Решение № 140 от 09.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Бургас, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500008 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Кредито “ЕООД гр.София-ищец по гр.д. № 3034/2025 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2112/01.10.2025 год. в частта ,с която е отхвърлен предявения от въззивника иск против Х. В. от гр. *** за установяване по отношение на ответника ,че дължи на ищеца ледните суми по индивидуален договор за потребителски кредит от 15.07.2024 г. : 800 лв. – главница ;51,66 лв. –лихва за забава за периода 30.08.2024г.-18.02.2025г.,както и законната лихва върху гланницата ,считано от 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане,които вземания са предмет на заповед № 561/19.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 1171/2025 г. на БРС ,като въззивникът е осъден да заплати на ответника 500 лв. – разноски по делото .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

1

На първо място се сочи ,че при договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние не е необходимо едновременното им физическо присъствие ,което обаче не прави договора недействителен или несключен .В сключения между страните договор е посочено ,че договорът се счита за сключен и влеза в сила след въвеждането на уникален код ,който кредиторът е изпратил на кредитополучателя под формата на СМС,като телефонният номер ,от който се излъчва текстовото съобщение за потвърждение не е задължително да бъде притежание на лицето ,от което същото се излъчва .Уникалният номер се въвежда от кредитополучателят в личния му профил,създаден в платформата на кредитора и служи като потвърждение за сключването на договора –т.е. страните изрично са се съгласили въвеждането на уникалния код ,потвърждавак приемането на договора,да има силата на соморъчен подпис съгл. Чл. 13 ал. 4 от Закона за ел. документ и ел. подпис,като с договора страните са се уговорили да прилагат разпоредбите на този закон .Следователно според общите условия на договора за потребителки кредит ,приложен към заявлението по чл. 410 ГПК ,както и съгл. Цитираните ЗПК,ЗЕДЕУУ,ЗПФУР ,договорът се счита за сключен в момента на въвеждане в системата на изпратения четирицифрен код .Съгласието на субекта е едно от основанията за събиране и обработване на лични данни от администратора .

В случая дружеството е изпълнило всички изисквания ,като е получило изрично съгласие от кредитополучателя по клаузите по представения договор за потребителски кредит .Сключеният договор е реален и консенсуален ,като елемент от ФС е полчаване на парите от заемополучателя .

В отговора на исковата молба ответникът е твърдял ,че не е получил парите ,тъй като няма компютърни умения ,чрез които да се регистрира в платформата на „Кредито „ЕООД.Въпреки това сумата от 800 лв. е била преведена по банкова сметка ,чийто титуляр е ответникът и е била достъпна за усвояване и така кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на финансови средства

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи исковата претенция. Правят се възражения за прекомерност на претендираните и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано 2 лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

Сочи се ,че липсват доказателства ответникът В. да е получил претендираната сума във ФИ“Пенейтикс“,като той лично не знае за съществуването както на такава финансова институция,така и на съществуваща сметка на негово име.,няма такъв телефонен номер ,откриван на негово име и не е говорил по този телефон.Никой служител от фирмата не е контактувал по никакъв начин с него и не е извършена и най-елементарната справка ,че соченият телефонен номер не е регистиран на негово име .Няма доказателства той лично да е получавал суми и да е полагал подпис или под друга форма да е заявявал получаване на такива пари.

Оспорва се възнаграждение . възражението за прекомерност на адвокатското

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред въззивната инстанция .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството е образувано по повод предявения от „КРЕДИТО” ООД против Х. С. В. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00101301/15.07.2024 г.: 800 лв. - главница, 51,66 лв. – лихва за забава, дължима за периода 30.08.2024 г. – 18.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1171/2025 г. по описа на БРС Ищецът твърди, че между него и ответника е бил налице договор за паричен заем с цитирания по-горе номер от 15.07.2024 г., сключен от разстояние при условията на ЦПФУР и ЗЕДЕП, с падеж 29.08.2024 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 800 лв. Описан е начинът на сключване на договора. Твърди се, че заемната сума е била изплатена незабавно на ответника, т.е. кредиторът е изпълнил задължението си по договора, но 3 ответникът не е извършил никакви плащания по договора и не е върнал дадената му в заем сума.

Първоинстанционният съд е приел ,че така предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е допустим.

