Определение № 1169 от 06.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Варна, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500346 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на Н. Й. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул. Соколска 5а ет. 1, подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу издадена в полза на М. М. М. с ЕГН **********, заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 8992/2025г. по описа на Варненски районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист.

Във възражението си Н. И. твърди, че ЗНИ не му е връчена надлежно, доколкото към датата на връчване не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната.

Насрещната страна М. М., чрез пълномощник, счита възражението е неоснователно, тъй като видно от поканата за доброволно изпълнение към момента на връчване на заповедта за незабавно изпълнение Н. И. е бил открит лично от призовкаря на Частния съдебен изпълнител, но е отказал да получи книжата.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК , в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и 1 правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. М. М. с ЕГН ********** със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК срещу Н. Й. И. с ЕГН ********** за присъждане на сумата от 24 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 30.08.2023 г., с падеж на 01.10.2024 г., както и сумата от 1960 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въз основа на заявлението по ч.гр.д. № 8992/2025г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4027 от 14.07.2025г. и изпълнителен лист, с която заповед заявлението е уважено.

Видно от представена в изпълнение на задължението по чл. 418, ал. 6 от ГПК от ЧСИ Рег. № 895 Л. С., издадените по изп. № 20258950402060 покана за доброволно изпълнение, придружена със съдебните книжа по ч.гр.д. № 8992/2025г. по описа на ВРС, същите са връчени на длъжника Н. И. на 22.08.2025г. при условие на отказ, на осн.чл. 44, ал.1 от ГПК. Отразено е от връчителя, че на 22.08.2025г. е посетил адреса като е говорил лично с адресата, който е отказал да получи книжата с твърдения, че е налице документна измама и не е бил в страната, когато се твърди, че е разписвал документите.

На 27.08.2025г. длъжникът Н. И. подава по ч.гр.д. № 8992/2025г. искане с вх. № 73778 „за обединяване на дела, отмяна на административни актове и проверка за злоупотреба“, в което настоява да бъдат обединени за общо разглеждане всички образувани срещу него съдебни производства, както и да бъде назначена графологична експертиза, за да се установи идентичност на подписите в документите, тъй като към момента на полагането им не е бил на територията на страната.

С определение № 11664/28.08.2025г. съдът е указал на страната изрично да уточни дали подава възражение по чл. 414 от ГПК.

Доколкото по преценка на заповедния съд с депозираната уточнителна молба от 05.09.20205г. длъжникът не е поправил нередовностите на първата, то последва няколкократно даване на указания за отстраняване нередовността на молбата от 27.08.2025г.

Така на 04.12.2025г. с „отговор“ вх. № 101544 Н. И., съгласно изискването на заповедния съд, ясно и недвусмислено заявява, че не дължи сумата от 24 000 лева, с което нередовността на първото изявление на длъжника, това от 27.08.2025г., депозирано в срока по 414, ал.2 от ГПК, е поправена.

Вместо да се произнесе по реда на чл. 415 от ГПК като приеме възражението или да разпореди неговото връщане, ако прецени, че е просрочено, заповедният съд е продължил да дава указания, включително изисквайки от страната да посочва дали твърди наличие на която и да е от хипотезите, която би обусловила подаване на възражение по чл. 423, ал.1 от ГПК. Адекватно на активното си процесуално поведение, на 20.01.2026г. с вх.

№ 4706/20.01.2026г. длъжникът в изпълнение на поредното указание депозира възражение по чл. 423 от ГПК, което е предмет на настоящото произнасяне.

2

На изложените по-горе основания, след като длъжникът е поправил нередовността на изявлението, с което е сезирал заповедния съд с твърдение за недължимост на сумата, предмет на заявлението, въз основа на което е образувано конкретното заповедно производство, съдът незаконосъобразно не се произнесъл по неговото приемане с последиците, визирани в чл. 415 от ГПК, или в случай, че прецени просрочване - да постанови неговото връщане.

Очевидно е, че при извършване на процесуалното действие длъжникът не е ползвал официалната бланка за възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК, чийто образец е утвърден от Министерство на правосъдието. В закона липсва императивна норма и затова не е задължително възражението срещу заповед за изпълнение по чл. 414 от ГПК да бъде подадено точно с официалната бланка (образец), утвърдена от МП. Възражение по смисъла на закона е всяка писмено оспорване на задължението, поради което е напълно допустимо да се използва свободен текст, като основното изискване на закона е възражението да бъде писмено и да е ясно кой и срещу коя заповед се възразява.

В настоящия казус тези данни са категорично ясни, което обуславя извършване на съответните процесуални действия на съда по постановяване на съответните актове за приемане или за връщане на подаденото възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК.

Доколкото това не е сторено от заповедния съд, то производството по чл. 423 от ГПК като извънреден способ за въвеждане на възражение се явява преждевременно заведено, съотв. недопустимо.

Настоящото производство следва да се прекрати, а делото да се върне на заповедния съд за произнасяне по възражението по чл. 414, ал.1 от ГПК.

В случай, че заповедният съд не приеме възражението по чл. 414, ал.1 от ГПК, то следва да администрира към ВОС възражението по чл. 423 от ГПК, доколкото в процесуалните изявления на длъжника се съдържат данни за заявено такова.

Предвид така изложените съображения Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 346/2026г. по описа на Окръжен съд Варна.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за произнасяне по възражението по чл. 414, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4