Определение № 36166 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36166 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110121163 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 140 във връзка с чл. 213 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са главен установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, както и на заявените основания по чл. 26, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/; при условията на евентуалност – установителни искове за нищожност на клаузите на чл. 11, ал. 1 и чл. 5 от същия договор на основанията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 и чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 143 и чл. 146 Закон за защита на потребителите /ЗЗП/; както и обективно съединен осъдителен частичен иск по чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на дадено при начална липса на основание, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата М. А. А. твърди, че по Договор за потребителски кредит № 899851 от 25.07.2023 г. е предоставена сума от 1 000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 44,5 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 54,08 %. Поддържа, че има качеството потребител, доколкото е физическо лице, използващо заетата сума за лични нужди, а ответникът е небанкова финансова институция, осъществяваща кредитиране по занятие, поради което правоотношението е подчинено на ЗПК и на правилата за защита срещу неравноправни договорни клаузи.

Излага, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора кредитът следва да бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция или с поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на посочените в договора изисквания. По чл. 5, ал. 2 обезпечението следва да се предостави в срок до три дни от сключването на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, ако обезпечението не бъде предоставено в този срок или не отговаря на уговорените условия, кредитополучателят дължи неустойка от 870,81 лв., която по ал. 2 се заплаща разсрочено съобразно погасителния план. Сочи, че неустойката е включена в погасителните вноски още при сключването на договора, така че всяка от осемте вноски с неустойката е в размер на 262 лв., а общата сума достига 2 096 лв. При липса на неустойката договорът предвижда три месечни вноски по 37,08 лв. и пет по 222,79 лв., общо 1 225,19 1 лв., от които 1 000 лв. главница и 225,19 лв. възнаградителна лихва, със срок на погасяване до 25.03.2024 г.

Ищцата твърди, че посоченият ГПР не включва всички действителни разходи по кредита, в частност неустойката за непредоставяне на обезпечение. Според нея тази сума по същество представлява предварително предвиден разход за предоставянето на кредита и скрито възнаграждение на кредитора, поради което трябва да бъде включена в общия разход и в ГПР. Позовава се на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19 и § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК и поддържа, че непосочването на действителния ГПР води до недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК. Излага, че към 25.07.2023 г. законната лихва е 13,12 %, а максимално допустимият ГПР е 65,60 %, като при включване на неустойката реалният ГПР според направеното в исковата молба изчисление достига 790,36 %. Поддържа, че така се заобикаля установеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение, а клаузата за неустойката е нищожна и по чл. 19, ал. 5 ЗПК.

На следващо място ищцата твърди, че неустойката не изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като непредоставянето на обезпечение не причинява на кредитора преки претърпени вреди, чието обезщетяване да обоснове определения размер. Поддържа, че задължението за неустойка цели единствено получаване на допълнително възнаграждение за финансовия ресурс и неоснователно обогатяване на кредитора. Сочи като довод и предварителното разпределяне в погасителния план, още преди изтичането на срока за представяне на обезпечението, така че месечната вноска с неустойката остава еднаква през целия срок на договора.

Ищцата оспорва и уговорения ГЛП от 44,5 %, като твърди, че той противоречи на добрите нрави и не съответства на действително прилагания лихвен процент, защото неустойката представлява добавка към договорната лихва. Според нея това обуславя нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Позовава се на съдебна практика относно преценката на прекомерната възнаградителна лихва, на икономически по-силната позиция на кредитора и на липсата на равновесие между правата и задълженията на страните. Поддържа, че договорните условия са предварително изготвени, не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание, а клаузите за обезпечение и неустойка са неравноправни по чл. 143 ЗЗП, тъй като създават значително неравновесие във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност.

Поради изложеното ищцата иска да бъде прогласена недействителността на договора в неговата цялост. При условията на евентуалност, ако главният установителен иск бъде отхвърлен, иска да бъде прогласена нищожността на чл. 11, ал. 1, предвиждащ неустойката от 870,81 лв., както и на чл. 5, уреждащ предоставянето на обезпечение, поради противоречие със закона и добрите нрави и поради неравноправност. Предявява и осъдителен иск за 10 евро като част от твърдяна недължимо платена по договора сума, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба на 23.07.2026 г. до окончателното изплащане. Позовава се на чл. 23 ЗПК, според който при недействителност потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други 2 разходи. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва исковете. Твърди, че ищцата упражнява процесуалните си права недобросъвестно, тъй като е предявила срещу него две сходни искови молби, по които са образувани гр. д. № 21163/2026 г. и гр. д. № 20752/2026 г. на СРС.

Посочва, че делата се отнасят до различни договори за кредит, но съдържат еднакви оспорвания на неустоечната клауза и че целта на отделното им водене е генериране на разноски. Иска прекратяване на настоящото производство, евентуално съединяване на делата по чл. 213 ГПК, а при самостоятелното им разглеждане – неприсъждане на разноски в полза на ищцата за повече от едно производство. Иска служебна справка за броя и вида на заведените от ищцата дела срещу дружеството и прилагане на останалите искови молби, за да се установи твърдяната идентичност.

