Решение № 214 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110211469 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11469 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

1

Образувано е по жалба на ****** срещу електронен фиш № **********, с който на дружеството жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се правят искания за отмяна като неправилен и незаконосъобразен така издадения електронен фиш /ЕФ/ поради съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на материалните разпоредби на закона, алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая. Претендират се разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател представител, депозирано е становище, с което поддържа жалбата. не изпраща

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията на страните, приема за установено следното: доводите и

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В случая, съгласно посоченото в ЕФ, жалбоподателят е санкциониран за това, че на 25.04.2024 г. посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП е отчетено, че пътно превозно средство влекач, с рег.

№ *****, с технически допустима максимална маса 44000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VIЕ се е движило в община Столична, по път А-6 км 6+804, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за ППС да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДВП, като с изменение на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, поради което е спазена формата на атакувания в настоящото производство акт.

Не така стоят нещата със съдържанието му. На първо място в ЕФ липсва яснота относно начина, по който е изчислен размерът на дължимата пътна такса, доколкото не е посочена формулата или изчисленията, довели до посочване на такса по чл. 10б, ал.

5 от ЗП, което безспорно затруднява правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място трябва да се съобрази и решение от 21.11.2024 г. по дело С61/23 г. на СЕС, съгласно което "чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с 2

Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". Определената в случая във фиксиран размер имуществена санкция нарушава посочения принцип на пропорционалност, доколкото е посочена дължима такса от 227 лева, която се явява 11 пъти по-ниска от наложената санкция. В тази насока е трайната и доминантна практика на АССГ – Решение № 15692 от 09.05.2025 г. по адм. д. № 2089/2025 г. на АССГ, ХХV к.с., Решение № 14761 от 29.04.2025г. по адм. д. № 2366/2025 г. на АССГ, ХХVІІІ к.с., Решение № 38419 о т 19.11.2025 г. по адм. д. № 4845/2025 г. на АССГ, ХVІІІ к.с., Решение № 24048 от 11.07.2025 г. по адм. д. № 5059/2025 г. на АССГ, ХХІІ к.с., Решение № 33958 от 17.10.2025 г. по адм. д. № 6217/2025 г. на АССГ, ХХVІ к.с., и др.

По така изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, респективно ЕФ следва да бъде отменен.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер от 550 лв. – адвокатско възнаграждение, които въззиваемата страна на основание чл. 63д от ЗАНН следва да заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, с който на ****** на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ******, ЕИК ******* сумата от 281, 21 евро /550 лв./ – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

3

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4