Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3072 от 02.12.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3209/2022
Вид
Определение № 3072
Подписан
02.12.2022
В сила
29.06.2023
Състав
Атанас Кеманов, Надежда Лукова Махмудиева, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1,т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • §1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1, т.2 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.2, ал.1 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.2, ал.1, т.1-т.4 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.2, ал.1, т.1-т.4 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.2, ал.1, т.1-т.4 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.2, ал.1, т.1-т.4 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.2, ал.1, т.6 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.2, ал.2 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.4 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.5 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.5, ал.4 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
  • чл.7 · Конституция на Република България
  • чл.25а, ал.3 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3072 гр. София, 02.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20221000503209 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№63560/06.10.2022 г., подадена от М. М. Е. и Н. Т. Е., чрез адв. Е. Ф., против Определение №6400/05.07.2022 г.по гр.д.№198/2022 г. на СГС – ГО – I – 10 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по частичен евентуален иск с правно основание чл.2, ал.1,т.1 от ЗОДОВ, във вр. чл.5, §1 от КЗПЧОС и чл.7 от КРБ във вр.чл.54, вр.чл.49 от ЗЗД, срещу Прокуратурата на Република България, за сумата 250 000 лв., част от сумата 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от задържане под стража и лишаване от свобода в нарушение на чл.5,§1 от КЗПЧОС. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост, допуснати съществени прецесуални нарушения, и противоречие с правото на достъп до съд. Съдът не е разграничил двата иска по т.5 от исковата молба, погрешно ги е приел за един иск, и е прекратил производството и по двата иска – първият иск е главен, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ във вр. чл.5,§1 и §5 от ЕКЗПЧОС, а вторият иск е евентуален, с правно основание чл.7 от КРБ във вр.чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

Относно прекратяването на производството по евентуалният иск изобщо не са изложени мотиви. Неправилно е прието, че е налице друг ред за обезщетяване на тези вреди – първоначалният ищец е бил произволно и противозаконно лишен от свобода посредством престъпления, извършени от длъжностни лица от системата на МВР и ПРБ, а в ЗПГРРЛ не е предвидено обезщетяване за противозаконно лишаване от свобода (без съд и присъда), каквато е била ситуацията на първоначалния ищец.

Вредите от противозаконното лишаване от свобода са различни от вредите, претърпени във връзка с пребиваването в лагер, ТВО, интерниране, заселване и др. под. Видно от приложените към исковата молба доказателства по т.1.60 за същия период от 44 месеца 1

(в периода от 1985 г. – 1989 г.) на ищеца е признато правото на правоимащо лице по чл.2, ал.1, т.6 от ЗПГРРЛ за интерниране и принудително заселване, а не за лишаване от свобода без присъда и обвинение, които вреди са различни по вид, естество, съдържание и интензитет от тези, причинени от изселване, заселване и интерниране. В ЗПГРРЛ е предвидено обезщетяване на четири категории граждани, посочени в чл.2, ал.1, т.1-т.4 от ЗПГРРЛ, но първоначалния ищец не е в нито една от тях. Наред с това, производството по ЗПГРРЛ противоречи на разпоредбите на чл.4-чл.7 от ХОПЕС и чл.47 от ХОПЕС, както и на чл.12§2 от Директива 2004/80, тъй като не се развива пред съд, размерът на обезщетението не се определя по справедливост, а се определя едностранно от изпълнителната власт във фиксиран размер, при обжалване на заповедта на областния управител съдът няма правомощие да определи по-висок размер на обезщетението от фиксирания в наредбата размер, който е диспропорционално нисък, производството не гарантира равнопоставеност. Така предвидената схема по ЗПГРРЛ за обезщетение не държи сметка за тежестта и последиците от извършеното престъпление за жертвите и няма съответен принос за поправяне на претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, и не удовлетворява изискването за „справедливо и подходящо“ обезщетение по смисъла на чл.12, §2 от Директива 2004/80 /съгласно Решение от 16.07.2020 г. по дело С-129/19 на СЕС/. Ето защо, правото на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ не може да измести правото на достъп до съд за определяне на справедливо обезщетение за лишаването от свобода. Изложени са и съображения по съществото на спора. Настоява се за отмяна на определението в обжалваната му прекратителна част, и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове по т.5 от петитума на исковата молба.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК по електронен път с валиден КЕП, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни, конституирани на осн. чл.227 от ГПК на мястото на починалия първоначален ищец, като негови наследници по закон, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощни на л.256 и л.257 от делото на СГС. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговорна частната жалба вх.

