Решение № 58 от 07.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000003 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 93/ 21.10.2025 г. по т.д. № 70/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен „Бул Инс“ АД е осъдена да заплати на Р. Р. К. сумата 130 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес от смъртта на майка му С. И. К.а, настъпила вследствие ПТП на 01.10.2021 г. по вина на водач, застрахован при „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/02/121002326869, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2024 г. до окончателното изплащане. За разликата над 130 000 лв. до претендираното обезщетение от 200 000 лв. искът на К. е отхвърлен като неоснователен.

Производството пред ВТАС е образувано по депозирани от двете страни въззивни жалби срещу решението.

Р. Р. К. обжалва решението в отхвърлителната му част, с която съдът е отхвърлил иска му за разликата над 130 000 лв. до 200 000 лв. Счита акта в тази му част за неправилен като постановен в нарушение на чл.52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането на тази норма и поради необоснованост. При определяне размера на обезщетението съдът не съобразил в достатъчна степен доказаните в процеса болки, страдания и съпътстващите изключително негативни емоционални преживявания от 1 смъртта на майка му, обстоятелството, че двамата живеели в едно домакинство и си били взаимна опора, както и социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, което довело до присъждане на едно крайно занижено обезщетение.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи исковата му претенция в пълен размер, като му присъди допълнително обезщетение от 70 000 лв. Процесуалният му представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Бул Инс“ АД е подала отговор на въззивната жалба с развити съображения за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички релевантни към преценката за размера на обезщетението факти. От ангажираните доказателства не се установявало претърпените от ищеца вреди да надхвърлят обичайния диапазон при загуба на родител. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

„Бул Инс“ АД обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение над 60 000 лв. до присъдената сума от 130 000 лв.

Навежда доводи, че установената по делото връзка между ищеца и неговата майка не се характеризира с изключителност, а се касае до нормални, традиционни отношения между родител и дете, като следвало да бъде съобразена напредналата възраст на починалата, надхвърляща средната статистическа продължителност на живота; обстоятелството, че ищецът бил зрял човек, със свое семейство и не била налице ситуация, при която майка му била неговият основен социален контакт; липсата на трайни психически последици, рефлектиращи върху социалното функциониране на ищеца. Счита, че присъденото обезщетение над 60 000 лв. не отчита социалноикономическите условия към датата на ПТП – през 2021 г. Прави сравнителен анализ на европейската практика по обезщетяване при смърт от ПТП и размерите на застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в страните от ЕС, от който черпи съображения, че присъденото на К. обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливост. Поддържа заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и изразява несъгласие с извода на ОС – Плевен за неоснователност на същото, като се позовава на заключението на вещото лице, съгласно което пешеходката е имала реална техническа възможност да възприеме автомобила и да преустанови движението си и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да отхвърли иска на К. за обезщетение за неимуществени вреди над 60 000 лв. Претендира разноски за двете инстанции.

Двете въззивни жалби са процесуално допустими. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и 2 намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Разпоредбата на чл.269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, при което последният може да установява фактическа обстановка, различна от приетата от първоинстанционния съд, само при наведени оплаквания за допуснати нарушения при анализа на събраните по делото доказателства или за необоснованост на решението /в този смисъл са мотивите на т.3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая страните не релевират оплаквания срещу възприетата от ОС – Плевен фактическа обстановка и настоящата инстанция не следва да извършва повторен анализ на събраните по делото доказателства, които я очертават. Между страните е преустановен и спорът относно осъществяването на фактическия състав, обуславящ ангажирането отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предмет на въззивното производство е само преценката за справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение и основателността на наведеното от „Бул Инс“ АД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата негова майка.

