Решение № 4394 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4394 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110216635 по описа за 2025 година

Съдът се оттегли на тайно съвещание, след провеждането на което, като съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на ,,***''и“ ЕООД с управител Р. Р. К., действащо чрез процесуалния си представител адв.К. П. – САК, входирана в деловодството на СРС на 14.04.2025г .срещу Електронен фиш (ЕФ) сер.К № 10587107, издаден на 24.03.2025г от СДВР, с който на Дружеството на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Към Жалбата, освен Пълномощното, с което управителят на санкционираното Дружество е упълномощил адв.П. да представлява това Юридическо лице, е приложено и нечетливо фотокопие на връчения на Дружеството Електронен фиш. В съдебното заседание адв.П. представи четливо фотокопие на този ЕФ. Видно от съдържанието на това фотокопие на ЕФ, същият е с адресат „,,***''“ ЕООД, без в него да е изрично упоменато, че санкцията се налага на управителя на Дружеството. Името на този управител дори не фигурира в съдържанието на ЕФ, който се обжалва.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на Жалбоподателя се явява, пледира за отмяна на атакувания ЕФ, т.к., както подробно е развито в Жалбата, същият налага глоба на ЮЛ, което е недопустимо.

Претендира разноски според представения от нея Списък на разноските, кореспондиращ и с писмени доказателства за основанието и размера им – по 400 лева за адвокатско възнаграждение според приложените Договори за процесуално представителство, правна защита и съдействие и в инкорпорираната в тези Договори Разписки за плащането на сумата към момента на подписването им – за правна помощ, оказване по договор със 1 жалбоподателя пред СРС 121 състав и също такъв договор, но сключен с физическото лице Р. Р. К.; представят се и два Договора за правна помощ и процесуална помощ на тези две лица пред АССГ, както и един Договор за правна помощ по настоащото нахд – само с жалбоподателя – ЮЛ„,,***''“ ЕООД. Всеки един от договорите за правна помощ – общо 5 броя, са за сумата от по 400 лева и в договорите са инкорпорирани разписки за плащане на сумите.

Въззиваемата страна СДВР се представлява от гл.юрк.С.М., която настоява да действително извършено нарушение и законосъобразност на санкцията, иска се потвърждаване на обжалваният ЕФ като правилно и законосъобразно издаден. Настоява се, че в ЕФ, връчен на жалбоподателя, е вписан собственикът на процесното МПС, а нарушиитерлят, който следва да претърпи отговорността, е законоово определим итова е управителят на това ЮЛ, което е вписано в ЕФ като собственик на това МПС. Настоява за липса на процесуално нарушение при издаване на процесния ЕФ.

Въз основа на събрания доказателствен материал – обжалваният ЕФ, представен на съда от Жалбоподателя, както и на представените с административно наказателната преписка доказателства: разпечатка на информационната система на ОПП – СДВР относно регистрираните собственици/ползуватели на процесното МПС; автоматичният текстови запис върху снимката, създадена от АТСС в момента на установяване и регистриране на нарушението, свързаните с техническана годност на АТСС да установява и регистрира нарушения по чл.21 от ЗДвП на процесната дата, съдът намира за установено от фактическа страна, че действително, на 24.03.2025г в 20,11 часа в населено място – в гр.София, л.а.“,,***''“ с дк№ ,,***'', собственост на жалбоподателя „,,***''“ ЕООД се е движил по бул.Царица Йоанна“ в района срещу бл.957 (бензиностанция ЕКО) с посока на движение от ул.“Ген.Асен Николов“ към бул.“Луи Пастьор“ с установена от АТСС MD1192 скорост от 62 км/ч след приспаднат толеранс от 3 %, с което е превишил с 12 км/ч разрешената от чл.21, ал.1 от ЗДвП разрешена скорост до 50 км/ч в населени места.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП - за превишаване от 11 до 20 km/h виновният водач се наказва с глоба 50 лв., а при приложение на чл.186, ал.4 от ЗДвП – собственика или регистрираният ползувател на превозното средство.

