Решение № 197 от 28.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Бургас, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20252120100953 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. В. и Х. М.

М. против Е. К. Т., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 700 лева главница по договор за потребителски кредит от 10.12.2019г., сумата от 35.04 лева договорна лихва за периода от 10.12.2019г. до 24.01.2020г., сумата от 225.81 лева мораторна лихва за периода от 24.01.2020г. до 15.01.2024г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането. Твърденията са, че ответницата е сключила с кредитора *** ООД договор за потребителски кредит от 10.12.2019г. за сумата от 700 лева, като кредитът е трябвало да бъде върнат на 1 вноска до 24.01.2020г. Според ищеца, договорът е сключен валидно по електронен път, но дори и това да не е така, то договорът следва да се счита за сключен с предаване на сумата по кредита в полза на ответницата. Тя не е изпълнила в срок своите задължения да заплаща вноските. В последствие, на 13.01.2022г. кредиторът е прехвърлил с цесия вземанията си по договора в полза на ищеца. Крайният падеж на договора е настъпил, но длъжницата не е платила дълга.

За цесията длъжницата била уведомена по настоящ адрес на 21.03.2022г. Ако се приеме, че това уведомяване е нередовно, ищецът моли уведомяването да се счита извършено с връчване на исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на исковете. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.

С нарочна молба ищецът е уточнил, че сумата от 322.72 лева такси по Тарифата за таксите и разходите и сумата от 358.96 лева неустойка по чл.6.2 от договора не се претендират от него, т.е. не са предмет на делото. Тези суми не са присъдени и със заповедта за изпълнение.

Ответницата чрез особения си представител е подала отговор, в който счита иска за недопустим и неоснователен. Няма данни ответницата да е била уведомена за цесията. Така че ищецът не притежава активната легитимация да води делото. Не се доказва, че между 1 страните е бил сключен договор за кредит. Ответницата не го е подписала лично или с електронен подпис. Няма разменени съобщения по електронен път между *** ООД и ответницата. Представената разпечатка от електронната система на дружеството не доказва тези факти. Ответницата не е потвърдила по електронен път, че е съгласна с условията на договора. Няма данни, че сумата по заема е предоставена на кредитополучателя. Не е представен документ за получаване на парите. Т. не е подписала документ, че е получила парите в офис на *** АД. Няма доказателства дали ответницата не е извършила никакви плащания по договора за кредит. Оспорва се претенцията за договорната лихва като погасена по давност, с изтичане на краткия тригодишен срок. Клаузата за лихвата освен това е и неравноправна по чл.143 ЗЗП. Търсената неустойка също е погасена по давност. Тя е и прекомерна и нарушаваща добрите нрави. Така създава възможност за обогатяване на кредитора. Клаузата за неустойка е неравноправна, понеже е повече от 50% от заема.

Претенцията за мораторната лихва също е неоснователна и погасена по давност за периода от 21.01.2020г. до 24.01.2023г. Оспорва се претенцията за таксите съгласно тарифата на кредитора. Твърди се, че тези такси противоречат на закона. Клаузата за таксите е неравноправна и нарушава добрите нрави.

Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.

Представен е договор за паричен заем № 378774 от 10.12.2019г., сключен между кредитора “***“ ООД и длъжника Е. К. Т.. Според договора, в полза на ответницата е предоставен кредит от 700 лева, който е следвало да се върне на общо 1 погасителна вноска.

Датата на падежа на вноската е 24.01.2020г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05% на година. Общият размер на всички плащания е 735.04 лева. ГПР е в размер на 48.61%. Според т.3.10 от договора, дължи се и такса за експресно разглеждане от 358.96 лева, като в този случай вноската с такса за експресно разглеждане става 1094 лева.

Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна на ответницата. Това е видно от представения на книжен носител файл по договора.

Неоснователно е възражението, че не се доказва валидно сключен договор от разстояние по електронен път. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая ищецът е представил на хартиен носител лог файл по договора за паричен заем, от който са видни действията по сключване на договора, извършени в тяхната последователност. Видно е, че поетапно кандидатстващото за заем лице е избрало сумата по кредита, съгласило се е с ОУ, посочило е своите имена, адрес и телефон, извършена е проверка на личната му карта, като е установено, че тя е валидна, избрана е услуга за бързо разглеждане, избран е начин за получаване на парите /чрез ***/, създадена е заявка, избрана е нова сума по кредита, заявката е обработена и кредитът е бил одобрен. Всичко това се установява от представения лог файл. Самият договор е представен на хартиен носител, както позволява чл.184, ал.1 ГПК, като ответницата не е поискала документът да се представи на електронен носител.

Следователно хартиеното копие на договора е напълно валидно и допустимо доказателство в процеса и установява сключване на договора по електронен път. Самият лог файл подробно показва стъпките, чието последователно извършване е довело до сключване на договора.

Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза също е разяснила механизма на сключване на кредит онлайн, като е записано, че трябва да се посети електронния адрес на *** и там да се избере кредит в даден размер и след това да се въведат редица лични данни.