Загубата на любим човек е изключително тежко и травмиращо изживяване за хората, които са имали трайна житейска и дълбока емоционална връзка с починалия и търпените от тях болки и страдания безспорно са неизмерими с паричен еквивалент, защото какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, загубата за тях е невъзвратима, мъката ги съпътства през целия им живот и обезщетението не е в състояние да компенсира вредата. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване в случай на смърт на родствената връзка на ищеца с починалия, възрастта им, действителните фактически взаимоотношения между тях, естеството на претърпените от пострадалия болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, отражението на вредата върху личната и социална сфера и други релевантни обстоятелства. Обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е средство за повишаване на жизнения стандарт на пострадалия, при което за определяне на размера му съдът следва да вземе предвид и ценовата конюнктура в страната към датата на деликта и съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за справедливост. Съдът не може да определя размера на дължимото обезщетение, ръководейки се от европейската практика по обезщетяване при смърт от ПТП, нито може да черпи аргументи от цената на застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в страната в съпоставка с тази в ЕС и затрудненията в застрахователния сектор, както счита застрахователят. Практиката на всяка държава – членка в тази област е обусловена от собствената й законодателна уредба, както и 3 размерите на застраховките се определят в съответствие с икономическата обстановка и стандарта на живот в съответната страна и други възприети от нея критерии и фактори. Всеки съд следва да прилага националното си право при казуси, които не са трансгранични. Ориентир за икономическата обстановка в България са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, които след 2012 г. са променени едва през 2024 г., минималната работна заплата през 2021 г. – 650 лв. и средната работна заплата в страната към края на 2021 г. по данни на НСИ – около 1 600 лв. Безспорно е, че към настоящия момент икономическата обстановка е силно променена, което се индикира от увеличените лимити на застрахователно покритие, значителното нарастване и на минималната, и на средната работна заплата /съответно 1 213 лв. и 2 550 лв./, но релевантният момент за определяне на обезщетението е датата на настъпване на ПТП и в казуса съдът следва да вземе предвид обстановката към края на 2021 г. По дела със смърт на починал през 2021 г. възрастен родител са присъждани обезщетения от съдилищата средно между 100 000 лв. и 150 000 лв., като по-високите възнаграждения са определяни при надхвърляща обичайната близост връзка между родител и дете /напр. възрастното дете няма свое семейство и родителят е бил най-близкия за него човек или възрастният родител се е грижил за пълнолетното си дете поради обективни или житейски причини/ и претърпени вреди са над обичайните при подобна житейска ситуация /напр. влошено физическо или психично здраве/.

В случая релевантите за определяне на справедливото обезщетение факти са следните: Към датата на трагичния инцидент майката на ищеца е била на 82-годишна възраст и въпреки напредналата си възраст тя е описана от свидетелите – съседи на семейството – като жизнена, самообслужваща се, излизаща на разходки. По делото няма данни тя да е страдала от тежки заболявания и да е имала сериозни здравословни проблеми. Ищецът е бил на 56 г., със свое семейство. Съществено в случая е, че те са живели в едно домакинство и са имали ежедневни контакти. Отношенията им се характеризирали с разбирателство, взаимно уважение и подкрепа. Майката на ищеца нямала нужда от някакви специални грижи, като по показания на свидетелите ищецът се е грижил за нея, а при негово отсъствие за баба си полагал грижи синът му, който живеел в София, но си идвал често. Процесното ПТП се е случило на 01.10.2021 г., но пострадалата не е починала веднага, а е била откарана в болница, където два дни покъсно – на 03.10. – е настъпил леталният изход. Свидетелите посочват, че след смъртта на майка си ищецът бил тъжен, угрижен, потиснат и стресиран, станал по-затворен.

При съвкупния анализ на така установените обстоятелства ВТАС намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на сумата 130 000 лв. не е занижено, каквито са оплакванията на жалбоподателя – ищец, а е леко завишено с оглед принципа за справедливост. По делото е доказана обичайната връзка между син и майка, при което не е необходимо да бъде доказвано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, нормално присъщи на загубата на родител.

4

Нормална е реакцията на шок от нелепата, внезапна и настъпила по-трагичен начин смърт на един от най-близките му хора и скръбта от загубата. На доказване подлежат само специфичните вреди, каквито в настоящия казус не се сочат да са настъпили в резултат на ПТП. Липсват твърдения и ангажирани доказателства за тежък, продължителен емоционален и физически срив по повод загубата на майка му, за търпени страдания със завишена интензивност, за влошаване на физическото здраве и/ или нарушаване на психическо здраве като последица от травмиращото събитие, за засягане на социалното му функциониране. Ищецът е зрял човек, със собствено семейство и личен живот. Той не е бил зависим от своята майка, а тъкмо обратното – въпреки че не се е нуждаела от специални и специфични грижи, житейски логично е един възрастен човек да се нуждае от обгрижване и подкрепа в ежедневието си или по друг повод, в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели.

При съобразяване на икономическата обстановка към датата на ПТП и съдебната практика, съдът счита, че обезщетение в размер на 120 000 лв. справедливо репарира причинените на К. неимуществени вреди. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя – застраховател, че обезщетение над 60 000 лв. не съответства на принципа за справедливост. Съдът отчита като съществено обстоятелството, че ищецът е живял в едно домакинство със своята майка, т.е. те са общували ежедневно, споделяли са радостни и тъжни моменти, което способства емоционалната връзка и близост между тях да се поддържа много силна. Майката на ищеца по данни на свидетелите е била единствения му жив родител. Освен това смъртта й е настъпила няколко дни след ПТП, като престоят й в болницата е бил основание за надежда тя да се поправи и неоправданата надежда е допълнително травмиращ фактор.