В заповедното производство по ч.гр.д. № 1171/2025 г. на БРС, с което е сложено началото на настоящото исково производство, е представен (в електронен вариант, без да е разпечатан на хартиен носител) Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00101301 /15.07.2024 г. с посочени в него страни: „КРЕДИТО“ ООД – кредитор и Х. С. В. – кредитополучател, при следните условия и параметри: общ размер на кредита - 800,00 лв., лихвен процент по кредита - 0,00 %, годишен процент на разходите - 0,00 %, лихва 0,00 лв., такса експресно разглеждане - 278,87 лв., брой погасителни вноски 1, дата на падеж - 29.08.2024 г., обща стойност на плащанията - 1078,87 лв., срок на кредита - 45 дни. Върху договора липсват подписи на сключилите го лица, като ищецът твърди, че договорът е бил сключен от разстояние при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП.

С оглед представените по делото доказателства съдът е приел ,че в настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи валидно сключване между него и ответника на гореописания договор за потребителски кредит от разстояние, съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Като доказателство е представена разпечатка от електронна поща – електронно съобщение (без дата), озаглавено „Документи за потвърждаване на искане за кредит“, съдържанието на което има характера на предложение за сключване на договор за кредит, отправено от кредитор до кредитополучател. Този имейл е изпратен от ел. адрес [email protected] до ел. адрес ***@***, за който се твърди, че е ползван от ответника, но ответникът е оспорил това твърдение, а ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на това, че ел. адрес ***@*** е бил ползван именно от ответника към датата на твърдяното сключване на процесния договор за кредит от разстояние. От съдържанието на горепосочения имейл е видно също така, че адресатът му, за който се твърди, че е ответникът - в качеството на кредитополучател, е следвало да изрази съгласие за сключване на договора чрез активация на съдържащ се в 4 съобщението линк, озаглавен „Потвърди проектодоговор“, след което на посочен от него телефон е следвало да получи код, служещ за електронен подпис, с който да подпише приложения проектодоговор. По делото обаче не са представени от страна на ищеца никакви доказателства за изпълнение от ответника на така описаната в електронното съобщение процедура по сключване на договора, а именно активация на горепосочения линк, последващо получаване на код на посочен от потребителя (в случая ответника) телефон и подписване от негова страна на проекто-договора чрез този код.

В крайна сметка ,макар по делото да са представени и други доказателства – всички съставени от ищеца, но в нито едно от тях не се съдържа насрещно изявление на ответника, с което той да е изразил воля и да е дал съгласието си за сключване на процесния договор за кредит, съдът е намерил за недоказано твърдението, че между ищеца и ответника е бил сключен посочения в исковата молба договор за потребителски кредит от разстояние.Затова е приел ,че исковата претенция по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна ,тъй като не е установено ,че ответникът дължи на ищеца сумите ,предмет на издадената по ч.гр.д. № 1171/2025 г. на БРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и споделя изцяло изложените от районния съд мотиви ,към които препраща на оснчл.

272 от ГПК.

Като допълнителен аргумент ,районният съд е намерил за недоказано и обстоятелството , че ответникът е предал на ищеца, както и че последният е получил сумата от 800 лв. – главница по твърдяния договор за потребителски кредит от разстояние. В тази връзка е представена разписка за извършено плащане – платежно нареждане от 15.07.2025 г., съгласно която ищецът е превел по сметка на ответника в „Пейнетикс “ сумата от 800 лв. Липсват обаче доказателства ответникът да е получил реално тази сума. С оглед на това и тъй като договорът за заем е реален, т.е. за сключването му е необходимо заемната сума да е предадена от заемателя и получена от заемополучателя, а в случая липсват доказателства за това, съдът е приел , че е налице допълнително основание да се приеме, че страните по делото не са били обвързани от посоченото в исковата молба облигационно правоотношение.

5

Във въззивната жалба отново и подробно се описва начинът ,по който се сключва договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние,но отново липсват конкретни доказателства ответникът да е получил претендираната сума във ФИ“Пейнетикс“

Особеното при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние е, че както преддоговорните отношения, така и самото сключване на договора се осъществява чрез използване на средствата за комуникация от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В допълнителните разпоредби на ЗПФУР са поместени разясненията какво представляват, за целта на закона, финансовата услуга и средството за комуникация от разстояние - "Финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

А "Средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.