Определение № 164 от 16.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. К.а Въззивно частно търговско дело № 20265001000130 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение № 1784 от 16.12.2025 година, постановено по т. дело № 305/2025 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставено без уважение искането на ищеца „Хилтоп Марково“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

С решение № 452/19.11.2025 година, постановено по т. дело № 305/2025 година на ОС – Пловдив, са отхвърлени предявените от „Хилтоп Марково“ ЕООД, ЕИК 206449107, против „Билд Експерт Бг“ ЕООД, ЕИК 205239013, обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 40 982,70 лв., от които сумата от 30750 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за половината от платените от него суми за погасяване на договор за кредит от 02.11.2022 г., и сумата от 10 232,70 лв. обезщетение за забава за периода 02.12.2022 г. до 18.05.2025 г.

С решението е осъдено „Хилтоп Марково“ ЕООД да заплати на „Билд Експерт Бг“ ЕООД направените разноски по делото в размер на 6000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Обжалваното в настоящото производство определение е постановено по молба на „Хилтоп Марково“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, с искане за намаляване на присъдените такива за адвокатско възнаграждение на ответника съобразно положения от адвоката труд.

Мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на молбата по чл.

248 от ГПК са свързани с липса на направено от ищеца в преклузивния срок – до приключване на устните състезания, възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В частната жалба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.

Твърди се, че дори да се приеме правилност на изводите на съда за преклудиране на възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно трайната европейска практика съдът бил длъжен да провери действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставената в полза на ответника защита и въз основа на тази преценка да постанови своя съдебен акт в частта за разноските, дори без направено възражение за прекомерност от другата страна. Посочено е също, че съдът не е обвързан от размерите по Наредба № 1 и свободно може да присъжда възнаграждения както под, така и над тези размери съобразно извършената работа. Цитирано е решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22 година на СЕС. Поддържа се, че съдът е длъжен служебно да изследва въпроса за действителната фактическа и правна сложност и извършената работа от адвоката, особено в производство по чл.

248 от ГПК.

Изброени са процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на ответника и се твърди, че са налице предпоставките, особено след като съдът е сезиран с нарочно искане, да бъде намалено адвокатското възнаграждение и да се присъди такова в размер, отговарящ на действително положения труд. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново по същество, с което да се измени решението в частта за разноските, като се осъди частния жалбоподател да понесе такива в действителния размер, с оглед положената грижи и извършената работа при осъществяване на защитата на страната от адвоката.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от адвокат К. – 2 процесуален представител на „Билд Експерт“БГ ЕООД. С него се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено едва с молбата по чл. 248 от ГПК, след постановяване на решението, е преклудирано и че съдът не разполага с правомощието служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, като е цитирана задължителна съдебна практика– т. 3 от ТР 6 от 06.11.2013 година по т.д. 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че цитираното решение на СЕС е неотносимо към този спор, тъй като с него не само не се задължавала, но и не се овластявала националната юрисдикция да намалява размера на заплатеното адвокатско възнаграждение служебно. Искането е за потвърждаване на обжалваното определение.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в дадения от първоинстанционния съд двуседмичен срок, срещу определение по чл. 248 от ГПК, чието обжалване е изрично уредено в чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Безспорно е между страните, че до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство в открито съдебно заседание на

16.10.2025 година, ищецът „Хилтоп Макроко“ ЕООД не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 6000 лева на ответника, претендирано като разноски с представения списък по чл. 80 от ГПК. Договарянето и реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в този размер е установено по делото. С оглед изхода на спора – отхвърляне на предявените искове, ответникът има право на разноски. Преклузивният срок, в който ищецът би могъл да възрази срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение на ответника, е приключването на устните състезания, в каквато насока е непротИ.речивата съдебна практика. Недопустимо е такова възражение да бъде въведено за първи път след постановяване на съдебния акт, в случая – с молбата по чл. 248 от ГПК, поради което въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд по този въпрос.

Доводите, които се поддържат в частната жалба, че съдът е длъжен 3 служебно да намали адвокатското възнаграждение с оглед реално извършената от адвоката работа, са неоснователни.

При служебно намаляване на възнаграждението ще бъде нарушено едно от основните начала на гражданския процес – диспозитивното, уредено в чл. 6 от ГПК.

Именно поради това в чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидено, че е необходимо искане на насрещната страна за присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение при прекомерност. В случая не става дума за служебно присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата от съда, а за договорени и реално заплатени от страните възнаграждения, които могат да претендират като разноски съобразно изхода на спора. Поради това е необходимо възражение на насрещната страна за размера на претендирани разноски, което трябва да е нарочно и направено в съответния преклузивен срок, до приключване на устните състезания в съответната инстанция.

За пълнота на изложението следва да бъдат обсъдени и останалите доводи в частната жалба.

Безспорно е, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба

№

1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията, обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/, съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024 година С-438/2022 година на СЕС. С него е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, протИ.речи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е също, че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.

След цитираното решение на СЕС в практиката на българските 4 съдилища, включително на ВКС, непротИ.речИ. се приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, според която при прекомерност не може да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към размерите по цитираната наредба, не съответства на правото на ЕС, респ. не следва да се прилага.

Преценката на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение се основава на вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и на фактическата и правна сложност на делото.

Тази преценка от съда обаче се извършва само доколкото е сезиран своевременно, в преклузивния срок – до приключване на устните състезания, с възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая такова възражение не е предявено в срок. В цитираното решение на СЕС не е установено служебно задължение за съда да се произнася по въпроса за прекомерност на разноските. Няма основание за служебно произнасяне, няма и искане от страната по чл. 78, ал. 5 от ГПК в преклузивния срок, поради което първоинстанционното решение в частта за разноските не следва да бъде изменяно.

Първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение в частта за разноските е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение

№ 1784 от 16.12.2025 година, постановено по т. дело № 305/2025 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на ищеца „Хилтоп Марково“ ЕООД за изменение на решение № 452/19.11.2025 година, постановено по т. дело № 305/2025 година на ОС – Пловдив, в частта за разноските, с която е осъдено „Хилтоп Марково“ ЕООД да заплати на „Билд Експерт Бг“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. / или 3067,75 евро/.

5

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6