Решение № 238 от 14.11.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. С., 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. МоллаХ. като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100381 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. С. К., искова молба против „Лев Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от настъпило на 25.08.2024 г. ПТП, причинено виновно от Х. Ю. Н., управлявал лек автомобил „****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателно изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 120 лв. – имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от 09.09.2024 г. до окончателното плащане.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 25.08.2024 год. около 06:17 часа в гр. С., на кръстовището между ул. **********, водачът Х. Ю. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., **********, управлявайки лек автомобил марка ********** преминава на червен светлинен сигнал на светофарната уредба и отнема предимството на лек автомобил марка „****, управляван от Х. Н.К., с ЕГН **********, който преминава на зелен светлинен сигнал на светофарната уредба, с което реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП).

Вследствие на настъпилото ПТП пострадала ищцата, която била пътничка в лек автомобил **********

Пътнотранспортното произшествие било документирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50538 от 30.08.2024 год..

След настъпването на пътния инцидент същата била прегледана в Спешното отделение към ФСМП - С..

В резултат на ПТП-то на ищцата били причинени следните телесни увреждания: кръвонасядане и оток в дясната слепоочна област на главата, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око, кръвонасядания на дясното бедро, охлузвания на двете колена, кръвонасядане вътрешно на лявото коляно; контузия на дясната раменна става с данни за сублуксация на дясната акромио -клавикуларна става с изразен болков синдром и затруднение на движението. Получените увреждания довели до временно 1 разстройство на здравето, неопасно за живота. И към настоящия момент същата не била възстановена напълно.

Освен претърпените физическите болки и страдания при ищцата бил налице пост-травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.

За така описаните и претърпени от ищцата увреждания на физическото и психическото здраве, представлявали неимуществени вреди.

Въз основа на изложеното ищцата депозирала до ответника претенция за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с посочване на банкова сметка.

Към датата на завеждане на исковата претенция ответното дружество не било изплатило обезщетение, въпреки че изминали повече от три месеца от момента на депозирането на претенцията и независимо, че в Кодекса на застраховането ясно е предвидено задължението на застрахователя да определи и изплати или мотивирано да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответика, с който изцяло се оспорват предявените искове.

Поддържа се, че ПТП не било настъпило единствено по причина действията на застрахования при ответника водач, ищцата имала съществен принос за възникването му, като водачът на автомобила в който е пътувала не спазил чл. 20 от ЗдВП. Оспорва се да са настъпили посочените в исковата молба травми, както и причинноследствената връзка с механизма на ПТП. Твърди се, че травмите настъпили поради липса на поставен предпазен колан от страна на ищцата. Оспорва се размерът на претенцията, оспорва се и претенцията за имуществени вреди, както по основание, така и по размер.

Искането към съда е да отхвърли така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя – ответник.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключен към момента на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил ********** с Д****, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От заключението на САТЕ и приобщените по делото писмени доказателства, 2 съдът изведе следния механизъм на процесното ПТП, а именно на 25.08.2024., около 06:17 ч. в гр. С. на кръстовище образувано от ул. **** и ул. **** е реализиран ПТП с участието на лек автомобил **** и лек автомобил **** движещи се по същите. На процесното кръстовище има монтирана, работеща и светеща с индикации светофарна уредба, от която има и наличен видео клип на събитието. В момента на произшествието, светофарната уредба е била в режим зелена светлина за движещите се по ул. **** и червена светлина за движещите се по ул. ****. Лек автомобил **** излиза от дясна пътна лента за движение на ул. ****, а лек автомобил **** от лява пътна лента за движение на ул. ****. Ул. **** има две пътни ленти в посока кръстовището и една пътна лента излизаща от кръстовището. В момента на удара и двете МПС-та са се намирали в кръстовището върху, лява пътна лента за движение по ул. **** (по огледа) в кръстовището на дясна пътна лента за движение на ул. ****, между собствената надлъжна ос на лек автомобил **** спрямо осевата линия е 70°, а на лек автомобил **** - 25°. Вещото лице в о.с.з. изяснява, че водачът на лек автомобил **** е преминал на червена светлина, което е и основната причина за настъпване на ПТП.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза като пълно и компетентно изготвено, съответстващо на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля М..

С оглед изложеното, безспорно действията на водача на МПС **** с Д**** съставляват граждански деликт.

Съгласно заключението на допусната и изготвена по делото Съдебно медицинска експертиза, в пряка причинна връзка от произшествието ищцата А. К. е получила следните травматични увреждания: кръвонасядане и оток в дясната слепоочна област на главата, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око, кръвонасядания (3 броя) външно-странично на дясното бедро, охлузвания на двете колена (външностранично на дясното коляно, външно-предно на лявото коляно), кръвонасядане вътрешно на лявото коляно; контузия на дясната раменна става с данни за сублуксация на дясната акромио-клавикуларна става (сухожилно-ставно съчленение между външния край на дясната ключица и акромиалния израстък на лопатката) - с изразен болков синдром и затруднение на движението, характеризиращи се с медико – биологичния критерий „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, които са в причинно - следствена връзка с произшествието.

Вещото лице е посочило, че не е възникнала опасност за живота и няма трайно затрудняване на движението на крайник (не в обема и смисъла на загуба на функцията му за над 1 месец). Имало е ограничение на движението и болки в дясната раменна става, за срок около един месец, като болките са продължили над този срок.

Оздравителният период за външните увреждания е около 10-14 дни. Възможно е да е останал подкожен хематом като уплътнение във времето след този период, като постепенно, бавно се резорбира и изчезва. Оздравителният период за сублуксация на акромио-клавикуларната става е до 1 месец, като е възможно да има болки за по-дълъг от този период. В конкретния случай, във връзка с останала болезненост и намален обем на движение, до третия месец от травмата е проведен курс от процедури физиотерапия и лечебна физкултура, до възстановяване на обема на движение. Към момента движението на засегнатия крайник/става е възстановено до нормален обем и функционалност. Има оплаквания от остатъчна болка в дясната раменна става при натоварване.

3

Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен с ответното дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност”, доколкото съдът с доклада по делото е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че към момента на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил **** с Д****, е бил наличен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

Както се изложи по-горе от заключението на вещото лице се установят настъпилите травми и увреждания от медицинска страна. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено, съответстващо с останалите доказателства приети по делото – САТЕ и гласни доказателствени средства.

От показанията на разпитания по делото свидетел - Х. Н.К. /съпруг на ищцата/ се установява, че след инцидента главата на съпругата му била подута и не можела да си движи рамото. Имала признаци на живот, но като я питал, не можела да ми отговори на въпросите рамките на няколко минути. Ищцата постъпила на болнично лечение. Прибрала се със страхотни болки вкъщи. Месец и половина взимала обезболяващи. Рамото много я боляло, не можела да си вдига ръката. Не можела да се облича сама. Месец и половина било това възстановяване. Започнала раздвижване.

Съдът кредитира показанията на свидетеля и при преценката им по реда на чл.

172 ГПК ги намира за последователни, хронологично издържани и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. Същите са в унисон със заключението на вещото лице по СМЕ.

При определяне размера на дължимото се обезщетение настоящият съдебен състав съобрази констатациите на вещото лице по СМЕ, досежно причинените на ищцата травматични увреждания, съдът взима предвид необходимия възстановителен период, който според вещото лице, досежно ограничението на движението и болки в дясната раменна става е за срок около един месец, като болките са продължили над този срок, а оздравителният период за външните увреждания е бил около 10-14 дни.