Решение № 1023 от 17.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501180 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.108 ЗС.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Т. И. Д., чрез адв. А.

П., против решение № 260000 от 12.02.2024 г., постановено по гр.дело № 544 от 2019 г. на РС-Карлово, ІІ гр. състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Т. И. Д. и И. И. Д. против Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Дирекция Н. парк „Централен Балкан“, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на град К., област Пловдивска, местност „***”, представляващи: имот № *** с площ 4.998 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067061, 067248, 000212; имот № 067032 с площ 13.237 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067028, 000212, 067044, 067043, 067035, 067031, 067030, 067029; имот № 067131 с площ 2.467 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067130, 067133, 067132, 000212; имот № 067188 с площ 4.721 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067189, 067172, 067186, 067187, 067200; имот № 067029 с площ 2.166 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067032, 067028, 067027, 067022, 067030, както и да осъди Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Н. парк „Централен Балкан“ да им отстъпят собствеността и да им предадат 1 владението; осъдени са Т. И. Д. и И. И. Д. да заплатят направените по делото разноски както следва: на Министъра на регионалното развитие и благоустройството - в размер на общо 300 лв., на Дирекция Н. парк „Централен Балкан“ - в размер на общо 2214.10 лв. и на Министъра на околната среда и водите - в размер на общо 500 лв.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост. Твърди се, че липсват мотиви относно правната легитимация на ответника Д. Н. парк „Централен Балкан“ изобщо да прави възражение досежно административната процедура по реституция.

Дирекцията не може да бъде владелец на процесните имоти, тъй като това би означавало да заяви претенция на самостоятелно право на собственост, отричайки собствеността на държавата. Дирекциите на националните паркове разполагат с чисто административни функции спрямо поверените им земи.

Въпреки че държавата не е оспорвала правата на собственост на ищеца, РС Карлово, по реда на косвения съдебен контрол, е отрекъл правата на собственост на ищците с мотива, че реституцията не би следвало да бъде провеждана. Косвеният съдебен контрол за законосъобразност е изключен, когато е проведен пряк такъв по административно обжалване на акта, тъй като това е в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал.1 от АПК. Поддържат се и направените в хода на процеса възражения по съществото на спора. Имотите, както и обработваеми земеделски земи, не са включвани в обхвата на националния парк. Иска се да се отмени решението на РС като неправилно и необосновано, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците в първоинстанционното производство.

От Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област Пловдив, чрез Е. Д. - Началник Отдел „***“ при Областна администрация - Пловдив са изложени подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Сочи се, че въпросът с пасивната процесуална легитимация на ответниците по делото е изяснен с определение № 2703 от 27.09.2023 г. по ч.гр.дело № 3082/2023 г. на ВКС.

Дирекция Н. парк „Централен Балкан“ и Министъра на регионалното развитие и благоустройството са необходими задължителни другари, като се излагат съображения в тази насока. Земите, които се намират в териториите на националните паркове, нямат статут на земи от държавния поземлен фонд или от държавния горски фонд. Това са земи със специален статут на защитени територии съгласно чл. 5, т. 2 от ЗЗТ. Съгласно чл. 4 от същия закон, защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях.

С отговора на Дирекция Н. парк „Централен Балкан“

2 също се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Посочва се, че територията на Н. е предоставена за управление на Министерството на околната среда и водите и Дирекция Н. парк „Централен Балкан“, които са необходими другари в процеса, като се цитира и съдебна практика. Процесните пет имота са попадали в обхвата на Народен парк „Централен Балкан“, обявен през 1991 година, а от 1999 година и към настоящия момент попадат в обхвата на Н. парк „Централен Балкан“. Територията на същия е обявена за защитен природен обект с национално и международно значение, като собствеността върху имотите не е подлежала на възстановяване. Претендират се направите по делото разноски пред въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищците твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

С оглед въведените с въззивната жалба основания, настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, прие следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.108, ал.1 ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици на следните земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на град К***, област Пловдивска, местност „***”, а именно: имот № 067249 с площ 4.998 дка, 3 изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067061, 067248, 000212; имот № 067032 с площ 13.237 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067028, 000212, 067044, 067043, 067035, 067031, 067030, 067029; имот № 067131 с площ 2.467 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067130, 067133, 067132, 000212; имот № 067188 с площ 4.721 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067189, 067172, 067186, 067187, 067200; имот № 067029 с площ 2.166 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067032, 067028, 067027, 067022, 067030.

