Решение № 153 от 03.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500263 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирани въззивни жалби срещу Решение № 79/ 14.03.2022 г. по Гр.д. № 455/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Й. Й. Й. сумата 6 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 3382.22 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане, като исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до претендираното обезщетение в размер на 70 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди за разликата до претендираното обезщетение в размер на 12 542 лв. са отхвърлени като неоснователни. С Определение № 490/ 30.05.2022 г. съдът се е произнесъл по искане за изменение на решението в частта за разноските, като е осъдил Прокуратурата да заплати още 8.17 лв. разноски на ищеца.

Й. Й. Й. обжалва решението в частта, с която исковите претенции му за обезщетение са отхвърлени за неимуществените вреди за разликата до 70 000 лв. и за имуществените вреди за разликата до 12 542 лв. Счита решението в тази му част за неправилно и незаконосъобразно. Съдът правилно приел за доказан фактическия състав на ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на Държавата за вреди, но неправилно анализирал събраните доказателства, относими към определяне на дължимото обезщетение, като присъденото такова не съответствало на критериите за 1 справедливост и било изключително занижено. Неправилен бил изводът на съда за приключване на наказателното производство в разумен срок. То продължило 4 години, през които Прокуратурата поддържала обвинението и протестирала оправдателните присъди във всички инстанции, като само пред първоинстанционния съд били проведени 8 съдебни заседания по вина на Прокуратурата, която в рамките на досъдебното производство не събрала всички необходими доказателства и това наложило съдът, по нейно искане, да събира допълнителни доказателства. Обемът на причинените вреди бил установен по делото от събраните гласни доказателства. Съдът не съобразил чистото съдебно минало на пострадалия, стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната през периода на наказателното преследване; не отчел, че тревогите му са били с много по-голям интензитет от обичайните при сходни казуси, защото той и семейството му са живеели извън страната и за него бил налице допълнителен стрес да организира пътуванията си за своевременно явяване за съдебните заседания, изпитвал притеснения, че семейството му ще остане без неговата подкрепа в чужбина, наложило се да смени местоработата си поради затруднение да изпълнява трудовите си задължения с оглед честите си пътувания и неудобство от колегите. Неправилни били изводите на съда по иска за имуществени вреди. Съдът допуснал нарушение при доклада си по делото, като не му указал, че не сочи доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения, но дори и при липса на такива, доколкото адвокатската защита била задължителна при повдигнатото му обвинение, съдът следвало да приеме, че е направил разходи наймалко в размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1. По отношение на разходите за транспорт съдът не обсъдил представения документ за пътуване за съдебно заседание на 03.08.2017 г. и неправилно игнорирал платежния документ от 23.03.2020 г., с който били закупени три билета, но единият от тях бил неговият. В противоречие с ангажираните, неоспорени доказателства съдът приел за недоказани вредите от неполучено трудово възнаграждение, като решението му в тази част почивало на предположения. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковите му претенции да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждането на разноски.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част, като счита, че то е неправилно и необосновано. Поддържа, че е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ, тъй като ищецът допринесъл за настъпване на вредите със собственото си недобросъвестно поведение, което довело до съставянето на ревизионен акт от НАП.

Ищецът не доказал твърдените от него негативни последици върху емоционалната му и социална сфери, а съдът неправилно кредитирал показанията на свидетелите за претърпените от него неимуществени вреди без да отчете тяхната заинтересованост.

Счита, че дори да се приеме искът за основателен, то присъденото обезщетение е прекомерно завишено. Относно имуществените вреди, изразяващи се в транспортни 2 разходи за пътуване, излага, че ищецът с недобросъвестното си процесуално поведение е допринесъл за същите, защото при наложена му мярка за неотклонение „подписка“ без разрешение на органите на досъдебното производство е напуснал страната и се е установил да живее в Чехия. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени изцяло като неоснователни или да бъде редуциран размерът на присъдените обезщетения. По изложените във въззивната си жалба съображения счита въззивната жалба на ищеца за неоснователна. Постъпила е „частна жалба“ срещу Определение № 490/ 30.05.2022 г. за разноските.

Въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба по предявения иск за имуществени вреди и след дадени на ищеца указания, същият с молба от 05.08.2022 г. е конкретизирал претенцията си по отделни пера: направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение по водените наказателни дела; транспортни разходи за явяване за насрочените съдебни заседание и претърпяна загуба от нереализирането на доходи по трудови правоотношения.

