Решение № 531 от 09.11.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 394/2023
- Вид
- Решение № 531
- Подписан
- 09.11.2023
- В сила
- 09.11.2023
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за защита при бедствия
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 531 гр. С., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500394 по описа за 2023 година
С решение № 192 от 19.12.2022 год. по гр.д. № 1001/2021 год. ЕлПРС е признал за установено по отношение на Агенция „П.И.“, че дължи на „ЗАД А.“ АД, гр. С. сума в общ размер 298,67 лева, от която: главница в размер на 175,10 лева, разходи за репатриране на лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН – 113,57 лева и ликвидационни разходи – 10 лева, представляваща обезщетение по регресна претенция във връзка със щета № 10016030133315/2016 год. по застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна полица № 0306Х0205316 от 09.05.2016 год., сключена между ЗАД „А.“ АД и В. А.Г. от гр. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния размер на претенцията от 309,95 лева. С решението е признато за установено също така, че ответникът дължи на ищеца мораторна лихва върху главницата от 298,67 лева в размер на 91,02 лева за периода 10.06.2018 год. – 10.06.2021 год., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 94,46 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 72,17 лева разноски в заповедното производство, както и сумата 1010,35 лева разноски в исковото производство, като претенцията за разноски е отхвърлена в останалата част. С решението съдът е уважил предявения обратен иск от ответника Агенция „П.И.“ срещу третото лице – помагач „А.“ ЕАД, гр. С., като е осъдил последния да му заплати посочените по-горе суми, за които е уважен предявения главен иск.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от третото лице – помагач „А.“ ЕАД, гр. С. в частта, с която е уважен предявения главен иск срещу ответника, както и в частта, с която е уважен предявения срещу него обратен иск от Агенция „П.И.“ с оплаквания, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Сочи, че не е установен механизма на настъпване на ПТП, нито причинно1 следствената връзка между произшествието и твърдените от ищеца вреди. Неоснователен е и предявеният обратен иск, тъй като договорът за възлагане на обществена поръчка има рамков характер, като дейностите, които дружеството следва да изпълнява не са предварително определени, а се възлагат отделно на база месечни, допълнителни и извънредни задания, като към м. октомври 2016 год. АПИ не му е възлагал кърпене на констатирани неравности на платната за движение на мястото на произшествието, т.е. не е налице договорно неизпълнение от страна на въззивника, което да обуславя ангажирането на отговорността му по предявения обратен иск.
Ответникът Агенция „П.И.“ оспорва въззивната жалба.
Ищецът „ЗАД А.“ АД, гр. С. оспорва въззивната жалба.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЗАД А.“ АД срещу Агенция „П.И.“, гр. С.. Ищецът твърди, че на 10.06.2021 год. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за увреден лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН, като съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 33195/2021 год. на СРС. Поради подадено възражение от длъжника, са предявени и настоящите искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
На 19.10.2016 год. на автомагистрала „Тракия“ в посока гр. С.-гр. П. на км. 16+500 лекият автомобил при движение в необезопасен участък в ремонт на пътното платно преминал през несигнализирани препятствия – метален предмет и дупка, които предизвикали ПТП с материални щети по автомобила, констатирано в протокол за ПТП № 1637360/19.10.2016 год. Въз основа застрахователна полица № 0306Х0205316 от 09.05.2016 год. застрахователят изплатил на водача на лекия автомобил В. Г. дължимото обезщетение по щетата за подмяна на части и ремонт на автомобила, заедно с ликвидационни разходи и разходи по репатриране на автомобила. Поради плащане на обезщетението предявява регресна претенция срещу ответната агенция, която не е изпълнила вменените й с чл. 30, ал.
1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължения по поддържане на републиканския път в участъка на произшествието, като са налице основания за встъпване в правата на увредения за причинените от деликта вреди срещу възложителя на лицата, които със своето бездействие са причинили имуществените вреди на собственика на автомобила.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като е направил възражения срещу протокола за ПТП с доводи, че същият няма обвързваща доказателствена сила, тъй като не е придружен със снимков материал, а местопроизшествието не е посетено от служители на МВР, като не е установен по безспорен начин механизмът на произшествието. Счита също така, че застрахователният договор не съдържа всички необходими реквизити, като не е ясно кои са покритите застрахователни рискове, като липсва и подпис на застрахования. Твърди още, че вредите не са в причинна връзка с твърдяното неизпълнение на задълженията на ответника по поддръжката на пътя. С отговора на исковата молба ответникът е поискал привличане на трето лице – помагач „А.“ ЕАД, Позовава се на договор за обществена поръчка № РД-38-17 от 01.09.2015 год., сключен между АПИ и „А.“ ЕАД, с който ищецът възложил поддръжката на пътя на дружеството- изпълнител, поради което, в случай че се докаже твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП, отговорност за това следва да носи изпълнителят по договора за обществена поръчка спрямо възложителя. Предявява при условията на евентуалност /ако бъде уважен предявения главен иск/ обратен иск срещу третото лицепомагач за заплащане на процесните суми, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК.
