Решение № 21 от 14.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ямбол, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600435 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 260004/27.09.2023 г. постановена по НОХД № 285/2018 г. по описа на РС-Елхово, въззивникът - подсъдим Б. П. Г. е признат за виновен в това, че на **.**.**** година в град *****, област Ямбол, в ресторант „*****", чрез удар с ръка в областта на устата, причинил средна телесна повреда на Г. Н. Т. от град *****, област Ямбол, изразяваща се в избиване на три предни зъба - 11, 12 и 21 от зъбната редица на горната челюст, което довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето, като телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Г. Н. Т. с тежка обида /"*****"/ и други противозаконни действия, насочени към подсъдимия Г. /пострадалия направил опит като посегнал да удари с ръка подсъдимия/, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния Г. и други противозаконни действия, насочени към персонала на ресторанта, помощник - управител на който е бил подсъдимия /скандално поведение, изразяващо се във викове, крясъци и псувни към персонала, дърпане и бутане на сервитьори, удряне по бара в ресторанта - престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1 1 от НК, като поради настъпила абсолютна погасителна давност за наказателно преследване при условията на чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК, не е наказан.

С присъдата, въззивникът-подсъдим Б. П. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК.

Подсъдимият Б. П. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. Н. Т. сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия в резултат на престъплението по чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – **.**.**** г. до окончателното изплащане. Искът в останалата му част – за разликата от 3 000 лева до претендирания размер от 5 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски както следва: сума в размер на 611,88 лв., вносими в полза на

Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол; сума в размер на 1890,36 лв. вносими в бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово; 120 лв. ДТ върху уваженият размер на гражданския иск, както и по 5 лева за издаване на изпълнителни листи.

Подсъдимият Б. П. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. Т. направените от него по делото разноски в размер на 400 лв.

Съдът се е произнесъл и по повод веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата в частта й, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, както и за направените от него разноски в размер на 400 лева, е депозирана въззивна жалба от подс.Б. П., подадена чрез упълномощеният му защитник - адвокат от АК-*****. В жалбата на подс.П. се твърди неправилност на присъдата като постановена в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на присъдата в обжалваните й части и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, със съответните последици от това. Алтернативно - в случай, че съдът приеме, че са налице доказателства за виновността на подсъдимия, се иска изменение на присъдата чрез намаляване размера на присъденото обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди до размер на 1 000 лева.

Срещу присъдата в частта й, с която предявеният от гражданския ищец Г. Т. граждански иск за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 000лв. до пълния предявен размер от 5 000лв., е депозирана въззивна жалба от гражданският ищец. С жалбата се претендира изменение на присъдата чрез увеличаване на размера на присъденото в полза на гр.ищец Г. Т.

2 обезщетение за неимуществени вреди от 3 000лв. на 5 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане.

Претенцията се аргументира с установеният по делото срок на възстановяване на пострадалия, който е продължил повече от една година, направените от пострадалия разходи в размер на 4 900 лева за лечение, както и нарушените по делото всички разумни срокове при разглеждането му – повече от 5 години и забавеното в този смисъл обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител.

Последният оспорва основателността и на двете въззивни жалби и моли съда да потвърди присъдата на Районен съд-гр.Елхово изцяло, като правилна, обоснована и справедлива.

В съдебно заседание въззивникът – гр.ищец и частен обвинител Г. Т. чрез своя повереник поддържа депозираната от последния въззивна жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения, като измени присъдата чрез увеличаване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3 000 лв. на пълният размер на предявения иск от 5 000 лв. Оспорва основателността на въззивната жалба на подсъдимия и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на разноските, направени от гражданският ищец за ангажиране на повереник пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът – подс.Б. П. участва лично и със защитник – адвокат от АК-*****. Оспорват основателността на депозираната от гр.ищец Т. въззивна жалба и молят съда да я остави без уважение. Двамата поддържат въззивната жалба, предявена от подсъдимия и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. Поддържат искането си за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан с всички законни последици от това, т.к. по делото не са събрани доказателства за това, че на процесната дата подсъдимият е причинил на гражданския ищец средна телесна повреда. Поддържат и алтернативното си искане за изменение на присъдата чрез намаляване размера на присъденото обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди до размер на 1 000 лева. Аргументират това искане с непристойното поведение на пострадалия, продължило цял час, както и с приетата от тях липса на друг начин, по който в конкретната обстановка подсъдимият, който е психически устойчив човек, да реагира на създалата се ситуация, за да се защити от физическо посегателство. Изтъкват, че единствено поведението на гр.ищец, неговото явно нетрезво и неадекватно поведение са довели до вредоносния резултат.

При дадената му от съда последна дума, подс.Г. моли въззивният съд да отмени осъдителната присъда на РС Елхово.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, доводите на 3 страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледани по същество се преценят като неоснователни, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря /арг.Решение №60207 от 15.02.2022 г. по н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС, и др./. Мотивите към проверявания съдебен акт са аналитични и убедителни, като за установяването на фактическите положения районният съд в съответствие с изискването по чл.107, ал.3 от НПК е обсъдил всички допустими и необходими за това доказателства и обсъдил подробно и обективно кои от тях кредитира и кои не, като е изложил и аргументи в тази посока. Правилно и обосновано първата инстанция е кредитирала като обективни, непротиворечиви и логични част от обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите Д. А., Г. Т., П. Ч., Е. К., Т.

