Решение № 10 от 09.04.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. С., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255400600052 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 4/03.02.2025 г. по НЧХД № 437/2024 г. на С.ския районен съд е признат подсъдимият К. А. К. за ВИНОВЕН в това, че на 16.04.2024г., около 10.30 часа, в двора на къщата й, представляващ поземлен имот № 411, находящ се в село **, община С., нанесъл на В. Т. П., юмручен удар с ръка в областта на лицето и ритници в областта на дясно бедро, вследствие на което й била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, разкьсно-контузна рана по лигавицата на горната устна, кръвонасядане и оток на горна устна, охлузване по горна устна и две кръвонасядания в областта на дясно бедро - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като e оправдан за извършване на престъплението спрямо В. Т. П. чрез причиняване на флегмон на горната устна.

На основание чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимият К. е освободен от 1

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.

На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият К. А. К. е осъден да заплати на частната тъжителка В. Т. П. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск за горницата над 2 500 лв. до 6 000 лева, като неоснователен.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият К. А. К. е осъден да заплати на В. Т. П. направените по делото разноски в размер на 1312 лева, а по сметка на С.ския районен съд - сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия К. А. К., който я обжалва, чрез защитника си адв.М., с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият се оправдае по повдигнатото му обвинение. Развиват се доводи, че по делото не са събрани доказателства, установяващи извършеното деяние, като неправилно е проето, че телесните увреждания на частната тъжителка са причинени от подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимият К. К., лично и със защитника си адв.М., поддържа жалбата си.

Частният тъжител В. Т. П., чрез повереника си адв.П. оспорва жалбата на подсъдимия като неоснователна и предлага да се потърди присъдата.

Като направи преценка на оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, С.ският окръжен съд намира жалбата за неоснователна.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Частният тъжител В. П. и подсъдимият К. К. се познават, тъй като съседи в с.**, общ.С.. По повод спор за границата между имотите отношенията им били обтегнати, често се карали, подавали сигнали в полицията и до Община С.. Подсъдимият К. считал, че тъжителката ползва 2 част от имота му.

На 16.04.2024 г. тъжителката В. П., заедно със свидетеля М.Х., работели в двора около къщата й в с.**, Х. - в предната част на имота, а тя зад къщата. Около 10,30 ч. до тъжителката се появил подсъдимият К. К., който й нанесъл удар с юмрук в лицето в областта на устата. В. П. загубила равновесие и паднала на земята, а подсъдимият К. започнал да я рита в областта на дясното бедро. Тъжителката извикала за помощ свидетеля М.Х., който притичал и видял П. на земята. Подсъдимият К. бил над нея, притискал я с една ръка, а в другата държал теслата й. При появата на свидетеля М.Х., подсъдимият К. прекратил нападението си над тъжителката П., хвърлил теслата в двора и се прибрал в дома си.

В този момент се прибирал свидетелят Х.Г., чийто имот граничи с тези на тъжителката и подсъдимия. Свидетелят Г. забелязал, че подсъдимият притичва бързо от имота на В. П. към къщата си и се усъмнил, че става нещо нередно. Видял тъжителката П. окървавена и разбрал от нея, че подсъдимият я ударил. Свидетелят Г. незабавно позвънил на ЕЕН 112 и подал сигнал за случая.

Тъжителката незабавно се прибрала в къщата и си направила превръзка на горната устна, тъй като работела като лаборантка и знаела как да обработи раната. Свидетелят Г. се отправил към долната част на селото, за да изчакат полицейските органи, след това там отишла и П.. На сигнала били изпратени мл.полицейските инспектори Р.И. и М.Б., служители на РУ - С..

Тъжителката им обяснила, че е била ударена от подсъдимия К. с ръка по устата, а последният изложил своята версия - че тъжителката паднала. Устни и писмени обяснения по случая дали и свидетелите Х. и Г..

Служителите на РУ-С. установили, че П. действително има травма и кръвотечение от устата и затова задържали подсъдимия К. за срок от 24 ч в РУ-С.. Свидетелите Б. и И. предложили на тъжителката да извикат бърза помощ, но тя отказала, като заявила, че сама ще отиде до болницата. По-късно през деня тъжителката посетила МБАЛ “Братан Шукеров“ С.. В следващите дни тъжителката не се чувствала добре, устната й била подута, не можела да се храни нормално, ползвала сламка.

Видно от издадения лист за пациент №3825/16.04.2024 г. в графа „Анамнеза“ било посочено, съобщеното от нея - че била ударена с юмрук в 3 лява лицева половина - паднала и имала кървене от устата; че се оплаква се от гадене, замаяност с главоболие и болки в областта на удара; че има с видим отток в областта на бузата и горната устна в ляво. На следващия ден 17.04.2024 г., тъжителката В. П. отново посетила имота си в с.**, тъй като била ангажирала свидетеля Х. за работа в градината. С нея била и свидетелката Я.З.

- нейна дъщеря. Последната влязла в словесен спор с подсъдимият, поради което последният подал сигнал на ЕЕН 112, че тя го заплашва.

Полицаите И. и Б. се отзовали на сигнала, снели обяснения от свидетелката З. и подсъдимия К. и им съставили протоколи с предупреждение да не се саморазправят.

