Решение № 132 от 17.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Стара Загора, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20265500500226 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Н. Т., подадена чрез пълномощника й адвокат Г. К. против Постановление от 09.02.2026г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Стара Загора И.И. по изп.д. № 248/2023г. по описа на СИС при РС-Стара Загора , с което на основание чл.528 ал.5 вр. с чл.527 ал.3 от ГПК във вр. с чл.93 и чл.91 от ГПК на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 евро.

Жалбоподателката обжалва постановлението, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че непълнолетното дете М.И.М. е на 17 години, след около три месеца, на 05.06.2026г. ще стане пълнолетна. С оглед на това непълнолетните, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.2 ГПК, извършват съдопроизводствени действия лично, със съгласието на родителя си. Затова счита, че длъжник по изпълнителното делото не е майката Д. Н. Т., а - непълнолетната М.И.М., действаща със съгласието на майка си Д. Н. Т.. Длъжникът по изпълнителното дело непълнолетната М.И.М., която е на 17 години, следва да извършва процесуалните действия лично, със съгласието на майка си. В този смисъл, отговорността за неизпълнение на определения режим на лични отношения била лична на длъжника М.И.М., действаща със съгласието на родителя си Д.

Т.. Ето защо, счита, че не са налице предпоставките на закона за налагане на глоба на Д. Н. Т., поради обстоятелството,че длъжник по изп. дело е М.И.М., 1 действаща лично и със съгласието на своята майка. Изложените по-горе аргументи били относими и към непълнолетното дете Е.И.М., което на 17.11.2025г. е навършило 14 години. Отделно от това, за периода от 12.01.2026г. до 22.01.2026г. сочи, че М.И.М. е била приета за лечение в Клиника по педиатрия към МБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович“. След изписването са й дадени препоръки да не пътува. С оглед изложеното по-горе не били налице предпоставките за налагане на глоба на Д. Н. Т.. Отделно от това, посочва, че майката е декларирала още при образуване на изпълнителното дело своята готовност за спазване на определения режим на лични контакти на децата с баща им. Видно било от изпълнителното дело, че майката нееднократно е заявила, че децата нямат желание да се виждат с баща си, поради грубото му отношение към тях и незачитане правото им на мнение.

В случая режимът на лични контакти не се осъществявал, не поради поведение на майката, а поради липсата на желание у децата да общуват с баща си. От находящите се в кориците на изпълнителното дело писмени доказателства се установявало, че е налице нарушена емоционална връзка между децата и бащата, и че децата не желаят да отиват с преспиване при баща си. Преодоляването на тази обективна пречка не можело да се извърши чрез налагането на глоба на майката по реда на чл. 528, ал. 5 вр. с чл. 527. ал. 3 от ГПК. Във връзка със спецификата на принудителното изпълнение на съдебното решение относно родителските права и лични отношения между родители и деца, в чл. 528. ал. 4 ГПК са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител - да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението, също така да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето (ЗзкД).

В случая, както било посочено в обжалваното постановление, спрямо децата са предприети подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето със Заповед №ЗД/Д-СТ-099/22.07.2024г. и Заповед №ЗД/Д-СТ- 098/22.07.2024г., издадени от директора на Дирекция „Социално подпомагане“. Ето защо, съдебният изпълнител преди да наложи глоба на Д. Н. Т. за неизпълнение на задължението за предаване на дете, е следвало да изиска доклад от съответната ДСП относно прилагането на определените в заповедта мерки, да установи осъществяват ли се в присъствие на социални работници контакти между децата и бащата, как се отразяват предприетите мерки за закрила на децата върху тяхното психо- физическо развитие, съответно да се установи състоянието на емоционална връзка между децата и бащата, съществуват ли обективни пречки за изпълнение на режима на лични контакти или не. Като не е изяснил всички тези обстоятелства, съдебният изпълнител бил постановил незаконосъобразно постановление, което обосновава неговата отмяна. Счита също така, че размера на наложената глоба - 400 лв. е завишен и несъответен на семейното и материалното положение на майката, тъй като същата страда от онкологично заболяване и провежда лечение, за което пътува до специализирана клиника. В подкрепа на тези твърдения прилага два броя 2 медицински експертизи. За оздравителния процес било необходимо спокойствие, да се избягва всяко натоварване на психиката. Това била причината, поради която жалбоподателката не желае да се среща и общува с бившия си съпруг. С оглед на всичко това моли съда да постанови решение, с което да отмени Постановление изх. №2340 от 09.02.2026г., издадено от ДСИ И.И. по изп.дело №248 /2023г. по описа на СИС при РС-Стара Загора, като незаконосъобразно, в условие на евентуалност, ако приеме, че е законосъобразно, моля да бъде изменен размера на наложената глоба, като го намали от 200 евро на 50 евро.

Взискателят И. Т. М. не е депозирал писмено становище в дадения му от ДСИ срок.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от Държавния съдебен изпълнител при РС-Стара Загора съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.1 от ГПК, внесена е дължимата ДТ за разглеждането й.

Събиране на доказателства не се налага.

По същество жалбата е неоснователна.

От приложеното копие от Изпълнително дело № 20235530400248 по описа на СИС при Районен съд Стара Загора се установява, че изпълнителното производство е образувано на 10.05.2023г. по молба на взискателя И. Т. М., представляван от адвокат В.А. от АК Стара Загора против Д. Н. Т. и приложения към нея изпълнителен лист от 14.03.2023., издаден от Районен съд Стара Загора по ГД № 1279/2018 на РС-Стара Загора, относно определения с постановеното по същото дело съдебно решение № 438/08.05.2018г. режим на лични контакти на бащата И. Т. М. с децата М.И.М. и Е.И.М..