Т., д-р А. К., М. Д., Н. Д. и д-р Т. М., дадени от тях в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Х. Р. и В. А., дадени в хода на съдебното следствие и съпоставени по реда и условията на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК за всеки един от тях, предвид липса на спомен за съществени факти и обстоятелства, показанията на свидетелите Н. И. /А./ и Ж. Х., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, както и дадените от тях в хода на ДП показания, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК - за св.И. и на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК - за св.Х., предвид констатираните от съда частични противоречия с показанията им в съдебното следствие и предвид липса на спомен за съществени факти и обстоятелства за свидетеля Х., показанията на свидетелите поставени от съда в очна ставка по реда и при условията на чл.143 от НПК, както и писмените доказателства приложени по ДП № ***/****г. по описа на РУ-Елхово и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, а именно - справка за съдимост, съдебномедицинско удостоверение № ***/**** г. от отделение по съдебна медицина при „******"АД, медицинско свидетелство от Амбулатория за индивидуална практика по специализирана медицинска помощ гр.Бургас от **.**.**** г., Протокол за доброволно предаване от **.**.**** г., Справка от НАП ТД-Бургас от **.**.**** г., писмо изх. № **/**.**.**** г. на ЦСМП - Ямбол с приложено заверено копие от амбулаторен журнал на ФСМП-Елхово, писмо Изх. № ***/**.**.**** г. на ЦСМП - Ямбол с приложено заверено копие от амбулаторен журнал на ФСМП-Елхово, приобщените в хода на 4 съдебно следствие писмени доказателства - представена от „******" ЕООД справка от **.**.**** г. и приемо-предавателен протокол № * от **.**.**** г. към договор № ** от **.**.**** г., както и списък на персонала към дата **/**.**.**** г. и платежна ведомост за м.юли 20**г. на хотел „*****", стопанисван от „******“ЕООД.

Фактическата обстановка е установена и на база правилно кредитиране на заключенията по назначените по делото колективна съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинска експертиза по писмени данни, видеотехническа експертиза и повторна тройна съдебно-психологична експертиза, като обосновани, пълни и обективни и изготвени съобразно правилата за това, както и на веществените доказателства – 2 броя дискове /CD/, приложени на л.66 от ДП.

Правилно съдът не е дал вяра на тази част от обясненията на подс.Г., в която същият оспорва съставомерността на деянието, отричайки да е нанасял удар с юмрук в устата на пострадалия Т. на инкриминираната дата, време и място. При анализа на обясненията на подсъдимия, съдът правилно е отчел процесуалната им природа – това, че същите са както доказателствено средство, така и основно средство за защита. В тази връзка и при съпоставянето им с всички други кредитирани от съда доказателства, събрани по делото и в кореспонденция с кредитираните с доверие заключения по назначената съдебно-медицинска експертиза и по назначената колективна съдебномедицинска и стоматологична експертиза с вещи лица д-р С. и д-р Р., които изключват твърденията на подсъдимия за самонараняване на пострадалия като механизъм на причиняване на процесните увреждания, правилно съдът не е кредитирал посочената част от обясненията на подсъдимия и ги е приел като негова защитна теза.

Проверяващата съдебна инстанция намира за правилно некредитирането от районния съд с доверие и на тази част от показанията на св.И. и св.Х., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, в която твърдят, че не са видяли/възприели подсъдимият да удря пострадалия в инкриминираната вечер, а за св.И. и в частта, в която излага твърдение, че пострадалият се е самонаранил като е паднал на земята по лице. Съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетелите в посочените им части, т.к. същите не кореспондират и противоречат изцяло с останалите кредитирани от съда и събрани по делото доказателства. Относно начинът, по който пострадалият Т. е бил наранен и от кого, правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Х. и И., дадени от тях в хода на ДП / а не дадените от тях в тази посока показания в проведеното съдебно следствие/ и приобщени в посочените по-горе части чрез прочитането им по реда на НПК и които след прочитането им са потвърдени изцяло от всеки от двамата свидетели. Именно тези показания на свидетелите са достоверни, пълни и логически изложени, тъй като същите са дадени в момент по-близък до инкриминираната дата и време и кореспондират със заключението по назначената СМЕ и със заключението по назначената комплексна съдебномедицинска стоматологична експертиза, които сочат, че локализацията и 5 характеристиките на уврежданията на пострадалия свидетелстват, че посоката на травмиращата сила, която ги е причинила е била отпред назад, леко отстрани отдясно на пострадалия и уврежданията се дължат на силен удар с твърд тъп или тъпоръбест предмет със сравнително ограничена контактна /удряща/ повърхност и добре отговарят да са получени в резултат на силен удар със свита в юмрук ръка, като е възможно да бъдат причинени с един единствен удар.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/551c97e7-83e6-4910-93c7-67b5bcf49d30