Решение № 532 от 12.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330200388 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 003999 от 20.12.2023г. на в.и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите с което на „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 131313550, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от ** З.В.З., ЕГН ********** и Ц.И.К., ЕГН **********, на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.68в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Жалбоподателят „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД оспорва издаденото наказателно постановление, като излага аргументи за неговата отмяна.

Навежда доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, чрез процесуалния му представител поддържа жалбата и направените с нея искания.

Въззиваемата страна – Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД „Контрол на пазара“ 1 при Комисия за защита на потребителите /РД КЗП/, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Възразява за претендирания от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение, като счита същия за прекомерен.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД за това, че при направената проверка на 10.07.2023г. с КП № К-2712456/10.07.2023г. в обект: магазин „ Home Max“, с адрес: гр.Пловдив, общ.Пловдив, обл.Пловдив, бул.“Менделеев“ № 2Б, е установено:

Проверката е извършена от длъжностни лица на РД КЗП Пловдив във връзка с постъпил сигнал от потребител, заведен с вх.№ П-031080/06.07.2023г. срещу магазин „Home Max“, стопанисван от „Баумакс България“ ООД, гр.София.

По време на проверката търговският обект е в работен режим и се обслужват клиенти.

Направена е контролна покупка на лопатка метална голяма с обявена на етикета цена 7,99 лв., на която е издаден касов бон № 0250713 0147/10.07.2023г., маркиращ продажбата на стойност 9,99 лв.

На 03.08.2023г. упълномощен представител на фирмата се яви в КЗП и представи писмено становище по жалбата, както и относно различията в цените, констатирани при извършената проверка, прието с ППД № К0144631/03.08.2023г.

Безспорно е установено от длъжностните лица на РД Пловдив, че обявената информация на етикета за цената на стоката лопатка метална голяма е невярна, и като такава е подвеждаща.

Търговецът „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД преднамерено и съзнателно предоставя заблуждаваща информация относно съществен признак на стоката, а именно нейната цена, като предлага за продажба лопатка метална голяма с обявена цена на етикет 7,99 лв., за която е издаден касов бон № 2

0250713 0147/10.07.2023 г., маркиращ продажбата на стойност 9,99 лв.

По този начин търговецът „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД променя икономическото поведение на потребителите, което води до вземането на решение от средния потребител да закупи съответната стока, тъй като цената на етикета е по-ниска от маркираната във фискалния бон цена, а по-високата цена, маркирана от фискалното устройство става известна на потребителя, след като вече е взел решението за извършване на конкретната покупка. Едва с достигането си до касата на обекта, при маркиране от фискалното устройство, респективно издаване на касовия бон потребителят разбира, че цената, която трябва да заплати за покупката е по-висока от посочената на етикета на стоката цена. Чрез предлагането на стоката с етикет, съдържащ информация за невярна цена /по-ниска/, търговецът променя икономическото поведение на потребителя, което води до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без прилагането на практиката.

Информацията относно цената на стоката е съществена за вземането на решението от средния потребител дали да закупи или не дадена стока, а в случай на информация относно цената на горепосочената стока е невярна и следователно е подвеждаща, и като такава не позволява на потребителите да направят информиран, осъзнат, ефективен, респ.правилен избор.

С това е нарушен чл.68в, вр. с чл.68д, ал.1, пр.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Нарушението е извършено на 10.07.2023г. /контролна покупка с касов бон/.

Място на извършване на нарушението: гр.Пловдив, ул.“Менделеев“ № 2Б.

Нарушението е

2712456/10.07.2023г. констатирано на

10.07.2023г. с

КП

№

К-

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 003999 от 03.08.2023г., съставен от П. И. Х. – старши инспектор в Област Пловдив КЗП, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така изложените фактически положения на изследваното нарушение, 3 съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя П. Х., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

Установената фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства, водят до извод за категорично и несъмнено установено описаното в наказателното постановление административно нарушение на чл.

68в, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП въвежда императивна забрана на всички нелоялни търговски практики, като съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Коя е заблуждаваща търговска практика определя и нормата на чл. 68д, ал. 1, която сочи, че търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Такова обстоятелство е и цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената – чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП.

