Решение № 744 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300500895 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл. 463, чл.460 и чл.278 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от „Бигла груп“ ЕООД и „Ренесанс Строй“ ЕООД, ЕИК – *****, чрез адв.К. А., против Разпределение от 18.12.2023г., предявено на 29.12.2023 г., на ЧСИ П. Н., рег.№ *****, по изп.д.

№2023*****0400898. Молят да бъде отменено и вместо това да се постанови връщане на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение.

К. Ф. Ф., ЕГН – **********, с.*****, ул. и*****, в качеството на длъжник, не депозира възражение по делото.

Н. М. Г., ЕГН – **********, в качеството на първоначален взискател, депозира възражения, че жалбата е изцяло неоснователна.

М. Г. К., ЕГН – **********, в качеството на присъединен взискател, депозира възражения, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

ТД на НАП, в качеството на присъединен по право взискател, не 1 депозира писмени възражения.

От страна на ЧСИ П. Н., рег. № *****, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че подадената жалба е процесуално допустима, но неоснователна.

I.По отношение на жалбата на „Бигла груп“ ЕООД.

Окръжен съд - Пловдив, V гр.с., намира, че е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С жалбата на „Бигла груп“ ЕООД са направени възражения, че считано от 23.08.2023 г. двете дружества /заедно с „Ренесанс Строй“ ЕООД/ са присъединени по право взискатели от ЧСИ П. Н. по образуваното изп.д.№ 2023*****0400898, с длъжник К. Ф. Ф.. В качеството им на такива им били изпращани съобщения на адреси в гр.*****, вкл. и призовки за предявяване на разпределението.

Длъжникът К. Ф. Ф. дължи на присъединения по право взискател „Ренесанс Строй“ ЕООД сума в общ размер 1 688 160,78 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 27.05.2021 г. по НОХД № 5960/ 2018 г. на Районен съд - Пловдив и въз основа на него е образувано изп.д.№ 1293/2021г. по описа на ЧСИ Р. Р., рег. №*****-****, която сума не била включена в разпределението. По изп. дело имало достатъчно писмени доказателства относно размера на сумата, както и удостоверение по чл.456 от ГПК за актуалния размер на задължението на К. Ф. към 20.12.2023 г. по изп.д.

№1293/2021 г. на ЧСИ Р. Р..

Поддържа се, че невключването на взискателя „Ренесанс Строй“ ЕООД, гр.*****, в изготвеното и предявено на 29.12.2023 г. разпределение със сумата в размер на 1 688 160,78 лв., било достатъчно основание за отмяната му.

Разпределението на получените по изпълнително дело суми не представлявало изпълнително действие и в закона нямало указан срок за изготвянето му. Поради това несъстоятелни биха били доводите на съдебния изпълнител, че веднъж изготвено, то не може да бъде изменяно.

Жалбоподателят намира, че до неговото предявяване на страните по делото при констатирани грешки и /или нарушения на закона при изготвянето му, за 2 което своевременно сигнализирахме ЧСИ с Молба вх.№52019/22.112.2023г. до може да бъде изменено.

На следващо място, възразява се, относно разпределението в частта, по отношение на начислените такси по ТТРЗЧСИ.

В обжалваното разпределение са „начислени такси с вкл. ДДС" /съгласно таблицата на стр.3/ в размер на 1993,28 лв. /с ДДС/, които са привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

Не ставало ясно обаче за какви такси става въпрос- за авансови, допълнителни, субсидирани или други. Не се било посочило основание за начисляването им - по коя точка от ТТРЗЧСИ са начислени, за да се провери законосъобразността им и дали те са направени по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията по който се разпределят, в който случай единствено обикновените такси са привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Позовава се на т.6 на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. ВКС, ОСГТК.

По-конкретно изтъква, че при образуване на изпълнителното дело е съставен списък на дължимите такси: образуване на изп.дело - 24 лв., справки-30 лв., ПДИ-24 лв., налагане и вдигане на възбрани - 48 лв., съобщения-72 лв., възбрана -18 лв., адм.такса възбрана - 26 лв., адм.такса - 20 лв. Начислените обикновени такси възлизат общо на 262 лв. /с ДДС/, като нито една от тях не е внесена авансово от първоначалния взискател, установимо от таблицата на стр.3 на Разпределението при определяне привилегированото вземане по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Въпреки че не става ясно за коя възбрана се дължат 48 лв. и за коя - 18 лв., но дори и да се приеме, че всички изброени такси са относими към осъществяване на изпълнителния способ, то разликата в размер на сумата 1 731,28 лв. /1 993,28 лв.-262 лв./ е неразбираемо за какво се отнася.

На следващо място, жалбоподателят възразява, че неправилно е определена и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Посочва, че общият размер на задълженията към взискателите, включени в разпределението, според таблицата на стр.1, е в размер на 677 952,97 лв.

Към вземането на всеки един от четиримата взискатели била добавена 3 такса с ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е вземане на взискателите и не се разпределя между тях съобразно вземанията им. Тя е възнаграждение за ЧСИ и е привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. С нея се намалява сумата, която следва да се разпредели между кредиторите, които не се ползват с привилегия за вземанията си.

Вземането на взискателите, без въпросната такса, е в размер на 650 763,67 лв. /съгласно таблиците по т.2 и т.3 на стр. посл. от разпределението/.

Дължимата такса по т.26 , б. “е“ от ТТРЗЧСИ за цялото задължение възлиза на 16235,27 лв. /650 763,67 лв. – 100 000/ х 2% + 5220 лв. /без ДДС/ и 19 482,33 лв. /с ДДС/.

Съгласно т.1 от забележки към т.26 от ТТРЗЧСИ при частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на цялата сума.

