до края на живота на родителите си И.И. и Р.И., както и за осъществените до момента на сключване на договора грижи, като им осигури занапред спокоен и нормален живот, какъвто са водили до тогава. Твърди, че след сделката синът й Т.Т. не е полагал лично никакви грижи за нея и покойния й съпруг, като за тях са се 1 грижили братът на Т.Т. и син на ищцата М.И.Т. и неговото семейство.

Твърди, че след смъртта на Т.Т., неговите законни наследници, ответниците, въобще не са се грижили за нея, не се интересуват как живее тя, от какво има нужда, не й дават никаква издръжка. Твърди, че отношенията между нея и ответниците, след смъртта на сина й Т.Т., рязко са се влошили, като причината е била липсата на каквато и да било грижа за нея от страна на ответниците, недаване на издръжка и неприемливо поведение и отношение към нея, което я разстройвало. Счита, че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на задължените лица и иска да се постанови разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу задължението за гледане и издръжка в размер на 1/3 ид.части от прехвърления имот /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.07.2022 г./, отговарящи на правата на ищцата на лично основание и на наследствената й част от съпруга й И.И.. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил общ отговор от ответниците Р. Т.

Т. и ИНН. Т. Т., двете действащи чрез адв. Х., в който вземат становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че видно от нотариален акт № 185, том 1, н.д. № 412/1984 г. на РС-Р., имотът, предмет на атакуваната сделка, е бил лична собственост на И.Т.И., придобит чрез наследство и делба. Твърдят, че прехвърлител по процесната сделка от 2001 г. и уговарящ бил И.Т.И., а ищцата била трето ползващо се лице от сделката, поради което тя не може да иска разваляне на договора, тъй като не била страна. Твърдят, че със смъртта на И.И. за ищцата настъпило сливане на двете качества на трето ползващо се лице и кредитор на основание наследяване, но тъй като от смъртта на наследодателя минали повече от 5 години, правото да се иска разваляне на този договор било погасено по давност. Твърдят, че ищцата твърди неизпълнение на договора само по отношение на нея, което е недопустимо за нея като трето ползващо се лице. Твърдят, че И.Т.И. е прехвърлил на сина си Т.И.Т. свой собствен недвижим имот срещу осъществените до тогава грижи и за бъдещи грижи. Твърдят, че до смъртта си Т.И.Т. е живял с родителите си и им е давал грижите, от които са имали нужда, а след неговата смърт на 30.12.2021 г. е следвало неговите дъщери да поемат тези грижи. Твърдят, че 2 месеца след смъртта на баща им, баба им завела иска, но те искат да се грижат за нея, а тя отказвала техните грижи. Твърдят, че до момента нямат ключ от имота, ищцата отказвала контакт с тях и те приели това нейно 2 решение. Твърдят, че тъй като имотът е бил лична собственост на И.И., то било неясно как ищцата е определила идеалните части при липсата на СИО.

Твърдят, че тъй като ищцата отказва грижите им, то тя е изпаднала в забава.

Твърдят, че неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интересите на кредита и разваляне на следва да се допуща. Поради това искат отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират разноски. Представят писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти и от правна страна следното:

С протоколно определение от 26.07.2022 г. е обявен за окончателен проектът на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 06.06.2022 г., с който са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1. с договор за продажба срещу задължение за гледане и издръжка от 19.01.2001 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 35, том 1, рег. № 293, н.д. № 19/2001 г. на нотариус Г.Д., И.Т.И. като прехвърлител и със съгласието на съпругата си Р. Д. ИЛЧ. е прехвърлил на сина си Т.И.Т. собствеността върху дворно място с постройките в него, находящо се в гр. Р., кв. Г., цялото от 1125 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 1984 г. от 990 кв.м., представляващо УПИ IX-320 в кв. 33 по плана на гр.

Р., срещу задължението на Т.И.Т. да поеме цялостната издръжка и грижи, гледане и помощ до края на живота на родителите си И.И. и Р.И., както и за осъществените до момента на сключване на договора грижи, като им осигури занапред спокоен и нормален живот, какъвто са водили до тогава; 2. На 15.11.2006 г. е починал И.Т.И., женен към онзи момент за ищцата Р. Д. ИЛЧ.;

3. На 30.12.2021 г. е починал приобретателят по сделката Т.И.Т. и е оставил за свои законни наследници дъщерите си ответниците Р. Т. Т. и ИНН. Т. Т..

Предвид така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК ищцата следва да докаже, че е била съсобственик на процесния прехвърлен имот със сделката, чието разваляне се иска; да докаже своята наследствена част от покойния й съпруг.