В последствие на имейла на кандидата за кредит се получава писмо, на което трябва да се отговори с прикачени снимки на личната карта. Извършва се проверка дали личната карта е валидна и следва одобрение на кредита. Така че според районния съд договорът е бил сключен валидно по електронен път и е обвързал страните. Няма данни наистина договорът да е подписан с квалифициран електронен подпис. Според чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната 2 сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В случая според чл.11, ал.2 от ОУ с натискането на бутона “изпрати“, заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените документи, при условията, при които те са му предоставени.

Следователно, по силата на ОУ, е уговорено между страните, че обикновеният електронен подпис има сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Ето защо, с подписване от страна на ответницата по електронен път на изпратените файлове, договорът се счита за валидно сключен. Възникнала е облигационна връзка между страните.

Съдът намира, че кредиторът е изпълнил основното си договорно задължение и е предал на длъжницата договорената сума по кредита. Налична е разписка за извършено плащане от 10.12.2019г. /деня на сключване на договора/, с която *** ООД е наредил паричен превод в полза на Е. К. Т. в размер на 700 лева. Толкова е сумата, която според договора е трябвало да се предаде на ответницата. В разписката изрично е посочен номерът на договора, т.е. няма съмнение, че сумата е преведена по този договор. Не е основателно възражението, че няма данни сумата да е предоставена на кредитополучателя и че длъжницата не е подписала документ, че е получила парите. Представената разписка удостоверява превеждането на сумата. В съдебно заседание вещото лице по съдебноикономическата експертиза е заявило, че разписката е редовна от външна страна. От представения лог файл на договора е видно, че плащането на сумата е обработено от системата и е наредено плащане по *** на 700 лева. Отразено е, че в последствие плащането е било получено, а сумата е изплатена на Е. К. Т.. Разписката за сумата, а и удостоверяването в програмата доказва по несъмнен начин, че сумата е била предадена на ответницата. Няма насрещни доказателства, които да опровергават тези факти. Ето защо БРС приема, че сумата, предмет на договора за кредит, е получена реално от ответницата. Впрочем, реалното получаване на сумата е и косвено доказателство, че договорът за паричен заем е бил действително сключен по електронен път.

Видно от договора, вноската за връщане на заема е била с падеж на 24.01.2020г., т.е. вземанията по заема са отдавна падежирали. Няма данни ответницата да е извършвала плащания по договора. В този смисъл е и писмото на стария кредитор *** ООД, в което е заявено, че не са постъпили плащания от кредитополучателя по договора. Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че не са платени следните суми: 700 лева главница, 35.04 лева договорна лихва /част от погасителната вноска от 735.04 лева/, 358.96 лева такса за експресно разглеждане и 373.96 лева законна лихва за забава.

Няма спор, че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от 13.01.2022г. между цедента “***“ ООД и цесионера “АПС Бета България“ ЕООД. Договорът е приложен по делото. От приложението към договора е видно, че цесията важи и за вземанията по конкретния договор за заем. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжницата уведомително писмо за цесията. Писмото е пратено на електронната поща на ответницата. Това е установено и от техническата експертиза. Следователно, тя е уведомена за цесията. Дори и обаче да се приеме, че електронното писмо не е получено от ответницата, това е без значение, тъй като съобщаването на цесията е станало с връчване на исковата молба на ответницата чрез особения й представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжницата и кредитор по вземанията е ищецът по делото.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно 3 посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше казано, в договора има клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане от 358.96 лева. В чл.31 от ОУ е изрично предвидено, че заемателят може да се възползва от допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за заем, като за тази услуга се дължи такса, а размерът на вноската с включена такса се посочва изрично в договора за заем. Това е станало и в случая, като в договора е записано, че таксата за експресно разглеждане е 358.96 лева. Тази такса нарушава закона – чл.10а, ал.2 ЗПК. Според тази разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане на искането за кредит е действие, свързано с усвояването на кредита. Това е така, доколкото кредитът още не е усвоен, предстои подписване на договора и длъжникът ползва услуга за експресното разглеждане на искането си. Макар в закона да няма легална дефиниция за усвояване на кредита, ясно е по логически път, че експресното разглеждане на искането за отпускане на сумата касае именно усвояването на кредита. Тази такса за експресно разглеждане е разход по кредита, защото ответницата е длъжна да я заплати във връзка с договора за кредит. Съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК “Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С Решение на СЕС от 21 март 2024 година по дело C-714/22 е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В случая БРС счита, че тези разходи за допълнителни услуги представляват конструкция, която е предназначена да прикрие действителните разходи по договора. Възнаграждението за експресното разглеждане на искането е забранено от ЗПК. Нищо не налага кредиторът да иска такова възнаграждение, за да разгледа искането експресно. Така че това уговорено възнаграждение всъщност е правна конструкция, която цели да прикрие, че то по същността си е добавка към възнаградителната лихва, т.е. друга печалба за кредитора. След като се касае за добавка към възнаградителната лихва, е трябвало това възнаграждение да бъде включено в ГПР. Няма данни това да е така.