Решение № 197 от 15.08.2022, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Исперих, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100728 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Постъпила е искова молба вх.№ 1952/ 30.09.2021г. от Р. К., родена на ********** година от село Й., община И., област Р., чрез адвокат С.Д. от АК – Р.против М. Х. Ю., ЕГН – ********** и И. Р. Ю., ЕГН – **********, двамата от село Л., област Р., ул.”М.” №.. и „Д.”ЕООД представлявано от управителя Н. Н., с която моли съда да осъди ответниците Ю. да и заплатят сумата 750.18лв., представляваща обезщетение за това че през 2017г. е била лишена от възможността да ползва собствената си 1/ 2 ид.част от Поземлен недвижим имот находящ се в землището на село Й., община И., в местността „Т.п. - Ляво” с площ от 25006 кв.м., трета категория, съставляваща имот № .........., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – Нива, при конкретно посочени граници и съседи, а по отношение на „Д.”ЕООД искането е дружеството да и заплати сумата 2250.54лв. за това че в периода началото на 2018г. до края на 2020г. е била лишена от правото да ползва своята 1/ 2 ид.част в описаният по-горе имот. В исковата молба Р. К. разказва, че е била собственик на процесната нива заедно със своя брат Х. Т.. През 2013г. двамата поделили доброволно имота, като той бил поставен в дял на Т.. По силата на правна сделка – покупко-продажба брата на ищцата продал имота на ответницата М.Ю., по време на бракът и с вторият ответник И.Ю.. Това се случило през 2014 година. През 2018г. първите двама ответници сключили договор за замяна на недвижим имот с третия ответник и му прехвърлили процесният недвижим имот. По силата на съдебно решение постановено през 2019 година е прието по отношение на 1

„Д.”ЕООД, че собственик на 1/ 2 ид.част от продаденият на първите двама ответници и прехвърлен впоследствие по замяната на третия ответник имот е ищцата, като дружеството било осъдено да предаде собствеността и владението над тази идеална част. Впоследствие ищцата се разпоредила със своята идеална част в полза на трето лице. Понастоящем Р. К. счита, че и се следва обезщетение за времето през което е била лишена от възможността да ползва идеалните си части в процесният имот, като определя обезщетението по 60.00лв. на декар, като го претендира за периода от началото на 2017г. до края на 2020г. т.е. за 4 години. Счита, че дължимото обезщетение следва да се определи на база пазарна наемна цена на декар. Ищцата представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети. Моли служебно да се изискат и приложат гр.дело № 807/ 2018г. на РС – И. и вгрдело № 307/ 2019г. по описа на ОС – Р.. Заявява, че с оглед становището на насрещните страни ще ангажира и други доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М.

Х. Ю. и И. Р. Ю. чрез адвокат Марин Кинов. На първо място считат искът за недопустим, като навеждат доводи, че са били съсобственици с ищцата по отношение на процесният имот и би следвало отношенията им да се уреждат по специалните процедури на чл.30 и чл.31 от Закона за собствеността. Молят производството да се прекрати. По същество считат претенцията за неоснователна. Твърдят, че не е налице имуществено разместване на блага – обедняване на ищеца и обогатяване на ответнтиците, което да е функционално свързано. Сочат, че са владели имота на валидно правно основание – въз основа на сделка в тяхна полза, сключена с брата на ищцата.

В този смисъл до датата на предявяване на ревандикационният иск от ищцата владението е било добросъвестно. Твърдят, че владението е било недобросъвестно в периода 08.11.2018г. до 31.12.2019г. От 31.12.2019г. двамата ответници били държатели на имота. Оспорват предявеният иск по размер. Посочват, че пазарният наем на земята през 2017г. е бил 40 лв./дка, а не 60.00лв./дка както твърди ищцата. По изложените съображения ответниците молят искът да бъде отхвърлен. Ответниците представят писмени доказателства, които молят да бъдат приети. Считат, че по делото следва да се приложат само крайните актове по гр.дело № 807/ 2018г. на РС – И и вгрдело № 307/ 2019г. по описа на ОС – Р.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от „Д.”ЕООД представлявано от управителя Н. Н., чрез адвокат Марин Кинов. На първо място считат искът за недопустим, като навеждат доводи, че са били съсобственици с ищцата по отношение на процесният имот и би следвало отношенията им да се уреждат по специалните процедури на чл.30 и чл.31 от Закона за собствеността. Молят производството да се прекрати. По същество считат претенцията за неоснователна. Твърдят, че не е налице имуществено разместване на блага – обедняване на ищеца и обогатяване на ответнтиците, което да е функционално свързано. Сочат, че са владели имота на валидно правно основание – договор за аренда в периода 01.10.2013г. до 01.10.2019г., като за ползването са заплащали арендна цена. В този смисъл до датата на предявяване на ревандикационният иск от ищцата дружеството е било държател на имота, а държането е осъществявано на основание сключеният аренден договор. Твърдят, че владението е било добросъвестно до предявяване на ревандикационният иск от ищцата – 08.11.2018г. и 2 съответно недобросъвестно в периода 08.11.2018г. до 31.12.2019г. От 31.12.2019г. дружеството било държател на имота. Оспорват предявеният иск по размер. Посочват, че пазарният наем на земята през периода 2018 – 2020г. е бил 50 лв./дка, а не 60.00лв./дка както твърди ищцата. По изложените съображения ответника „Д.”ЕООД моли искът срещу него да бъде отхвърлен.

Ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети.

