Решение № 2250 от 10.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2250 гр. Пловдив, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330106660 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против Н. Й.

С., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против Н. Й. С., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД, за дължимостта на следните суми: 174.94 лева – главница, представляваща предоставени и неплатени електронни и съобщителни услуги за периода 07.01.2020 г. – 06.07.2020 г.; 45.67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 25.02.2020 г. – 13.01.2023 г.; 104.58 лева – неплатени лизингови вноски по Договор за продажба на изплащане от 12.11.2019 г., за периода 07.01.2020 г. – 06.07.2020 г.; 25.76 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 25.02.2020 г. – 13.01.2023 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 294/17.01.2023 г., издадена по ч.гр.д.

№ 18680/2022 г. по описа на ПРС, II гр.с.

В исковата молба и уточняващите молби, ищецът поддържа, че ответникът е абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги, като между страните са възникнали облигационни правоотношения, а именно:

- Общ рамков договор № *** от 12.11.2019 г. за електронни съобщителни услуги и приложения към него, с партиден номер ***, за мобилен номер ****** с който е предоставяна услугата мобилен интернет, сключен за срок от 24 месеца, с уговорена промоционална такса в размер на 21.99 лева с вкл. ДДС. С два броя допълнителни 1 приложения от 12.11.2019 г. към Приложение № 1 били уговорени допълнителни екстри към основната услуга: допълнителна екстра „Дигитални услуги – А1 Xplore TV GO Standart“, със срок от 24 месеца и месечна абонаментна такса в размер на 2 лева с ДДС и допълнителна екстра „Пакет мобилен интернет“, със срок от 24 месеца и месечна абонаментна такса в размер на 1 лева с ДДС;

- Договор за продажба на изплащане № *** от 12.11.2019 г., по силата на който на ответника е предоставено устройство **** при цена в размер на 119.52 лева, платима на 24 равни вноски, всяка по 4.98 лева, като първата се заплащала при сключване на договора, а останалите 23 вноски били месечни и следвало да бъдат заплащани в срока за плащане на месечната фактура за услугата. При неплащане на две или повече месечни вноски, цялата оставаща неплатена цена на устройството ставала изискуема.

За задълженията на ответника били издадени 5 броя фактури в периода 10.02.2020 г.

– 10.07.2020 г., като заплащането следвало да се извърши до 15 дни от издаването на месечната таксуваща фактура за съответния отчетен период.

Поради неизпълнението на задълженията, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК.

По образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 18680/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 294/17.01.2023 г., за посочените вземания, ведно с разноски.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

По-конкретно от ответника се претендира сумата в общ размер на 174.94 лева, която сума представлява сбор от предоставени и неплатени електронни и съобщителни услуги за периода 07.01.2020 г. – 06.07.2020 г. по рамковия договор от 12.11.2019 г. и приложенията към него, формирана по следния начин: месечни абонаментни такси в общ размер на 159.25 лева, както и 2.48 лева – такса повторно включване, 7.51 лева – такса за събиране на дължими суми и 5.70 лева – такса за събиране на дължими суми.

В уточняваща молба от 13.07.2023 г. ищецът поддържа, че сумите от 2.48 лева, 7.51 лева и 5.70 лева – представляват такси, дължими съгласно действащ Ценоразпис на А1 България.

С влязло в законна сила Определение № 8314 от 21.07.2023 г., е върната искова молба вх. № 43694/11.05.2023 г. и уточненията към нея, подадена от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против Н. Й. С., ЕГН **********, в частта относно претенциите за установяване на задължение в размер на сумата 2.48 лева – такса повторно включване; в размер на сумата 7.51 лева – такса за събиране на дължими суми и в размер на сумата от 5.70 лева – такса за събиране на дължими суми, за които /ведно с други вземания/ е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 294/17.01.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 18680/2022 г. по описа на ПРС, II гр.с., като недопустима; прекратено е производството по гр.д. № 6660/2023 г. по описа на ПРС, XVІІI гр. състав, в частта по посочените установителни искове, както и е обезсилена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2

