Решение № 23 от 26.02.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Разград , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Н.Р.Х. като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20203300500298 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 340 от 14.10.2020 г. по гр.д № 1958/2019 г. по описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от М. С. П., ЕГН **********, адрес *** срещу ДП“Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 за установяване, че трудовото правоотношение между ищцата и ответника за длъжността *** за периода *** г. е било такова за пълно работно време /при 8-часов работен ден/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ДП“Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 сумата 500 лв. /петстотин лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от това решение е останал жалбоподателя М. С. П., която чрез пълномощниците си адвокатите А.И. М. и Ж.М. Ч., и двамата от АК – Разград, го обжалва. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и се постанови решение, с което исковата претенция да бъда уважена. Излагат подробни съображения. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна – ДП “Български спортен тотализатор“, чрез пълномощника си адвокат Р.И. А. АК 1 Пловдив, управител на Адвокатско съдружие Юруков, А. и партньори, ЕИК 115538293, депозира отговор на жалбата. Намира последната за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, жалбоподателката не се явява. Явяват се пълномощниците й адвокатите А.И.

М. и Ж.М. Ч., и двамата от АК – Разград, които поддържат жалбата и излагат допълнителни съображения. Правят възражение за прекомерност, на осн. чл.

78, ал.5 ГПК, относно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й адвокат Р.И. А. АК – Пловдив депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа подадения отговор на жалбата и претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, включително обективирани в депозирани по делото писмени бележки, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на въззивна проверка е решение, с което районния съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 357 КТ.

По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно, но недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл.

357 КТ, поради следното:

Предявен е иск по чл. 357 КТ за признаване за установено, че един от съществените компоненти на трудово правоотношение /продължителността на работния ден/ не е в размера, уговорен в трудовия договор.

Ищцата твърди, че за периода от 01.12.2001г. до 28.12.2017г. е работила на длъжност *** въз основа на сключен между страните трудов договор № ***г. Изложени са съображения, че както в първоначалния трудов договор, така и в последващите допълнителни споразумения към него, е било посочено, че трудовият договор се сключва на основание чл. 114 КТ – за определени дни от месеца, но за не повече от 5 работни дни или 40 часа при петдневна работна седмица. Реално обаче, през процесния период е работила на пълен работен ден - осем часа на ден. Ето защо, иска от съда да установи това обстоятелство – че за процесния период е работила на пълен работен ден.

Ответникът ДП “Български спортен тотализатор“ е депозирал отговор на исковата молба, в който е посочил, че намира иска за недопустим. По същество е изложил съображение за неоснователността на иска. Посочил, е че за процесния период действително между страните е бил налице сключен трудов договор, въз основа на който ищцата е работила на длъжност ***.

Твърди обаче, че ищцата е работила точно както е било посочено в трудовия договор – на основание чл. 114 КТ до 40 часа месечно, а не на пълен работен 2 ден. Ето защо, намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищцата, че работила на пълен работен ден.

По делото пред първоинстанционния съд са събирани писмени и гласни доказателства относно продължителността на работното време на ищцата.

Районният съд се е произнесъл по същество и е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.

Настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 357 от КТ трудов е спора между работника /служителя/ и работодателя относно трудовото правоотношение. Предвид тази специална правна норма и доколкото продължителността на работния ден е елемент от съдържанието на трудовия договор - предявеният от ищцата иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 357 от КТ за признаване за установено, че един от съществените компоненти на съществуващото трудово правоотношение /продължителността на работния ден/ не е в размера, уговорен в трудовия договор. Така предявеният иск е недопустим. Трудовият договор по правната си същност е диспозитивен документ. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ той се сключва в писмена форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за валидност на трудовия договор, като в практиката се приема, че съществуването на трудовото правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания, както и с други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му /решение № 943 от 22.02.10 г. по гр. д. № 4902/08 г. на IV г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. След като това е така, идентично следва да е разрешението и за задължителните елементи на съдържанието на трудовото правоотношение, изброени в чл. 66, ал. 1 от КТ. Доколкото продължителността на работния ден е съществен елемент от задължителното съдържание на трудовия договор /съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ/, то следва извод, че при наличие на валидно сключен трудов договор между страните, е недопустимо оборването на така постигнатата договорка със свидетелски показания, както и с други доказателства, установяващи по косвен начин различна от договорената между страните продължителност на работния ден.

Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 294 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 292/2012 г., III г. о., ГК.

По изложените съображения въззивнният съд намира, че атакуваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по недопустим иск по чл. 357 КТ, е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Решението обаче следва да бъде потвърдено в частта за разноските. Така и Решение № 4877 от 2.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 11806/2018 г.

По разноските за въззивното производство:

При този изход на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 вр. чл. 81 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна, от която се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Възражението на въззивника за прекомерност на претентирания адвокатски хонорар е неоснователно с оглед минимално установения негов размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правната и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 3 възнаграждения, предвиденото възнаграждение е в размер 600 лв.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 340 от 14.10.2020 г. по гр.д № 1958/2019 г. по описа на Районен съд - Разград частта, с която e отхвърлен иска, предявен от М. С. П., ЕГН **********, адрес ***, *** срещу ДП “Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 за установяване, че трудовото правоотношение между ищцата и ответника за длъжността *** за периода *** г. е било такова за пълно работно време /при 8-часов работен ден/ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 340 от 14.10.2020 г. по гр.д № 1958/2019 г. по описа на Районен съд - Разград в частта, имаща характер на определение, с която М. С. П., ЕГН **********, адрес *** е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на ДП “Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 сумата 500 лв. /петстотин лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ДП “Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 вр. чл. 81 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4