От обективна страна се установиха всички съставомерни признаци на вмененото на дружеството жалбоподателя нарушението. Именно при продажбата на процесната стока, търговецът е използвал забранена от закона заблуждаваща търговска практика относно съществено обстоятелство за стоката – а именно нейната цена. Тази практика се е състояла в продажбата на стока /в случая – лопатка метална голяма/ с невярна информация относно действителната й цена, доколкото същата е била с обявена цена на етикета 7,99 лв., а в действителност продажната цена на касата на магазина била на стойност 9,99 лв. По този начин потребителят е бил заблуден да вземе или би могъл да вземе първоначално търговско решение да я закупи, което не би взел без използването на описаната нелоялна търговска практика. Именно поведението на дружеството жалбоподател е предизвикало съществуването 4 на специфично предимство по отношение на цената, което всъщност не е било действително и това предимство е или може да е в пряко отношение с мотивирането на потребителя за извършване на покупката.

Като защитна теза жалбоподателят излага в жалбата си допусната в случая техническа грешка при изписване на етикета, която се дължала на множеството предлагани в проверения обект артикули. Установената по делото фактология опровергава така изложената защитна позиция.

Проверката на магазина е била извършена по сигнал на потребител, който закупил въпросната лопатка на 03.07.2023 г. Няколко дни по-късно, а именно на 10.07.2023г. при проверката, длъжностните лица на КЗП са извършили контролна покупка на същата лопатка, на която цената на етикета отново е била различна от тази, на която стоката е била таксувана на касата. Това не може да се приеме за единичен, инцидентен случай или за допусната техническа грешка, която житейски логично би следвало да бъда отстранена веднага, след като бъде установена, а видно от сигнала, подаден от потребителя до КЗП, той е обърнал внимание за това още на касата и е уведомил намиращия се там служител, т.е. ако е допусната техническа грешка и тя не е преднамерена, както се твърди от санкционираното дружество, то не би трябвало да бъде допусната отново няколко дни по-късно. Установената заблуждаваща нелоялна търговска практика в процесния случай не е нито изолирана проява, нито е в резултат на техническа грешка.

Неприемлив е и доводът на жалбоподателя, че въпросната стока не е такава от първа необходимост и разликата в двете цени не била примамлива за потребителите. Това дали стоката има масов характер или бива закупувана по-рядко, не е относимо към съставомерността на деянието и не влияе на преценката за обществената опасност на извършеното, а и според съда не е индикатор за това какъв кръг от потребители биха променили своето пазарно поведение в резултат на въведената заблуждаваща търговска практика.

При така посоченото, се установяват от фактическа и правна страна елементите от състава на процесното административно нарушение.

С оглед така установената фактология по делото, правилно е квалифицирано извършеното нарушение с посочване на правилните нормативни разпоредби, регламентиращи процесните отношения. Налице е съответствие на словесното описание на нарушението и неговото цифрово 5 изражение с изрично посочване, че заблуждаващата практика се отнася именно до цената на стоката, като подробно е очертано в какво се състои подвеждането на потребителите.

За така установеното нарушение, правилно е санкционирано дружеството жалбоподател, като на основание чл. 210а от ЗЗП на същият е наложена имуществена санкция в минимално предвидения от законодателя размер – 2000 лв. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с размер, необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че процесният случай не разкрива обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи, което да доведе до отпадане на административнонаказателна отговорност на наказаното дружество.

Действително в АУАН е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

Това обстоятелство обаче само по себе си не обосновава квалифициране на случая като маловажен. Същото е било взето предвид от наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание. По делото не се представят и доказателства нарушението да е било отстранено в кратък срок след установяването му, което би било смекчаващо отговорността обстоятелство.

Напротив, установи се, както беше посочено по-горе, че нарушението освен в случая, констатиран с контролната покупка, е било допуснато и най-малко още един път, станал повод за подаване на сигнала от потребителя до КЗПП, а действията на дружеството за компенсиране на сигнализиралия потребител, с изплащане на разликата в двете цени и издаването на ваучер в него полза за конкретна сума, са предприети едва след иницииране на административното производство и съставяне на АУАН срещу него. Компенсирането на клиента за причиненото неудобство не го оневинява за установената заблуждаваща търговска практика в стопанисвания от него магазин и то двукратно. Не на последно място нарушението засяга съществено защитаваните от закона обществени отношения, предвид обема на дейност на търговеца и потенциално големия брой клиенти, които биха били засегнати от нелоялната търговска практика, подведени да извършат покупка заради обявената на етикета ниска цена, без да забележат несъответствието при плащането на каса и да поискат възстановяване на разликата. Всичко това по никакъв начин не 6 може да обуслови маловажност на случая и да доведе до отпадане административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.