Във връзка с конкретизацията ответникът поддържа становището си, че по делото не са представени доказателства за разходи за адвокатско възнаграждение извън уважените от съда 1500 лв., че направените транспортни разходи са по причина на неспазената от ищеца мярка за отклонение и че сочените отсъствия от работа не са във връзка с воденото наказателно производство и надвишават договореното работно време.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Първоинстанционният съд е изяснил детайлно и правилно фактическата обстановка по делото при съобразяване на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Релевантните за спора факти са следните: На 02.08.2017 г. ищецът Й. като управител на „КАСПАР-1” ЕООД гр. Русе е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 153/ 2013 г. по описа на ОСлО – Русе за престъпление срещу данъчната система – по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от 3

НК. Постановлението за привличане е от по-ранна дата – 15.06.2017 г., но е предявено едва на 02.08.2017 г. По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“ без посочване къде лицето следва да пребивава. На 24.07.2018 г. ОП – Русе е внесла в ОС – Русе обвинителен акт и било образувано НОХД № 472/18 г.

Производството пред първоинстанционния съд протекло в 7 съдебни заседания, на шест от които ищецът е присъствал. Безспорно е установено, че от 2013 г. ищецът трайно се е установил със семейството си в Р Чехия и за явяването му по делото той е направил разходи в размер на 23 949 чешки крони, конвертирани от първоинстанционния съд в 1882.22 лв. /средният курс на чешката крона към лева е около 7.63 лв. за 100 крони/ за закупени самолетни билети, удостоверени с приложени по делото разписки за ел. билети. Видно е, че датите на полетите предхождат с ден – два датите на проведените съдебни заседания, като след делото ищецът е отпътувал обратно за Чехия. С постановената Присъда № 23/10.09.2019 г. на ОС – Русе ищецът е бил изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на прокуратурата е проведено въззивно производство пред АС – Велико Търново, като оправдателната присъда на окръжния съд е била потвърдена. Делото е разгледано и приключено в едно съдебно заседание на 05.10.2020 г., на което ищецът е присъствал и е представил бордови карти и фактури, установяващи разход в размер на 110.43 лв. Видно е, че фактурите са за закупени самолетни билети за резервация с код BFCNPQ, който код съответства и на отразения на бордовите карти. С Решение № 69/ 10.05.2021 г. на ВКС решението на апелативния съд е оставено в сила. Ищецът не е присъствал на проведеното съдебно заседание. Видно от изложената фактология, наказателното преследване срещу ищеца е продължило 3 г. и 9 м. По наказателното дело до приключването му във всички инстанции ищецът е бил представляван от адвокат Б. Д., която е била упълномощена от него на досъдебното производство. В НОХД № 472/ 2018 г. – в ДП се намира договор за правна защита с договорено възнаграждение в размер на 1500 лв.

От представените самолетни билети и всички гласните доказателства се установява, че от 2013 г. ищецът се е завръщал в България единствено във връзка с водените срещу него наказателни дела и престоявал в страната 2-4 дни. По показания на св. К. К. и св. Г. – сочещи да са най-близки дългогодишни приятели на ищеца още от ученическите им години, при пребиваването си в страната Й. отсядал при приятели или в хотел, за да не притеснява майка си. Те не знаят дали той е поддържал отношения с майка си, като св. К. сочи, че при срещите си с нея тя го питала как е Й., чуват ли се.

Майка му св. А. Й.а „смята“, че синът й е нощувал по хотели, защото не е преспивал при нея. Твърди, че съвсем бегло е запозната с воденото срещу сина й дело и излага, че поначало, за каквото и да го питала, той не й отговарял, а и говорел само за детето си.

На двамата свидетели ищецът също споделил само, че е подсъдим по някакво дело, а те не го разпитвали за какво е, виждали, че е притеснен и изчаквали сам да сподели. Св.

4

Г. сочи, че ищецът бил убеден, че няма за какво да го обвинят, но въпреки това се притеснявал. Казал им, че се наложило да смени работата си, като на св. К. обяснил, че причината е, защото колегите му разбрали за воденото срещу него дело и променили отношението си към него, а на св. Г. – че е заради непредвидените прекъсвания за по няколко дни. Двамата свидетели и майката на ищеца знаели от него, че има проблеми със сърцето и пие лекарства за високо кръвно, а на св. Г. и майка си той се оплакал от проблеми със зъбите, за които зъболекарят му обяснил, че са на нервна почва. Според всички свидетели Й. бил променен, станал затворен, по-лаконичен, напрегнат и раздразнителен. Св. К. твърди, че преди това бил душата на компанията, голям шегаджия.

Установено е, че за периода 01.04.2015 г. - 31.12.2018 г. ищецът е полагал труд като „помощник-шофьор“ с основна месечна заплата 5000 чешки крони. Трудовото му правоотношение за тази длъжност е прекратено по взаимно съгласие с работодателя В.

К., като през 2019 г. ищецът е полагал труд при друг работодател, представляван от същото лице В. К., на длъжност „куриер“ при месечно възнаграждение 6750 чешки крони. И за двете длъжности е посочено, че са със седмично работно време 20 часа, като за второто е посочено, че то е разпределено в пет работни дни в календарния месец. Представени са удостоверения, че през 2017 г. ищецът е отсъствал от работа 84 работни часа, през 2018 г. – 96 работни часа, през 2019 г. – 168 работни часа и през 2020 г. – 84 работни часа, за които не му е изплатена заплата.