Счита, че по делото следва да се приложат само крайните актове по гр.дело № 807/ 2018г. на РС – Исперих и вгрдело № 307/ 2019г. по описа на ОС – Р..

В съдебно заседание чрез депозирано писмено становище ищцата чрез своя процесуален представител адвокат С.Д. поддържа исковите претенции и моли същите да бъдат уважени по същество.

В съдебно заседание ответниците М. Х. Ю. и И. Р. Ю. чрез своя процесуален представител адвокат М.М. поддържат депозираният писмен отговор и молят по същество искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ответникът „Д”ЕООД чрез своя процесуален представител адвокат М.М. поддържат депозираният писмен отговор и молят по същество искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че процесният имот с №..........., с площ от 25.002 дка, находящ се в местността „Т. п. - Ляво“, в землището на с.Йонково е бил съсобствен между ищцата и брат й Х. Х. Т. по силата на Нотариален акт № 163, том VII, нот.дело № 1769/ 1998г. по описа на РС - И.. С последващ Договор за доброволна делба от 16.12.2013г., рег.№ 13842 на Нотариус № 254 с район на действие РСИсперих, целият имот бил отреден в дял на брат й. Впоследствие той го продал на ответниците съпрузи М. Х. Ю. и И. Р. Ю. с Договор за покупкопродажба от 22.05.2014г. по НА № 7, том V, рег.№ 7971, нот.дело № 652/2014г. по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-И..

Впоследствие с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 24, том II, рег.№ 1282, нот.дело № 146/ 2018г. на нотариус рег.№ 254 на НК на 09.03.2018г. ответниците М. Х. Ю. и И. Р. Ю. прехвърлили на ответника „Д.”ЕООД процесният недвижим имот.

През 2018г., с искова молба вх.№ 3815/11.10.2018г., уточнена с молби вх.

№ 4199/09.11.2018г. и вх.№ 553/08.02.2019г., ищцата Р. К., сезирала съдебно производство по гр.д.№ 807/2018г. по описа на РС-И., срещу „Д.”ЕООД, като оспорила правото му на собственост върху процесния имот. Първоначално исковите й претенции били отхвърлени с постановеното от РС-И. Решение № 253/29.08.2019г., но същото е отменено от въззивния Окръжен съд-Р. с влязлото в сила на 12.11.2020г. Решение № 239 от 31.12.2019г. по в.гр.д.№ 307/2019г. по описа на съда. С цитираното решение на Окръжен съд-Р, е прогласена недействителност на Договора за доброволна делба от 16.12.2013г., сключен между ищцата Р К (К) и брат й Х Х Т, участвал като съделител в личното си качество и като пълномощик на сестра си (същият и праводател на ответниците М. Х. Ю. и И. Р. Ю.), вследствие на което Р К (К) е призната, на основание чл.108 от Закона за собствеността, по отношение на ответника „Д”ЕООД, за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот, който вече се идентифицирал, като „Поземлен имот, находящ се в землището на с.Й, общ.И, в местността „Т. п. - Ляво“, с площ от 25.002 дка, трета 3 категория, съставляващ имот № ............ по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, при граници и съседи: имоти №№ ***, ***, *** и ***, като са осъдени да й предадат владението върху тази 1/2 ид.част от имота.

Ищцата твърди, че през 2021г. се разпоредила със собствеността си върху ревандикирания недвижим имот в полза на трето лице.

През 2013г. по силата на сключен договор за аренда от 25.01.2013г. Х Х Т действащ лично и като пълномощник на ищцата отдал процесният имот под наем на ответника „Д.”ЕООД за срок от 6 стопански години при договорено арендно плащане по 40.00 лв./ декар.

Според заключението вх.№ 1313/09.05.2022г. на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на средния пазарен наем (рента) за ползване на 1.000 дка земеделска земя в землището на с.Й., обл.Р., е: - за стопанската 2016-2017г. - 50.00 (петдесет) лева, годишно; - за стопанската 2017-2018г. - 51.00 (петдесет и един) лева, годишно; - за стопанската 20182019г. – 59.00 (петдесет и девет) лева, годишно и - за стопанската 2019-2020г.

– 61.00 (шестдесет и един) лева, годишно. В заключението си вещото лице е допуснало техническа грешка като е посочило една и съща стопанска година (2016-2017г), към която са отнесени обсъдените различни годишни наемни цени, но отнесено към задачата на експертизата става ясно, че отговорът на експертното заключение се отнася за процесните четири стопански години 2016-2017 година, 2017-2018 година, 2018-2019 година и 2019-2020 година, които са предмет на исковата претенция. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

В производството по делото ищцовата страна е направила съдебни и деловодни разноски в общ размер на 770.28лева, от които: 120.28 лева – заплатена ДТ при образуване на делото, 450.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000082615 (без посочена дата) и 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. За същите разноски страната е представила Списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна М. Х. Ю. и И. Р. Ю. е направила деловодни разноски в размер на 360.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000080234 от 19.11.2021г., за които също представя Списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна „Д”ЕООД е направила деловодни разноски в размер на 240.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000080253 от 19.11.2021г., за които също представя Списък по чл.80 от ГПК.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове за неоснователно обогатяване срещу ответниците са допустими, но разгледани по същество – неоснователни и недоказани. Успешното водене на такъв иск предполага да се докаже по безспорен начин фактическия състав по чл.59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а именно: обедняване на ищцата със сумата в посочения от нея исков размер; обогатяване на ответниците със същата сума и липсата на правно основание за обогатяването на последните, както и че обедняването на ищцата и обогатяването на ответниците произтичат от един общ факт, т.е.