Не съществува законова възможност чрез ЕФ да се ангажира административнонаказателната отговорност на ЮЛ и да се накаже с наказанието глоба ЮЛ, защото: съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, респ. на 2 ползвателя.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на юридическо лице може да бъде налагана единствено и само имуществена санкция, не и глоба.

Съществена е разликата между глобата по ЗАНН и имуществената санкция по чл.83 от ЗАНН, макар и двете да имат санкционна природа. Глобата е административно наказание по смисъла на чл.13, ал.1, б.Б от ЗАНН и налагането му преследва целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН, докато имуществената санкция – не е наказание, не е насочена пряко към осъществяване на целите по чл.12 от ЗАНН. В заключение: глоба не се налага на ЮЛ.

Това означава, че обжалваният ЕФ е неправилно адресиран до ЮЛ, вместо до физическото лице, изпълняващо длъжността управител на това ЮЛ. Налице е нарушаване на материалния закон – разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП – неправилно налагане на наказанието глоба на ЮЛ, което от своя страна е довело до нарушаване на процесуалния закон. Така обжалваният ЕФ се явява както неправилен, така и незаконосъобразен.

Съдът не кредитира приложената към административно-наказателната преписка разпечатка на Електронен фиш (ЕФ) сер.К № 10587107, издаден на 24.03.2025г от СДВР, която е предоставена от АНО, касаеща същото нарушение, на практика дублиращ по съдържание и по номер ЕФ, по повод на който съдът е сезиран и четливо заверено фотокопие на който процесуалният представител на жалбоподателя предостави в съдебното заседание. Между двете разпечатки – представената от жалбоподателя и представената от АНО съществува само една-единствена разлика в съдържанието и тя е в наказателно-отговорното лице: за разлика от процесния ЕФ (този, който е връчен на жалбоподателя и който се обжалва, станал е предмет на делото), представената от АНО разпечатка е коригирана в духа на по-горе изнесеното: този нов ЕФ вече е насочен пряко към отговорността на физическо лице - така, както изисква закона, когато се налага глоба – изрично е вписано „Р. Р. К. – законен представител на фирма „,,***''“ ЕООД“.

Съдът не приема за доказателство представената от АНО с административно-наказателната преписка разпечатката на ЕФ с вписан адресат Р. Р. К. - като наказано с ЕФ лице, защото:

Съществена разлика между ЕФ и другите актове, с които властите могат да ангажират административно-наказателна отговорност или пък да налагат наказания (напр.АУАН, НП и т.н.) се състои в това,у че ЕФ се издава автоматично, без човешка намеса. Всяка човешка намеса опорочава процеса по издаване на ЕФ и следва автоматично да доведе до отмяната на такъв манипулиран ЕФ. Такава намеса в конкретния случай е налице: след като на 10.04.2025г. (според Разпечатката на ОПП – СДВР) АНО е връчил на представител на „,,***''“ ЕООД обжалваният ЕФ, по повод постъпилата в СРС Жалба срещу този ЕФ, от АНО е изискана цялата административнонаказателна преписка, вкл. и обжалваният ЕФ.

Вместо да изпрати именно обжалваният ЕФ – с адресат ЮЛ, който е бил наличен в 3 информационната система (логично - щом е бил разпечатан по повод връчването именно от тази система), АНО е приложил ново, коригирано копие на ЕФ под същия номер, за същото нарушение, в което е вписал правилно административно-отговорното лице, забелязал е обсъдената по-горе от съда неправилност и незаконосъобразност на ЕФ и е направил негоден опит да я поправи. Опитът е негоден, защото чрез самото предприемане на тези волеви човешки действия по повод вече създаден на 24.03.2025г ЕФ, който при това вече е връчен на 10.04.2025г., се нарушава автоматизма на създаване на ЕФ (който е определящ в случая с ЕФ).