3

Ответниците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване точното изпълнение на задължението за гледане и издръжка в обем, съответстващ на нуждите на И.Т.И. и Р. Д. ИЛЧ., в това число и на точното изпълнение на евентуално трансформиралото се задължение за парична издръжка.

По делото е прието удостоверение за граждански брак № 13 от 19.06.1964 г. /л.8/, от което е видно, че на 19.06.1964 г. са сключили граждански брак лицата И.Т.И., роден на 23.02.1940 г., и Р.Д. М., родена на 24.05.1944 г. /приела фамилно име И. след брака/.

По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и делба от 15.11.1984 г., № 185, том I, дело № 412/1984 г. на районен съдия при Районен съд – Р. /л.39/, с който е признат И.Т.И. за собственик по наследство и делба и следния недвижим имот: Дворно място с жилищни и стопански постройки от 990 кв.м., съставляващо парцел IX-206 в кв. 33 по плана на квартал Г. в гр. Р., при граници: път, Т.И.И., Ж.И. и детска площадка. При съставяне на акта били представени съдебно решение по гр.д. № 114/1975 г. на РС-Р., скица и 2 удостоверения.

В периода от 1975 г. /когато е образувано гр.д. № 114 от 1975 г. на РСР./ до 1984 г. /когато е съставен КНА от 15.11.1984 г./ е действал СК от 1968 г., който е отменен през 1985 г. Съгласно чл. 13, ал. 2 от СК-1968г. недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Това е приложимият закон към момента на придобиване на правата от страна на И.Т.И. по наследство и делба. Въпреки това ще се отбележи, че идентично съдържание има уредбата на личното имущество на съпруга и в последващите два СК – така е в чл. 20, ал. 1 от СК-1985 г. - вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, и в чл. 22, ал. 1 СК-2009 г. вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е 4 придобил.

По принцип е трайна и безпротиворечива съдебната практика, че полученото през време на брака по наследство е лична собственост на съпруга, както и придобитото въз основа на делба, при липса на уравнение на дял на друг сънаследник. В случая няма никакви данни да е имало уравнение на дялове от страна на придобилият по наследство и делба имота И.Т.И., поради което съдът намира, че същият е бил едноличен собственик на имота, придобил го по наследство и делба. Ако ищцата считаше, че е имало уравнение на дял при делбата и поради това е придобила част от имота, то следваше да наведе такова възражение и да докаже този факт, което не се случи в хода на процеса съгласно чл. 154 ГПК. Поради всичко това съдът намира, че процесният недвижим имот, предмет на прехвърлителната сделка от 2001 г., атакувана от ищцата понастоящем с иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е бил изключителна собственост на нейния починал съпруг И.Т.И., който се е разпоредил еднолично с него със сделката от 19.01.2001 г., чието частично разваляне ищцата претендира.

Ищцата е заявила в петитума, че претендира разваляне на договора за 8/12 части, отговарящи на правата й на лично основание в резултата на прекратената СИО и за частта, отговаряща на правата й на наследник.

С Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК на ВС, се прие, че при договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя - длъжника на престацията, според смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза. С оглед на това положение третото лице няма и права да въздейства върху договора. Съгласно чл. 22 ЗЗД третото лице може да заяви, че иска или отказва да се ползва от уговорката в негова полза. При положение, че е възприел да се ползва от договора, неговите права имат за адресант обещателя (длъжника), а съдържанието им се свежда до дължимата от последния престация. Конститутивните права, включително и възможността за развалянето на договора поради неизпълнение, принадлежат на прехвърлителя на вещните права или правото на собственост. Активно легитимиран кредитор по смисъла на чл. 87 ЗЗД за това право е той, а не третото лице, в чиято полза е сключен договорът. Поради това се дава 5 тълкуване, че третото ползващо се от договора лице може само да изисква реалното му и/или трансформираното му изпълнение. Може също така да изисква отговорност за дължимото обезщетение поради вредите, които е понесло вследствие виновното неизпълнение от страна на длъжникаобещател. Третото ползващо се лице обаче не може да иска разваляне на договора поради неизпълнение.

С решение № 346/04.10.2011 г. по гр.д. № 341/2010 г., ІV г.о. на ВКС, се даде отговор на правен въпрос в смисъл, че Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК ВС, прието при действието на ЗУС, няма задължителна сила, но служи за ръководство на съдилищата. То не е изгубило своето значение с отмяната на глави І и ІІ ЗСГ през 1990 г. и премахването на ограниченията на пазара на недвижимите имоти, както и с приемането на Конституцията от 1991 г. и премахването на нормативноустановеното господство на социалистическия морал. Настоящият съдебен състав напълно споделя това становище и намира, че въпросното ТР не е изгубило своето значение и следва да се вземат предвид като релевантни неговите постановки, поради запазената нормативна база относно процесния договор и поради необходимостта от предвидимост на съда.