На 19.04.2024 г. В. П. посетила д-р К. Х.а [1]съдебен лекар, която след преглед издала съдебномедицинско удостоверение №13/2024 г., съгласно което на тъжителката било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК: контузия на главата, разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна, кръвонасядане и оток на горна устна, охлузване по горна устна и две кръвонасядания по дясно бедро.

След време П. се върнала се от Гърция, за да й се направи операция на появил се флегмон на горната устна в УМБАЛ “д-р Братан Шукеров“ гр.С..

Изпитвала страх и притеснение от подсъдимия К., когато е в имота си в с.**.

По случая била образувана полицейска преписка, по която с постановление от 10.06.2024 г. мл.прокурор при РП С. постановил отказ да се образува досъдебно производство.

От заключението на вещото лице по първата съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 16.04.2024год. в с.** на тъжителката В. Т. П. било причинено: Контузия на главата. Разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по лигавицата на горна устна. Оток, кръвонасядане и охлузване по кожата на горната устна в ляво. Две кръвонасядания по дясно бедро. Вещото лице посочва, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат причинени по начина, който се посочва от пострадалата в тъжбата, а именно при нанасяне на удар с юмрук в областта на горната устна в ляво и последващо ритане по дясното бедро. От заключението се установява още, че травматичните увреждания са придружени с изпитването на болки и 4 страдания; непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителният процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Вещото лице д-р М.Б. заключава въз основа на медицинската документация, че в хода на оздравителния процес е настъпило усложнение, а именно възпаление на кръвонасядането (флегмон) в горната устна в ляво, поради което оздравителният процес е продължил в четири месеца.

От заключението по втората съдебно-медицинска експертиза относно подсъдимия К. се установява, че движенията в двете раменни стави са в пълен обем, движението в двете лакътни стави е частично ограничен, ротацията на лявата предмишница е силно ограничена, захвата на двете длани е стабилен, като силата на захват на дясната ръка е по-слаб от на лявата. От заключението става ясно, че установеното здравословно състояние на подсъдимият при извършеният преглед на 19.12.2024год. от вещото лице д-р Б. не представлява пречка същият да нанесе описания в частната тъжба на В. П. удар с юмрук в горната устна в ляво. Още повече този удар е бил с лека до умерена сила, като се имат в предвид причинените от него травматични увреждания на В. П.. В с.з. вещото лице пояснява, че охлузванията по лицето на пострадалата категорично са от фронтален удар.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х., Г., З., И. и Б., съдебномедицинско удостоверение №13/2024 г., епикриза от 15.08.2024 г. лист за преглед на пациент от 16.04.2024 г., резултат от образно изследване, консултативен лист, полицейска преписка, постановление на РП С. от 10.06.2024 г., писмо на Община С. от 08.08.2023 г., нотариален акт и скица на имота на подсъдимия, писмо до К. от 24.06.2021 г., експертно решение №1243/13.07.2009 г.на ТЕЛК С., епикриза от 26.03.2021 г. на УСБАЛО “проф.Б.Бойчев“ ЕАД, Справка за съдимост на К., заключенията по назначените СМЕ, вещественото доказателство компакт диск с обаждане на ЕЕН 112.

При така установената фактическа обстановка, с деянието си, от обективна и субективна страна, подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК, като на 16.04.2024г., около 10.30 часа, в двора на къщата й, представляващ поземлен имот № 411, находящ се в село **, 5 община С., нанесъл на В. Т. П. юмручен удар с ръка в областта на лицето и ритници в областта на дясно бедро, вследствие на което й била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна, кръвонасядане и оток на горна устна, охлузване по горна устна и две кръвонасядания в областта на дясно бедро.

Нанасянето на удар с юмрук в лицето на П. от страна на К. и последвалите ритници по дясното й бедро, след като паднала на земята, са посегателство от естество да предизвика описаните в тъжбата увреждания, с изключение на флегмона. Действията на подсъдимия са били насочени към нанасяне на телесно увреждане на пострадалата П..

От субективна страна деянието е извършено умишлено при условията на пряк умисъл, като при извършването му подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира за напълно неоснователни и голословни доводите на подсъдимия и неговия защитник за недоказаност на обвинението, поради следните съображения:

В противоречие с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката М. са показанията на останалите свидетели М.Х., Х.Г., Я.З., И. и Б.. Свидетелите Г. и Х. не са очевидци на случилото се между тъжителката П. и подсъдимия К., но са първите лица отзовали се на помощ на пострадалата, непосредствено след нанесените й удари. Свидетелят М.Х. сочи, че работел в двора на В. П. но в предната му част, когато чул, че го вика. Твърди, че я заварил просната на земята, а подсъдимият бил до нея, натискал я с едната ръка, а в другата държал тесла. установява, че П. викала за помощ, от устата й течала кръв. Казал на съседа Х.Г. да викне полиция. С показанията на този свидетел кореспондират тези на свидетеля Х.Г., който сочи, че същия ден видял подсъдимия да прибягва бързо отзад откъм къщата на В. П. и да влиза в собствената си. Тогава видял тъжителката в кръв и когато попитал какво е станало тя отговорила, че К. я ударил. Обадил се на тел.112. От показанията на свидетелката З., дъщеря на пострадалата, става ясно, че същия ден разговаряла с майка си и В. П. й споделила, че подсъдимият К. я ударил с юмрук в лицето, от който паднала на земята, удрял я в корема и ребрата.