По съществото на спора ответникът поддържа, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК, а главницата и възнаградителната лихва са валидно уговорени в предвидената форма. Позовава се на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и твърди, че дори отделната неустоечна клауза да бъде приета за нищожна, това не води до недействителност на целия договор, който може да се изпълнява без нея. Сочи, че ГПР от 54,08 % е под приложимия към датата на договора законов максимум от 65,60 %, а начинът на неговото определяне е посочен в договора, стандартния европейски формуляр и според твърденията му – в чл. 28 от общите условия.

Ответникът не оспорва, че неустойката не е включена в посочения ГПР, но счита, че не следва да бъде включвана, тъй като е последица от евентуално бъдещо неизпълнение на отделното задължение за обезпечаване на кредита, а не цена за предоставения финансов ресурс. Позовава се на чл. 19, параграф 2 Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че към сключването на договора не е било известно дали ще възникне основание за начисляването . Поддържа, че неустойката е с фиксиран размер, индивидуално уговорена, ясно и разбираемо формулирана, а плащането на вноски със същите падежи като главницата и лихвата е в интерес на потребителя и не я превръща във възнаградителна лихва. Сочи, че погасителният план отделно показва вноските с и без неустойка и съдържа бележка, че тя се дължи само при непредоставяне на обезпечение.

Ответникът твърди, че клаузата за обезпечение е допустима по ЗПК и че неустойката компенсира предварително оценените последици от липсата на обезпечение при евентуална несъбираемост на вземането. Оспорва противоречието с добрите нрави, тъй като ищцата е могла да предостави банкова гаранция или поръчител, да поиска удължаване на срока или заместващо обезпечение, включително запис на заповед, както и да упражни 14-дневното право на отказ по чл. 29 ЗПК. Поддържа, че тя е попълнила искане за кредит, получила е преддоговорна информация и е могла да предложи различно съдържание на клаузите. Сочи, че многократното сключване на договори със сходни условия установява познаване на финансовите последици, индивидуално договаряне и добросъвестност на кредитора. Твърди, че ищцата не е имала намерение да предостави обезпечение и е целяла последващо завеждане на искове и получаване на разноски, като се позовава и на чл. 12 ЗЗД.

3

По осъдителния иск ответникът поддържа, че договорът и клаузите му са действителни и съставляват основание за получаване и задържане на сумите. Отделно оспорва извършването на твърдените плащания и сочи, че ищцата не е представила доказателства за тях. Възразява срещу експертизата, тъй като въпросите за включване на неустойката в ГПР и за недействителността са правни, а по плащанията не бил представен доказателствен материал. Оспорва и искането по чл. 190 ГПК, като счита, че то неправомерно прехвърля доказателствената тежест върху ответника за документи, които се намират и у ищцата. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноските си. Представя стандартен европейски формуляр и искане за сключване на договора, а пълномощните за представителството му са приложени с предходна молба от 08.09.2026 г. Заявява връчване чрез процесуалния си представител в ЕПЕП и иска при възникване на дължими от него държавни такси да бъде съобразено намалението по чл. 73, ал. 4 ГПК.

Във връзка с искането за съединяване е направена служебна справка за съдържанието на исковата молба с вх. № 231824/20.07.2026 г., въз основа на която е образувано гр. дело № 20752/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 161 състав. По това дело ищца е също М.

А. А., а ответник - „Сити Кеш“ ООД. Предмет на спора е Договор за потребителски кредит № 1198874 от 02.12.2024 г. за сума от 700 лв., с посочени ГЛП от 50 % и ГПР от 62,1 %, три месечни погасителни вноски по 253,04 лв. и общо задължение за главница и възнаградителна лихва от 759,12 лв., от които 59,12 лв. лихва. Крайният падеж по договора е 03.03.2025 г.

И по договора, предмет на гр. дело № 20752/2026 г., чл. 5 предвижда предоставяне на банкова гаранция или поръчителство в тридневен срок от сключването му, а чл. 11, ал. 1 – неустойка при непредоставяне на обезпечение, която в този случай е в размер на 266,88 лв.

Според погасителния план неустойката е разпределена на три вноски по 88,96 лв., така че месечната вноска с неустойката е 342 лв., а общата сума за плащане – 1 026 лв. Ищцата поддържа, че неустойката представлява скрито възнаграждение, което трябва да бъде включено в ГПР, и твърди, че при включването му ГПР достига 971,87 %. Оспорва съответствието на посочените ГПР и ГЛП с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и поддържа противоречие със закона и добрите нрави и неравноправност на клаузите.

По гр. дело № 20752/2026 г. е предявен главен иск за прогласяване недействителността на договора в цялост, при условията на евентуалност – искове за нищожност на чл. 11, ал. 1 и чл. 5 от договора, както и осъдителен частичен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за 10 евро, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 20.07.2026 г. до окончателното изплащане. Заявени са искания по чл. 190 ГПК за документацията по кредита и за съдебно-счетоводна експертиза относно компонентите и изчисляването на ГПР и ГЛП и извършените плащания, както и искане за освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК. Към молбата са приложени договорът с погасителния план, копие от стикер, декларация за материално и гражданско състояние и адвокатско пълномощно.