Третото лице-помагач оспорва изцяло предявените обратни искове. Не оспорва, че между него и ответника е сключен договор за възлагане на обществена поръчка, но с него с оглед рамковия му характер дейностите, които „А.“ ЕАД е длъжно да извършва, не са предварително определени в самия договор, а се възлагат отделно на база месечни, 2 допълнителни и извънредни задания, въз основа на които се съставят месечни сертификати, които са доказателство за действително изпълнени от изпълнителя и приети от възложителя АПИ ремонтни работи. Към момента на процесното ПТП от страна на АПИ няма възлагани допълнителни и извънредни задания на изпълнителя. Сочи, че няма клауза в договора, която да го ангажира да следи за настъпването на непредвидимо обстоятелство, каквото е наличието на твърдяните препятствия на пътното платно. Не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на третото лице – помагач, което да е довело да възникване на твърдените от ищеца вреди. Моли съда да отхвърли предявените главни искове, а в случай на уважаването им и разглеждане на предявения обратен иск, моли последният да бъде отхвърлен като неоснователен.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно протокол за ПТП № 1637360 от 19.10.2016 год., съставен в 16.10 ч. от В.И. – младши инспектор при ОДМВР – гр. С. в 15.50 ч. е настъпило ПТП с участник В. А.Г. – водач на лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН, при движение по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. С. - гр. П. на км. 16+500 - при участък от пътя в ремонт автомобилът претърпял ПТП, като попаднал в необезопасена дупка на пътя, в резултат на което се спукали двете леви гуми. Отразена е и схемата на ПТП.
От показанията на свидетеля Г. – водач на автомобила, се установява, че на посочената дата при управление на МПС по автомагистрала „Тракия“ в посока на движение от гр. С. за гр. П. претърпял ПТП. На мястото на произшествието на пътя имало ремонт и движението било отбито от едната в другата лента, като на мястото за отбиване при мантинелата автомобилът преминал през дупка на пътното платно и предмет на пътя, при което автомобилът спукал две гуми. Водачът следвал стриктно указанията на пътя, като мястото на ПТП било единственото възможно за преминаване.
Според заключението на съдебната автотехническата експертиза на в.л. Въздържанов механизмът на процесното ПТП е следният: на 19.10.2016 год. около 15.50 ч. на автомагистрала „Тракия“ на км. 16+500 в посока гр. С. – гр. П. се е движел със скорост 70 км./ч. лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН, собственост и управляван от В. Г., като в този участък от пътя са се извършвали ремонтно-възстановителни работи, а организацията на движение на МПС в този участък е било предвидено да се извърши съгласно представен по делото план за временна организация и безопасност на движението. Превозните средства, които идвали от гр. С. към гр. П. се движели по крайната лява изпреварваща лента по пътното платно от гр. П. към гр. С., като мантинелите, разделящи двете пътни платна били премахнати. Превозните средства, идващи от гр. С. след км. 16+470 следвало да завият надясно по посока на движението си и да се включат в нормалното дясно пътно платно посока гр. П.. Точно в този участък на преминаване от пътното платно посока гр. С. към пътното платно посока гр. П. е имало дупка и неравност на пътя или остатък от мантинела, като при преминаване на лекия автомобил през тях двете леви гуми са се спукали. По делото няма данни за това водачът на лекия автомобил технически да е имал възможност да предотврати произшествието. Вещото лице допуска причинна връзка между произшествието и причинените вреди.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
3 от КЗ и чл. 49 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на исковете по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително 3 решение на съда. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасено и необозначено препятствие /дупка/ на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на действие от 20.05.2016 год. до 19.05.2017 год. към датата на настъпване на ПТП – 19.10.2016 год. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по застраховка "Каско" за л.а. „Мазда 3“ с ДК № СВ 5353 ВН, която е била валидна към датата на застрахователното събитие.
Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на 309,95 лева.
Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/551d0471-2a51-462c-b456-668c362cdbbb