Решение № 318 от 31.10.2023, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 982/2022
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 05.01.2024
- Състав
- Андрей Георгиев Андреев
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.262, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. гр. Димитровград, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20225610100982 по описа за 2022 година
Исковете са правно основание чл.262, ал.2 вр. чл.87, ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
ИЩЦИТЕ – Г. М. Д. и Р. Н. Д. от гр.Димитровград твърдят, че са собственици на жилище, намиращо се в **********************. Същото имало нужда от ремонт, поради което помолили дъщеря си и зет си да намерят изпълнител и да организират ремонта. Свързали се с ответника. Договорена била обща сума за ремонт от 8500 лева и посочени дейности. Сумата трябвало да бъде изплатена при завършване на работата. При започване на работата ответникът поискал заплащане авансово на сумата от 2000 лева, която сума била предадена от зет им В.М.В., който на следващия ден 06.07.2022 г. представил разписка за платената сума. След 1 или 2 дни ответникът поискал още средства авансово. Отказали поисканото ново авансово плащане и заявили, че ще заплатят при свършване на работата. До този момент ответникът бил съборил половината стена и шпакловал две от стаите до половината.
Ответникът след като не получил поискания от него втори аванс, на 08.07.2022 г. заявил, че няма да се върне докато не го получи. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати дадената сума от 2000 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева – причинено безпокойство и неудобство, на основание чл.262, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Н. Т. Т. с постоянен адрес ********************** не подава отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците представят н.а. от 29.10.15 г. на Нотариус с рег. № 355 за покупко-продажба на недвижими имот – закупуват СОС – апартамент, находящ се в **********************, с посочен кадастрален идентификатор.
Видно от представената разписка от 06.07.2022 г., Н. Т. Т. със същата разписка е удостоверил получаването от В.М.В. от гр.Димитровград на сумата в размер на 2000 лева, която е заплатена като договорено възнаграждение за извършване на ремонт на жилище. Разписката носи подписи за получил сумата и за предал сумата.
По искане на ищеца се разпита свид. В. М. В..
Същият установява, че през м.юли 2022 г., родителите на съпругата му решили да извършат ремонт в жилището им, като потърсили съдействието на свидетеля за намиране на майстор, тъй като били възрастни. Свидетелят познавал ответника, който извършвал такива услуги. Разговарял с него и се договорили за цена от 8 500 лева – за цялостен ремонт на жилището – само за труд. Първоначално поискал 2000 лева капаро, за да започне. Намали такава уговорка за капаро, но ответникът поискал сумата и решили да я дадат. Апартамента се намирал на ********************** – две стаи и кухня. Следвало да се подмени ВиК инсталацията, премахване паркет, поставяне на плочки, ламинат, шпакловка на стени, измазване, боя, тоалетна, подмяна врати. Сумата била дадена като един вид аванс.
Ответникът започнал някаква дейност – имитация на такава. В една от стаите свалил тапетите, започнал да шпаклова, но некачествено, премахнал част от преграда. Заявил, че тези пари не му стигали и поискал още, тъй като имал разходи. Уговорката за сумата от 8500 лева била след свършване на работата. Поискал още пари една на първата седмица, но му било отказано. След това го нямало в апартамента, след позвъняване, ответникът заявил, че нямал пари и не можел, но ако му се предостави сума, ще започне да работи. След това спрял да отговаря по телефона и не се появил.
От други хора узнали, че е отишъл в някакво село в Стара Загора, а преди това живеел в кв.Марийно. След време свидетелят узнал, че ответникът по същия начин вземал и обекти по морето, вземал капаро, имитирал дейност и си тръгвал. След получаване на документите същия се обадил, попитал за какво е това дело, като обещал да дойде да се разберат и това било. От тогава не се обаждал. Сумата от 2000 лева – била на родителите на съпругата му, които му я предоставили. Ищците дошли в апартамента и били потресени много. Висели арматури, тоалетната чиния била запушена и т.н.
Новите майстори били допълнително затруднени, тъй като се наложило подмяна тръбите до основната.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Изложените твърдения на ищеца са относими към договора за изработка, 2 като съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свои риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.
Категорично е установено сключването на договор за изработка между страните, като според постигнатата уговорка, ответникът-изпълнител е следвало да извърши СМР – ремонт в жилището на ищците, като за извършената работа същите са поели задължението да заплатят сумата в размер на 8500 лева – след приемане на работата. Ответникът е поискал предварително – авансова заплащане на сумата от 2000 лева, която му е била предоставена.
По отношение на заплатената сума от 2000 лева, съдът намира, че същата не е уговорена между страните като капаро – задатък по смисъла на чл.93, ал.1 ЗЗД – като доказателство за сключване на договора и за обезпечение неговото изпълнение, а представлява авансово частично плащане на възнаграждението на изпълнителя по договора.
За сумата е съставена надлежна разписка от 06.07.2022 г.
Въпреки постигнатата уговорка за заплащане на възнаграждението при приемане на работата, ответникът е настоявал за извършване на второ авансово плащане което му е било отказано. Ответникът заявил, че ще започне работа след като получи допълнително авансово плащане, след което не се явил и спрял да отговаря по телефона.
Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД след като е станало ясно, че ответникът няма да изпълни работата по уговорения и надлежен начин, договорът е бил развален – чл.87, ал.1 ЗЗД.
С разваляне на договора за ответника, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е възникнало задължението да върне полученото по договора, с оглед отпадналото основание – авносво заплатената сума, което не е сторил и към момента.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на сумата от 2000 лева се явява основателен, поради което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба.
Искът по чл.45, ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът намери за неоснователен и недоказан. Дори да се приеме, че в резултат на неизпълненото договорното задължение у ищците да са възникнали негативни емоционални изживявания, същите биха били пренебрежимо малки и не следа да бъдат обезщетявани. Свид. В. посочва единствено, че същите били потресени, но същевременно се посочва, че реално претърпените вреди са имуществени такива – произтекли от необходимите допълнителни строителни дейности, в резултат на започналото лошо изпълнение.
3
Искът в тази част следва да се отхвърли.
В полза на ищеца следва да се присъдат разноски съразмерно на уважената част от иска – 480,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Т. Т. от с. Н********************** ЕГН ********** да заплати на Г.
М. Д., ЕГН ********** и Р. Н. Д., ЕГН **********, двамата от **********************, общо сумата от 2000 лева (две хиляди лв.) – представляваща получена авансово сума на отпаднало основание – развален договор за изработка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 480 лева (четиристотин и осемдесет лв.) – деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за заплащане на сумата в размер на 1000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4