На 10.05.2023г. до длъжника по изпълнителното дело Д. Н. М.а (след прекратяване на брака Т.) с изх. № 4541/10.05.2023г е изпратена покана за доброволно предаване на дете съобразно постановения по гр.д.№1279/2018 на PC- Стара Загора режим на лични контакти между бащата И. Т. М. и децата М.И.М. и Е.И.М., а именно: „Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 18:00 часа на петъчния ден, до 20:00 часа на неделния ден, с преспиване, както и 30 (тридесет) календарни дни през лятото в периода 01.06 до 01.09, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката“.

Поканата е връчена лично на длъжника на 12.05.2023г.

С поканата на основание чл.528 ал.2 от ГПК на майката е указано, че в тридневен срок от съобщението следва да съобщи на съдебния изпълнител дали е готова да предаде децата в определеното място и време, дали са налице 3 пречки за своевременното изпълнение на задължението, както ида посочи в кое място и време е готова да предаде децата.

Указано й е още, че при неизпълнение на това задължение, ще й бъде наложена глоба по чл.527 ал.3 в размер на 400 лв., както и че при липса на доброволно изпълнение, децата ще бъдат отнети принудително и ще бъдат предадени на взискателя със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството.

На 10.01.2024г. до длъжника по изпълнителното дело Д. Н. Т., са изпратени 8 броя съобщения (л.26-33) с изх. № 245; 246; 247; 248; 249; 250;

251 и 252, за доброволно предаване на децата М.М. и Е.М. на бащата И. Т. М. съответно за дати: 12.01.2024г.; 26.01,2024г.; 09.02.2024 и 23.02.2024г., съобразно съдебно решение № 438/08.05.2018г. постановено по гр.д.

№1279/2018г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора. Всичките осем съобщения са връчени в СИС лично на Д. Т. на 10.01.2024г.

На 21.03.2024г. до длъжника по изпълнителното дело Д. Н. Т., чрез адв.

С.Р. са изпратени 6 (шест) броя съобщения (л.68-73) с изх. № 2994; 2995; 2996;

2997; 2998 и 2999, за доброволно предаване на децата М.М. и Е.М. на бащата И. Т. М. съответно за дати: 29.03,2024г.; 12.04.2024г. и 26.04.2024г., съобразно съдебно решение №438/08.05.2018г. постановено по ГД №1279/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора. Всичките шест съобщения са връчени на адв.

Русев на 02.04.2024г. Други покани и съобщения за доброволно предаване на дете до длъжника не са изпращани.

В постъпилите по делото становища от Д. Т. с вх. № 3171/15.05.2023г.

(л.9) и вх. № 398/15.01.2024г. (л.35) се твърди, че съществуват пречки за осъществяване на режима изразяващи се в „ нежелание от страна на децата да осъществят контакт с баща си. По делото са приложени и електронни съобщения от длъжника Т. изпратени на служебния е-mail, в които се твърди, че „децата отказват да се срещат с него", както и че „нямат възможност да осъществят среща с баща си, защото имат спортни ангажименти“.

(л.43;47;58;63).

С писмо с изх. № 510/16.01.2024г. (л.37) е изискано от ДСП -Стара Загора съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а по необходимост и на децата на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Изискан е социален доклад и план за действие.

В постъпилото от ДСП -Стара Загора писмо (л.42) с вх. № 826/31.01.2024г. се твърди, че с двамата родители са проведени срещи, същите са информирани за законовите разпоредби на ЗЗДетето, СК и НК, за последиците от неизпълнение на съдебното решение, за възможността за ползване на социални услуги. Предприети са мерките по чл. 23 от ЗЗДетето, като са насочени към ЦОП на Община Стара Загора. По данни на центъра единствено бащата М. е съдействал и е посещавал договорените срещи. Т. е декларирала невъзможност за посещение.

4

В приложеното изпълнително дело са налични редица заявления и сигнали от бащата И. М., за неосъществен режим на лични контакти с децата, за което на длъжника Д. Н. Т. са налагани глоби, свързани с неизпълнение на постановения от съда режим, както и за неизпълнение разпореждане на съдебния изпълнител.

Видно е също така, че ДСИ със съобщение с изх. №6869/04.07.2024г. на основание чл.528, ал.4 от ГПК е указал на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, да издаде заповед на основание чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет, за включване на Д. Т. и И. М., а по преценка и децата М.М. и Е.М., в програма за ползване на услуга, свързана с мярката за закрила в семейна среда по чл.23, т.6 от ЗЗДет - „Социална работа за улесняване на връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията“. Във връзка с това са издадени заповед № ЗД/Д-СТ-099/22.07.2024 и заповед № ЗД/Д-СТ- 098/22.07.2024, които са обжалвани от жалбоподателката Д. Н. Т., първоначално пред по горестоящия административен орган, а в последствие и пред Административен съд Стара Загора, за което са образувани АД №770/2024г. и АД №771/2024г., като и с двете решения се отхвърля жалбата като неоснователна. Решенията на Административен съд Стара Загора са били обжалвани пред Върховният Административен Съд, като са образувани КД № 6914/2025 и КД № 6915/2025. И двете решения на касационния съд оставят в сила решенията на първоинстанционния съд.