Решение № 16944 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16944 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110172114 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Б. Г. П. срещу „Фератум България“ ЕООД. Депозирана е и насрещна искова молба.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 1381615 от 06.09.2024 г., при следните параметри и условия - сума на кредита (главница по кредита) - 5000 лв.; фиксиран ГЛП от 23.33 % и ГПР от 49.66 % и общата дължима сума по договора - 6 750,00 лв., която включва главница и лихва. Излагат се съображения, че като условие за отпускане на кредита, ищецът бил задължен да сключи договор за гаранция с „Мултитюд Банк" /„Multitude Bank p.l.c.“/ с договорено възнаграждение в размер на 5 300,00 лв., заплащането на което било разсрочено на вноски, дължими заедно с погасителните вноски по кредита. Твърди се, че общата дължима сума е посочена некоректно в договора, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания за гаранцията, които потребителят е бил задължен да направи. Сочи се, че ГПР в ДПК - 49.66 % е посочен невярно, тъй като не включва разходите по обезпечаването - възнаграждението/такса за гаранция), които реално увеличават „оскъпяването“ на кредита, което поведение на ответника, ищецът счита за заблуждаваща търговска практика.

Твърди се още, че в ДПК липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР – какви компоненти са включени и как се формира крайният процент.

Излагат се съображения, че договорът за поръчителство е „формален“ и е сключен единствено с цел заобикаляне на законовите ограничения за максимален размер на разходите по кредита. Възнаграждението за гаранта 1 договорено в размер на сумата от 5 300 лв. надвишава 100% от стойността на главницата - 5 000 лв., което противоречи на добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди се, че дружеството поръчител е юридическо лице, тясно свързано с кредитора, и реално не носи риск от неизпълнение, а целта е единствено генериране на допълнителен финансов приход за групата „Фератум“. Ищецът счита, че договорът за гаранция е недействителен, тъй като липсва реално основание за сключването му и той не обслужва интереса на потребителя, а само този на кредитора. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да обяви Договор за потребителски кредит № 1381615 от 06.09.2024 г., сключен между Б. Г. П. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за нищожен, поради наличието на нищожни и неравноправни клаузи. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението, поради което сключването на договор за гаранция не било задължително. В отговора се твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу надлежна страна — Мултитуюд Банк, вместо „Фератум България“ ЕООД. Сочи се още, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна поради което прогласяването му за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца. По тези причини ответникът счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Излагат се съображения, че ищецът е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит, получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Получил е и документи от Мултитуюд Банк, включително договор за гаранция, след като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора, поради което не счита, че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, тъй като не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от неговия избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Ответникът твърди, че претенциите не са подкрепени с убедителни доказателства - исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представял ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. В отговора се сочи още, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за 2 допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон, а ответникът предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не упражнил това си право. При тези твърдения моли предявеният иск са бъде отхвърлен.

Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба срещу ищеца, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 4870 лв., представляваща незаплатената главница дължима по процесния ДПК № 1381615 от 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 19.03.2025 г. до окончателно изплащане на задължението. Излагат се съображения, че договорът е със срок на погасяване 18 месеца, но кредитополучателят е заплатил единствено сумата от 130 лв., поради което и с оглед същественото неизпълнение, задълженито по процесния ДПК е изцяло предсрочно изискуемо. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да осъди ответника по иска (ищец по първоначално предявения иск) да му заплати сумата от 4870 лв. - главница по ДПК № 1381615 от 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба– 19.03.2025 г. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба с който ответникът по насрещния иск сочи, че признава изцяло същия като основателен. Възразява за присъждане на разноски по насрещния иск Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Първоначално предявен от Б. Г. П. срещу „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за установяване спрямо ответника, че Договор за потребителски кредит № 1381615 от 06.09.2024 г., е недействителен, поради противоречие със закона – ЗПК и ЗЗП и неговото заобикаляне, както и накърняване на добрите нрави.

Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, от „Фератум България“ ЕООД срещу Б. Г. П. за присъждане на сумата от 4870 лв. - главница по ДПК № 1381615 от 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 19.03.2025 г.

По първоначално предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да докаже пълно и главно: сключване на договор за кредит, като едната страна по договора е търговец, предоставящ кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност, а кредитополучателят е потребител, действащ извън рамките на своята професионална и търговска дейност, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и 3 заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави. Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

По предявения насрещен иск в тежест на ищеца по него е да докаже сключване на валиден договор за потребителски кредит № 1381615 от 06.09.2024 г., предоставяне на заемната сума на кредитополучателя и настъпване на падежната дата за изискуемост на задължението на кредитополучателя да върне главница, в това число и настъпване на предпоставки за предсрочна изискуемост - наличие на основание, предвидено в закона или в договора между страните и изпращане на покана, достигнала до кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а в случай на недействителност на договора за кредит – размера на предоставената в заем сума. В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже погасяване на задължението си

С оглед признанието на насрещния иск и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с изготвения проект на доклад по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства от фактическия състав на предявения насрещен иск за присъждане на сумата от 4870 лв. - главница по ДПК № 1381615 от 06.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба 19.03.2025 г.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, са и следните обстоятелства: 1/ между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 1381615 от 06.09.2024 г., при следните параметри - сума на кредита (предоставена главница по кредита) 5000 лв.; фиксиран ГЛП от 23.33 % и ГПР от 49.66 % и общата дължима сума по договора - 6 750,00 лв.; 2/ Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя процесната сума в размер на 5000 лв., която е изцяло усвоена; 3/ за обезпечаване на ДПК № 1381615 от 06.09.2024 г., между ищеца Б. Г. П. и „Мултитюд Банк" /„Multitude Bank p.l.c.“/ е сключен договор за гаранция (поръчителство) № 1381615 от 06.09.2024г. срещу заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 5300 лв., платима чрез заплащане на 18 бр. месечни вноски, с падеж на погасителните вноски по ДПК; 4/ сумата от 5300 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство договор за гаранция (поръчителство) № 1381615 от 06.09.2024г., не е включена при изчисляване на посочения в ДПК № 1381615 от 06.09.2024 г., ГПР - 49.66 %.

Процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, доколкото кредитът е предоставен от търговец в рамките на професионалната му дейност на физическо лице, действащо извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което спрямо правоотношението намират приложение императивните правила на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора.

4

Годишният процент на разходите има за предназначение да даде на потребителя ясна и съпоставима информация за действителната икономическа цена на кредита, като включва не само договорната лихва, а всички разходи, които потребителят следва да понесе във връзка с получаването и ползването на кредита и които попадат в законовото понятие за общ разход по кредита.

Поради това при преценката дали договорено между страните задължение следва да участва при изчисляването на ГПР, съдът не е обвързан от формалното наименование на съответния договор или разход. От значение е неговата действителна икономическа функция и връзката му с предоставения потребителски кредит.