Имотите били закупени по време на брака между ищците. Т. Д. е земеделски производител, отглеждал към момента на подаване на исковата молба 36 говеда, 5 коня и 104 кози. Въпреки притежаваното право на собственост, ищците не били допускани в имотите си от служители на ДНПЦБ, като се издавали разрешителни за ползване (паша на селскостопански животни) на трети лица. При издаване на скици от ОС „Земеделие“ Карлово за посочените имоти в графата „ограничения“ на имотите било записано: „67 Защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за биологичното разнообразие. Забраняват се дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената зона и с плана за управление“. Съгласно заповед №РД-559/05.09.2008 г. на МОСВ, обнародвана в ДВ, бр.84/2008 г., т. 4.22, и петте имота попадали в защитена зона „Централен Балкан“ съгласно Закона за биологичното разнообразие, но според чл. 13 от същия, обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите в нея.

При кандидатстване на Д. като земеделски производител за субсидии от ДФ „Земеделие“ се оказало, че от МОСВ, респ. нейните структури – РИОСВ – Пловдив и Н., била подавана информация, че и петте имота се намират в защитената територия на Н., т.е. влизат в определената площ на парка. На това основание исканията на ищците за календарните 2016, 2017, 2018 и 2019 г. не се уважавали. В резултат на това не само понесли вреди и пропуснати ползи, но и търпели санкции. Програмите на Министерството на земеделието и неговите структури били свързани с информационните масиви на МОСВ и неговите поделения, и информацията била, че имотите са в защитена територия, което било основание за отказване на дължими субсидии. Опитът на ищците да постигнат някакъв диалог и решаване на проблЕ. със структурите на МОСВ не дал резултат. Твърденията, че петте имота са защитена територия, означавало, че статутът им се урежда не от ЗБР, а от Закона за защитените територии, съгласно чл.8 на който имотите били изключителна държавна собственост, в конкретния случай – като част от Н. Според ищците обаче, съгласно Приложение № 1 към чл.

8, ал. 1 от Закона за защитените територии, територията на Н. била определена със Заповед № РД-396 от 15 октомври 1999 г. на Министъра на околната среда и водите, обнародвана в ДВ, бр.44/30.05.2000 г. Посочената заповед не обхващала процесните имоти 067249, 067032, 067131, 067188 и 067029. Имотите, влизащи в територията на парка в землището на град 4

Калофер, били само горски земи и гори по лесоустройствения проект на ДЛ Карлово. Нямало основание държавата да продължава да приЕ., че имотите на ищците били защитена територия, национален парк и изключителна държавна собственост, и по този начин да ги лишава от правата им като собственици да владеят и ползват собствеността си. Държавата печелела незаконно от техните имоти, като ги давала за ползване на трети лица, лишавала ги от дължимо субсидиране, накърнявала правата им. Изложеното обуславяло правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск. Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответниците, че са собственици описаните пет недвижими земеделски имота, както и да осъди ответниците да им отстъпят собствеността и им предадат владението.

Претендират направените по делото разноски.

Ответникът МРРБ оспорва исковете. Навежда доводи за недопустимост на иска, тъй като липсвала пасивна процесуална легитимация за държавата чрез Министъра на РРБ. Ако не се възприЕ.т доводите, считат, че исковете са неоснователни. Държавата не оспорвала правата на собственост на ищеца. Със заповед №РД-559/05.09.2008 г. била обявена защитена зона „Централен Балкан“ и кои землища обхваща. Заповедта била издадена съобразно Закона за биологичното разнообразие и РМС №122/02.03.2007 г.

Процесните имоти попадали в защитена зона /точка 4.22 на заповедта/ и за тях важали ограниченията на защитената зона. Фактът, че земеделски земи се намират в защитена зона, не ограничавало продажбата на такива земи. Такова ограничение не се съдържало в Закона за биологичното разнообразие.