Решение № 18 от 10.02.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Раднево, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева в присъствието на прокурора В. Ив. Г. като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100028 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗакрД.

Образувано е по молба на ДСП-Раднево с искане по чл. 4, ал. 1, т. 2 вр. ч л . 25, ал. 1 ЗЗакрД за настаняване на детето И. В. Д., в семейството на близки и роднини, за срок до отпадане на риска или завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

На 14.11.2022г. в ОСД/ДСП гр. Раднево е постъпил сигнал от Е. И. И. с вх. № СИГ/Д СТ-Р/54, в който последната съобщава, че дъщеря й М.Д.К. е починала на .......... г. и от него момент тя заедно със съпруга й И. В. И. се грижат за непълнолетния й син и техен внук И. Д..

В молбата е посочено, че детето И. В. Д. е родено на 17.08.2005 г. в гр.

Раднево, от майка М.Д.К. и баща В. Г. Д., които живели на съпружески начала, без сключен граждански брак около три години, след което се разделили и грижите за И. поела изцяло майката. Посочено е, че майката след раздялата с бащата на детето, с който е живяла, се върнала да живее при родителите си – сем. И.и в гр. Раднево, където живее и към настоящия момент. По данни на семейство И.и, след раздялата на родителите на детето, И. не поддържа никакъв контакт с баща си и неговото семейство. Посочва се, че бабата и дядото на детето се грижат много добре за него и продължават да го правят, както и че И. е емоционално привързан към тях, които от много 1 години полагат грижи за него.

Твърди се, че бабата и дядото попълнили декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, с които изразили категорично желание да продължат да се грижат за детето. Иска се предприемане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняване на същото в семейството на баба си и дядо си по майчина линия.

Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето, като в това производство в тежест на сезиращия съда е да докаже наличието на предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно в семейството на близки и роднини.

В откритото съдебно заседание се явява лично директорът на ДСПРаднево – С.Д. и заявява, че поддържа молбата и иска същата да бъде уважена.

Представителят на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, взема становище в съдебно заседание, като счита молбата за основателна и за което излага съображения.

Заинтересованата страна В. Д. не се явява в откритото съдебно заседание, не е взел становище по молбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане от 29.11.2022 г. /дубликат/ , издадено от община Раднево, въз основа на акт за раждане № 86 от 22.08.2005 г. /л.10/ се установява, че детето И. В. Д. е родено на 17.08.2005 г. в гр. Раднево от майка М.Д.К. и баща В. Г. Д..

По делото е приет доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете /л.6-8/ и заключителен доклад /л.11-12/, от които е видно, че детето И. В. Д. е дете на 17 години и 5 месеца, за което се грижат неговите баба и дядо по майчина линия почти от неговото раждане и до настоящия момент. Посочено е, че бабата и дядото на детето, а именно Е. И.

И. и И. В. И. били попълнили декларации по чл. 24, ал. 3 ППЗЗакрД /приложени на л. 3 и л. 4 от делото/, с които са изразили категорично желание да се грижат за детето И. В. Д.. Посочено е, че бабата и дядото са осигурили сигурна, спокойна и безопасна среда за детето, за неговото отглеждане и възпитание, задоволили са неговите жизнени потребности, достъп до здравеопазване и нужния му емоционален комфорт. Посочено е, че е в интерес на детето предприемане на мярка за закрила. Идентично становище е 2 изразено и от социалните работници, съставили приетия по делото социален доклад.

По делото е приета заповед № ЗД/Д-СТ-Р-018 от 08.12.2022 г. на директора на ДСП-Раднево /л.9/, с която по административен ред е взета спрямо детето И. В. Д. мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗакрД, което е предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция, при наличието на някое от изчерпателно посочените основания по чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД.

Според чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени (т.1); чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето (т.2) или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (т.4), както и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (т.5).

В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗакрД за прилагане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняването му извън семейството. Цитираната разпоредба изисква родителите д а са починали и/или да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Видно от данните по делото е, че майката М.Д.К. и бащата В. Г. Д. са живели на съпружески начала, без сключен граждански брак около три години, след което се разделили и грижите за И. поела изцяло майката му, която след раздялата с бащата на детето, се върнала да живее при своите родителите в 3 гр. Раднево, като от тогава до настоящия момент детето е отглеждано в семейството на баба си и дядо си – Е. и И. И.и. В случая единственият родител на детето, който е полагал грижи за него - неговата майка, е починала, а бащата е прекъснал емоционалната връзка с детето си от дълги години. С оглед изложеното, детето И. В. Д. е дете в риск по смисъла на §1, т.

11, б. „а“ ЗЗакрД и молбата за предприемане на мерки за закрила спрямо него е основателна.

В интерес на детето е спрямо него да бъде приложена мярка за закрила чрез настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД.

Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. ІІ вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД при определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД (настаняване в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане в приемно семейство, настаняване в специализирана институция), освен ако това не е в интерес на детето.

В настоящия случай има възможност за прилагане на първата по ред приложима мярка за закрила - настаняване на детето в семейството на роднини и близки. Дядото и бабата на детето по майчина линия са изявили желание и са дали съгласие да отглеждат и да се грижат за детето И. Д., с който са силно привързани един към друг, а детето се чувства добре при тях, имайки предвид цялостния му живот при тях. От това съдът прави заключение, че най-добрият интерес на детето, а именно да се възпитава и отглежда в нормална за възрастта му среда, изисква да се приеме, че към момента това може да се предостави само от неговите баба и дядо по майчина линия.

При следване поредността на мерките за закрила по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД е налице основание съдът да настани детето в семейство на близки и роднини – семейството на неговите баба и дядо по майчина линия – Е. И. И. и И. В. И..

Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД съдът задължително определя срок на настаняването, поради което следва да определи срок на настаняването на детето. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, ежедневните му потребности, подходящ за него и в негов интерес е настаняването да бъде за срок до отпадане на риска или завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и разкрИ.ето на възможност за реинтеграцията на детето в биологичното му семейство, 4 настаняването му в семейство на други роднини и близки или в приемно семейство и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това е в интерес на детето.

Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката не препятства възможността на бащата да поддържа контакти с детето, за да не се прекъсва връзката родител – дете.

Така мотивиран и на основание чл. 28 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД във вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето И. В. Д., ЕГН **********, родено на 17.08.2005 г. в гр. Раднево, с адрес в **********, от майка М.Д.К. /починала/ и баща В. Г.

Д., в семейството на близки и роднини – семейството на Е. И. И., ЕГН ********** и И. В. И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. **********, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, за срок д о д о отпадане на риска или завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗакрД решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5