В случая при събрана сума в размер на от 180 961,40 лв., съответстващата част от таксата е 5 417,56 лв. /с ДДС/, което е по- малко като размер от тази по Разпределението, определена на 7 433,90 лв. От нея трябва да се приспадне пропорционалната такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, за която няма данни събрана ли е или не е събрана; включена ли е в таблицата на стр.3 в графата „начислени такси с вкл. ДДС“.

Поддържа се на това основание, че разпределението с оглед приетия общ размер на вземанията за погасяване на вземанията по чл.136, ал.2 от ЗЗД за сумата 170 610,86 лв. вместо действителният размер, който е по-голям като сума.

Следващото възражение на жалбоподателя, се отнася до това, че неправилно в Разпределението е включено вземането на взискателя М. К..

При запознаване с изпълнителното дело преди предявяването му, в кориците му не се съдържал нарочен акт на ЧСИ за конституирането на К. като присъединен взискател. Нямало и приложено пълномощно към молбата за присъединяване от 12.12.2023 г., въпреки че, тя е подадена чрез пълномощник, рефлектиращо върху редовността и законосъобразността на извършеното изпълнително действие.

Въззивният съд намира, че жалбата на „Бигла

4

Груп“ ЕООД е основателна.

От прегледа на материалите по изп. дело, се констатира, че „Бигла Груп“ ЕООД и „Ренесанс Строй“ ЕООД, ЕИК – *****, че не са присъединени взискатели по право, съгласно разпоредбата на чл.458 от ГПК, тъй като само Държавата се смята винаги за присъединен взискател по право.

От прегледа на Таблица № 2 се установява, че в графите „общо вземане в лв.“ и „за погасяване в лв.“ е изписана сумата 1993,28 лв. /изписана и във втора, и в трета колона/, но действително липсва изобщо конкретизация в тази обща сборна сума какви суми са включени, на какво основание са начислени, както и поотделно в какви размери са, дали по естеството си са авансови или допълнителни.

На следващо място, не става ясно как е определена и сумата 7 433,90 лв., доколкото, както посочва и жалбоподателят, към всяко от вземанията на четиримата взискатели Н. Г., „Бигла груп“ ЕООД, М. К. и ТД на НАП - ****, в Таблица № 1 е добавена и такса т.26 /с вкл. ДДС/, след приспадане на платена от първоначалния взискател такса по т.20. В случай, че таксата е добавена към вземането на всеки взискател, то в такъв случай, общият размер на вземанията, включени в разпределението ще бъде един сбор, а в случай, че таксата не е включена, общият размер на вземанията ще бъде в размер на друг сбор. Не е ясно, обаче, дали таксата по т.20 е взета предвид, тъй като в двете таблици не е направено изрично пояснение в тази насока.

Към мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изготвил по-подробна таблица относно пропорционалната такса по т.26, но същото пояснение не е част и предмет на Разпределението, поради което не подлежи на обсъждане. Все пак, при служебната проверка на изчисленията се установява, че има чисто техническо аритметично несъответствие при определяне на дължимите суми по т.26, конкретно при колоните, отнасящи се за М. К., „Бигла груп“ ЕООД и Н. Г..

Неоснователни изцяло са възраженията, направени с жалбата, относно присъединения взискател М. К., тъй като е спазена процедурата по чл.456 ал.1 и ал.2 от ГПК. Към Молбата за присъединяване /на л.407/ е приложено и пълномощно /на л.408/ за адв.В. М..

С оглед на гореизложените неясноти относно сумата 1993,28 лв., 5 сумата 7433,90 лв., както и относно начина за начисляване на таксата по т.26 и липсата на данни дали е начислена таксата по т.20, както и формирания общ сбор на вземанията на взискателите, обжалваното Разпределение следва да бъде отменено и делото върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, при което следва може да участва и „Ренесанс Строй“ ЕООД, ЕИК – *****. Понастоящем, правилно съдебният изпълнител не е включил „Ренесанс Строй“ ЕООД, тъй като Молбата за присъединяване и Удостоверението по чл.456 от ГПК /на л.440 и л.441/ са били подадени едва на 22.12.2023г., тоест няколко дни след като Разпределението е било изготвено на на 18.12.2023г. /на л.427/.

II. По отношение на жалбата на „Ренесанс Строй“ ЕООД, ЕИК – *****.

Въззивният съд намира, че е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което не разполага с право на жалба, тъй като към датата 18.12.2023г. дружеството не е било участник в процедурата по присъединяване като кредитор. Затова жалбата не следва да бъде разгледана, а производството по нея ще бъде прекратено.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.

РЕШИ:

Отменя Разпределение от 18.12.2023г., предявено на 29.12.2023 г., на ЧСИ П. Н., рег.№ *****, по изп.д.№2023*****0400898, и Връща делото на ЧСИ П. Н., рег.№ *****, за изготвяне на ново разпределение, с предоставяне на процесуална възможност за участие и на „Ренесанс Строй“ ЕООД, както и при спазване на гореописаните указания за пълно и точно описание на сумите, обективирани в новия акт за разпределение.

Оставя без разглеждане жалбата, подадена от „Ренесанс Строй“ ЕООД, ЕИК – *****, чрез адв.К. А., против Разпределение от 18.12.2023г., предявено на 29.12.2023 г., на ЧСИ П. Н., рег.№ *****, по изп.д.

№2023*****0400898, като процесуално недопустима и Прекратява производството по възз.гр.д.№ 895/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр., по жалбата в тази част.

6

Решението, включително и в частта, имаща характер на определение, може да се обжалва в едноседмичен срок по реда на чл.274 от ГПК пред Апелативен съд – Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55200455-c043-4a2b-9572-ca96cf6ff123