На второ място, като се променя адресата на отговорността, се променя съществен елемент на нарушението – неговият субект; на практика се пристъпва към пререшаване на вече решен случай: вторият по време на съставяне акт следва да бъде игнориран;

На трето място – създава се хаос в документооборота: не случайно процесният ЕФ не е вписан в Справката-картон на водача Р. К. (обстоятелство, което би следвало да бъде отразено, за да бъде взето предвид при евентуално извършване на друго такова нарушение – вече в повторност), а вместо това е отворена нова рубрика в системата на ОПП – СДВР с едно единствено нарушение – процесното, записано на Р. Р. К. – законен представител на фирма „,,***''“ ЕООД. Тново в този ред на мисли – внася се неяснота в субекта на отговорността, особено при хипотези с промяна в статута на собственика на процесното МПС, когато той е ЮЛ – напр.при множество промени на управителя на това ЮЛ за времето от издавеното на ЕФ (съвпада с датата на нарушението) – до връчването или пък до предприемането на действия от НАП по събиране на възникналото държавно вземане.

Затова субектът наотговорността би следвало да бъде коректно определен още с издаването на ЕФ. За пределна очевидност на изложеното: при или смърт на физическо лице, което е било управител на ЮЛ-собственик на процесното МПС към момента на извършване на нарушението, при коректно издаден ЕФ със субект наотговорността – ФЛ-управител, административнонаказателната отговорност се погасява, а админиистративнонаказателното производствосе прекратява. Когато това ФЛ не се посочи коректно при издаването на ЕФ, дори да настъпи такова погасяващо отговорността обстоятелство, автоматизираните информационни системи не го отчитат, а продължава да генерира разноски и би било установено едва по повод принудително изпълнение спрямо такъв непосочен в ЕФ длъжник.

Затова субектът на отговорността по чисто практически причини следва да бъде коректно въведен още с издаването на ЕФ, който, както се посочи по-горе, е недопустимо да бъде дописван, коригиран и т.н.

Не на последно място е нарушеното право на защита: така, както е издаден приетият сред доказателствения материал ЕФ, който се и обжалва, правото на защита е възникнало в полза на адресата на ЕФ, спрямо когото е възникнало задължението на АНО да връчва този ЕФ, т.е. на субекта на отговорността. В този електронен фиш изрично е вписано търговското дружество да е субект на отговорността и правилно Жалбата изхожда от негово име. За Р. Р.

К. такова право не е възниквало – в лично качество, като ФЛ, защото не е посочен в ЕФ като 4 субект на отговорността. Затова и не му е връчван ЕФ – в лично качество. Поради същата причина съдът няма да признае като основателни разноските, които Р. К. е направил заплащайки на адв.П. по два договора за правна помощ – всеки от които на стойност по 400 лева, по повод обжалването на този ЕФ, който му е връчен в длъжностно качество като управител на търгавското дружество. Р. К. като ФЛ не е адресат на ЕФ, не е субект на отговорността по този ЕФ, за него не е възниквало право на защита, не са нарушавани негови лични права, не е страна по делото.

Като е предприел действия по корекция на порочно издаденият ЕФ, АНО е създал в информационната система на ОПП – СДВР (на л.18) запис, че процесният ЕФ е издаден на това ФЛ и му е наложена глоба 50 лева, която все още не е изпратена към НАП за събиране, поради обжалване. В желанието си да коригира порочно издаденият ЕФ, АНО неправилно е вписал: че ЕФ е издаден на Р. Р. К.; че на К. е наложена глоба в размер на 50 лева (а всъщност глобата е наложена на фирма, управлявана от него) и сумата от глобата все още не е изпратена за събиране към НАП – от ФЛ Р. Р. К., само защото последният обжалва ЕФ, с който му е наложена – което също не е вярно: на Р. Р. К. не е налагана глоба, не е ангажирана отговорността му и в случай, че бе пропуснал да обжалва, то НАП би предприела действия по събирането от него като ФЛ на глоба, която не му е налагана.