Решение № 3225 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3225 гр. В., 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20263110100433 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от П. Т. Д., ЕГН **********, срещу „Д. З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., Район О., бул. „К. А. Д.“ № ** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 302,98 евро - частичен иск от общо 10 975,89 евро /след допуснато изменение на иска, съгласно протоколно Определение № 4970/22.07.2026 г./, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на: фар ляв, фар за мъгла преден ляв, предна броня, спойлер предна броня, предна решетка длн., калник преден десен, предна врата дясна, панел заден десен, джанта лята задна дясна, задна броня, стоп десен външен, панел заден ляв, внш дръжка предна врата дясна, кора под предна броня, радиатор воден, дифузьор радиатор, джанта лята предна лява, носач преден ляв, носач заден десен, носач заден десен грн, носач заден десен длн, греда заден мост, под багажник, рог заден десен, рог заден ляв, праг десен, основа заден десен калник, основа десен праг и рамка врати десни по лек автомобил марка и модел „Киа Сеед“, с рег. № ******, причинени в резултат на настъпило на 17.12.2025 г., около 09:40 часа, в град В., бул. „Т. м.“, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Ауди А3“, с рег. № ********, застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 15.08.2025 г. – 14.08.2026 г., за което е образувана Щета № *********, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „Киа Сеед“, с рег. № ******. На 17.12.2025 г., около 09:40 часа, в град В., П. Н. управлявал посочения лек автомобил по бул. „Т. м.“, в посока към бул. „Я. Х.“, в лява лента, като на кръстовището с ул. „А. Ф.“ спрял на светофара. Докато чакал разрешаващ светофар, усетил силен удар в дясната задна част на автомобила от автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, вследствие на което последният се изместил напред и наляво, като ударил спрелия пред него лек автомобил „Форд Фокус“, рег. № ******, както и бордюра и оградата, разделяща двете пътни платна за движение.

1

Сочи се, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, които съставили Протокол за ПТП с пострадали лица № *********, в който като виновен бил посочен водачът на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********. Заявява се от ищеца, че последният бил застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 15.08.2025 г. – 14.08.2026 г. при ответното дружество. Последното било уведомено за процесното ПТП, за което била образувана Щета № *********, изготвени опис и снимков материал.

Посочено е от ищеца, че получил по процесната щета обезщетение от 4 024,11 евро, която била недостатъчна за възстановяване на увредения му автомобил.

С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковата си претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като се оспорва предявеният иск по основание и размер.

Не се оспорва, че между собственика на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ******** и ответника е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 15.08.2025 г. – 14.08.2026 г.; че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел лек автомобил марка и модел „Киа Сеед“, с рег. № ******; че на посочените дата и място и при посочения механизъм е настъпило ПТП, по повод на което е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № ********* и образувана Щета № *********; вида на вредите по процесното МПС; че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4 024,11 евро обезщетение по посочената щета.

Оспорва се от ответника размерът на заявените като настъпили вреди, като се твърди, че изплатеното обезщетение от 4 024,11 евро е законосъобразно определено и достатъчно за отстраняване на щетите по процесното МПС. Наведено от ответника е възражение за „тотална щета“ по отношение на уврежданията на процесното МПС С оглед на изложените съображения, се иска отхвърляне на предявения иск.

Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Претендира заплащане на разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище оспорва предявения иск. Претендира разноски за производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец в настоящото производство не е съгласно с размера на определеното и изплатено обезщетение по заведената от ответното дружество Щета № *********.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, 2 обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение, включително наведеното възражение за „тотална щета“.

Безспорно между страните е, че между собственика на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ******** и ответника е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 15.08.2025 г. – 14.08.2026 г.; че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел лек автомобил марка и модел „Киа Сеед“, с рег. № ******; че на посочените дата и място и при посочения механизъм е настъпило ПТП, по повод на което е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № ********* и образувана Щета № *********; вида на вредите по процесното МПС; че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4 024,11 евро обезщетение по посочената щета.

Установи се, на следващо място, от представения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица № *********, съставен и подписан от участниците в произшествието, съдържанието на който не е оспорено от ответника, че на 17.12.2025 г., около 09:40 часа, в град В., бул. „Т. м.“, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Ауди А3“, с рег. № ********, е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба механизъм, както следва: при управление на лек автомобил марка и модел „Киа Сеед“, с рег.

№ ******, по бул. „Т. м.“, в посока към бул. „Я. Х.“, в лява лента, на кръстовището с ул. „А.

Ф.“ ищецът спрял на светофара. Докато чакал разрешаващ светофар, усетил силен удар в дясната задна част на автомобила от автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********, вследствие на което последният се изместил напред и наляво, като ударил спрелия пред него лек автомобил „Форд Фокус“, рег. № ******, както и бордюра и оградата, разделяща двете пътни платна за движение. От този механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № ********.

Видно от приложените по делото Свидетелство за регистрация Част I № ******* от 09.12.2022 г., собственик на увредения лек автомобил марка и модел „Киа Сеед“, с рег. № ****** е П. Т. Д..

Настъпилите имуществени вреди се установяват от експерти на застрахователя след извършен оглед на превозното средство и са описани в съставения Опис - заключение по Щета № *********, както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертиза, като същите са, както следва: увреждания на: фар ляв, фар за мъгла преден ляв, предна броня, спойлер предна броня, предна решетка длн., калник преден десен, предна врата дясна, панел заден десен, джанта лята задна дясна, задна броня, стоп десен външен, панел заден ляв, внш дръжка предна врата дясна, кора под предна броня, радиатор воден, дифузьор радиатор, джанта лята предна лява, носач преден ляв, носач заден десен, носач заден десен грн, носач заден десен длн, греда заден мост, под багажник, рог заден десен, рог заден ляв, праг десен, основа заден десен калник, основа десен праг и рамка врати десни.

Наличието на пряка причинно-следствена връзка между посочените щети и противоправното поведение на застрахования водач е прието за безспорно установено в производството.

По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.

3

От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на ищеца като увредено лице застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Правният спор в настоящото производство се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Не се спори между страните, че ищецът е получил от ответното дружество обезщетение по процесната щета в размер на 4 024,11 евро.

От заключението по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП лекият автомобил на ищеца е бил повреден до степен тотална щета, като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, която е 12 586,49 евро /съгласно заключението по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено от експерт в съответната област на изследване/.

Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума

(лимита на отговорност).

Съгласно чл. 386, ал.

2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., II т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., I т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., II т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./, актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.