294/17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 18680/2022 г. на ПРС, II гр.с., в частта относно сумата от 15.69 лева – главница /от общо вземане в размер на 174.94 лева/, представляваща стойност на предоставени и неплатени електронни и съобщителни услуги за периода 07.01.2020 г. – 06.07.2020 г. по общ рамков договор № *** и партиден номер **** Производството по делото следва да продължи по отношение на предявените установителни искове, както следва: за сумата в общ размер на главницата от 159.25 лева, която сума представлява сбор от предоставени и неплатени електронни и съобщителни услуги за периода 07.01.2020 г. – 06.07.2020 г.; 45.67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 25.02.2020 г. – 13.01.2023 г.; 104.58 лева – неплатени лизингови вноски по Договор за продажба на изплащане от 12.11.2019 г., за периода 07.01.2020 г. – 06.07.2020 г.; както и за сумата 25.76 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 25.02.2020 г. – 13.01.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител.

Изразява становище за недопустимост на предявените искове. По същество оспорва същите като неоснователни и недоказани. Ответникът не бил запознат с Общите условия, поради което същите не били част от договорното съдържание.

Предсрочната изискуемост по договора за лизинг следвало да бъде обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С връчването на исковата молба същият не следвало да се счита за уведомен, тъй като в производството се представлявал от особен представител.

Липсвали доказателства операторът реално да е предоставил на клиента твърдените услуги, както и дали същите били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали били правилно тарифирани, съответно – дали били коректно фактурирани. Фактурите не доказвали, че телекомуникационните услуги са били предоставени на ответника съобразно индивидуалния договор и ОУ, при което да се дължи плащане на посочените в тях размери. Нямало доказателства и същите да са били получени от ответника, както и да са подписани от него.

Посочва, че не ставало ясно колко вноски били платени, съответно колко от тях не били платени по договора за продажба на изплащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Предвид гореизложеното, моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното частно гр. дело № 10807/2023 г. на ПРС, вземанията по настоящото производство, след частичното прекратяване на част от вземанията, 3 съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Възражението на ответника е неоснователно. С разпореждания от 19.05.2023 г. и от 20.06.2023 г. на ищеца са дадени указания да отстрани констатираните в исковата молба нередовности. С влязло в законна сила Определение № 8314 от 21.07.2023 г., исковата молба е върната относно посочените вече претенции, производството по отношение на тези искове е прекратено, а заповедта в тази част – обезсилена.

Исковата молба по отношение на претенциите, по които производството следва да продължи, отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, за спазването на които съдът следи служебно. Процесуалната легитимация на ищеца се преценя единствено на базата на твърденията изложени в исковата молба и доколкото се твърдят всички елементи от фактическия състав на вземанията, същата е налице. Съдът намира, че не е налице и противоречие в изложените от ищеца твърдения. Вземанията по настоящото производство, след частичното прекратяване на част от вземанията, съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като установителните искове са предявени в преклузивния едномесечен срок.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за мобилни услуги, ведно с приложения към него и договор за лизинг, със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги и устройство за посочените телефонни номера, именно за исковите периоди, които са потребени, но не са платени; постигнати уговорки по договорите за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите, както и изправността си по договорите; по исковете за обезщетения за забава – наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяване, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, вкл. възражението за изтекла погасителна давност, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема следното:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото – Договор и приложения /.../ и Общи Условия /.../, се установява, че по силата на Договор с № *** от 12.11.2019 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на 4 електронни съобщителни услуги, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ********. Съгласно т. 3.2 от договора, същият урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложимите Общи условия и други, се описват в приложения, представляващи, неразделна част от договора. От своя страна всяко от представените приложения съдържа описание на съответния тарифен план, ценови условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Така сключеният договор, ведно с подписаните към него приложения, които индивидуализират отношенията и уговорките между страните, откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като същият включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.