Решение № 2399 от 21.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2399 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря П. У. С. като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110209520 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 8504508050, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „.“ ООД с ЕИК ........, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от издадения ЕФ е останал законният представител на дружеството, който го обжалва с твърдения за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и постановяване в противоречие с производствените правила. На първо място е посочено, че електронния фиш няма дата на издаването му, което не позволява да се прецени дали са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Твърди се още, че в конкретния случай е следвало да се издаде наказателно постановление, а не електронен фиш. Поддържа се още, че процесния електронен фиш противоречи на материалния закон и не предвижда императивно предвидените реквизити, тъй като не е посочено какво е конкретното изпълнително деяние и каква е категорията на ППС-то, каква е конкретно дължимата пътна такса. Сочи се, че не става ясно и в какво се състои неправомерното поведение на наказаното лице и въз основа на коя разпоредба е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Твърди, че е налице неяснота по отношение на и вида и размера на наложеното наказание. Заявява и че не ставало ясно в електронния фиш какъв е действителния брой оси, маса и екологична категория на ППС-то, за което е установено заплащане на пътна такса, както и какъв е размера на дължимата се тол такса. Оспорена е компетентността на актосъставителя и на АНО. Поддържа, че от електронни фиш не става ясно и кое е мястото на извършване на 1 нарушението. Сочи, че е изтекла и давността за преследване на вмененото нарушение.

Излага доводи, че е налице хипотезата на прилагане на чл. 28 ЗАНН. При тези съображения е формулирана молба за отмяна на издадения електронен фиш. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, като също изпраща представител - юрк. Д...

Релевира подробни доводи за неоснователност на подадената жалба. Моли издадения електронен фиш да се потвърди.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 25.03.2021 г. в 18:41 часа състав от пътни превозни средства, състоящ се от автомобил марка “ВЛЕКАЧ ИВЕКО”, модел “AC440СТ” ПЦНГ с рег. № ........, с технически допустима максимална маса 20 000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6C, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, се движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“), като при пътния участък на км. 50+427 в посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е било установено посредством устройство с № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

След осъществяване на справка за собствеността на автомобила било установено, че същият принадлежи на еднолично ограничено отговорно дружество „.“ ООД с ЕИК ........, чийто законен представител бил управителят А. И. Й.. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш с № 8504508050, с който му било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е еднопосочна.

От снимките, генерирани с устройство № 10182 – елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е регистрирана в Електронната система за събиране на пътни такси данни заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното 2 приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В резултат на тази проверка, съдът намира следното:

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени като л. 11-12 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 25.03.2021 г. в 18:41 часа състав от пътни превозни средства, състоящ се от автомобил марка “ВЛЕКАЧ ИВЕКО”, модел “AC440СТ” ПЦНГ с рег. № ........, с технически допустима максимална маса 20 000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6C, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, се движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“), като при пътния участък на км. 50+427 в посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10182 – част от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото превозно средство се е движило в рамките на посочения пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Електронният фиш за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, за което свидетелства приложения по делото Протокол № 28765/21 от заседание на УС на АПИ. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като по правната си природа електронният фиш съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което 3 за него сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение, а спрямо разглеждания институт единственият относим срок е този на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.

Въпреки това обаче настоящият съдебен състав намира, че в процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение. В обжалвания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 181ж, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидно са съществените различия в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства се явява прилагането на диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.

За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.

Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално – оспорване на фактическите констатации на контролните органи.

4

Ето защо е налице основание за отмяна на ЕФ, което се явява издадено при наличие на съществено нарушение на процесуалните правила.

С оглед на горепосоченото се явява безпредметно съдът да отговори и на останалите наведени от жалбоподателя възражения в жалбата.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН и чл. 63д,ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8504508050, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „.“ ООД с ЕИК ........, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.