№71560/31.10.2022 г., подаден от министъра на финансите, чрез гл. юрк. М. Ц., редовно упълномощена с пълномощно на л.327 от делото на СГС. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. Изложените от съда мотиви за постановяване на обжалваното определение, са правилни и законосъобразни.

Поддържат се подробните съображения, изложени с отговора на исковата молба. Сочи 2 се недопустимост на предявеният иск срещу Прокуратурата на РБ. В случай, че съдът го приеме за допустим, то от името на министъра на финансите искът се оспорва, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Видно от изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава предявеният иск, ищецът в действителност претендира отговорност за вреди от държавата, причинени от законодателна дейност – бездействие да се приеме законодателство, което да осигури на ищеца ефективно и ефикасно получаване на обезщетение за вредите, причинени му от произволното лишаване от свобода в процесния период. Ищецът обаче не сочи конкретни действия или бездействия на НС, с които е нарушено правото на ЕС – не сочи конкретни правни норми, които са приети или не от НС,довели до твърдяното увреждане на ищеца. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че държавата е създала специален ред за обезщетяване на вредите, претърпени от репресираните заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г., а именно – ЗПГРРЛ, обн. ДВ бр.50/25.06.1991 г., приети са ПМС №249/1992 г., ПМС №140/2004 г. и ПМС №88/19.04.2006 г. за приемане на Наредба за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ. С ПМС №38/28.04.1990 г.е регламентиран редът за определяне на еднократно обезщетение на репресираните лица след 01.01.1946 г. по политически причини. От представеното с исковата молба доказателство под №1.15 – извадка от ДВ бр.44/01.06.1990 г. се установява, че ищецът фигурира в Решение на Парламентарната комисия на НС, с което е обявена политическата и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от свобода и въдворени в Белене 517 лица във връзка с насилствената промяна на имената. От представеното доказателство №1.60 е видно, че ищецът се е възползвал от правата си по ЗПГРРЛ, като през м. май,2006 г. е получил определеното от закона обезщетение.

Поизложените съображения се настоява за отхвърляне на частната жалба, и потвърждаване на обжалваното определение. Заявява се претенция за определяне на юрисконсултско възнаграждение в полза на държавата за осъщественото процесуално представителство в настоящото производство.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на частна жалба вх.

№72038/01.11.2022 г. от Народното събрание на Република България, чрез гл.юрк. А.

С. и гл.юрк. М. Г.. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба.

Определението е съобразено с установената съдебна практика, която приема, че репресираните лица заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания в периода 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. се обезщетяват по реда на ЗПГРРЛ, чрез заповед на областния управител, като евентуалният отказ е обжалваем по реда на АПК. Съобразно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, при наличие на специален ред за обезщетение, предвиден в закон или указ, ЗОДОВ не се прилага. Практиката на ВКС последователно приема становище за недопустимост на исковете по ЗОДОВ

, когато друг закон е предвидил специален ред, който е достатъчно ефективно средство за защита. Противно 3 на твърдяното от ищците, в ЗПГРРЛ е предвидена възможност за получаване на обезщетение за противозаконно лишаване от свобода – принудителното установяване в друго населено място, с контролирано настаняване, охрана, движение и контакти на принудително изселените външни лица на практика представлява лишаване от правото на свободно придвижване чрез изолирането на лицата в специално място. За репресираните лица е предвидено еднократно обезщетение и месечна добавка към пенсията, поради което ЗПГРРЛ обхваща и вредите на ищеца. По тези съображения се поддържа, че е налице процесуална пречка за разглеждане на този иск, поради което производството в тази част е законосъобразно е прекратено. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът Прокуратура на РБ не се е възползвал от възможността да депозира отговор на частната жалба.

При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

Исковото производство е било образувано по Искова молба вх.№873/10.01.2022 г., срещу ответниците: 1. Прокуратура на Република България, 2. Държавата Република България, представлявана от министъра на финансите, на основание чл.31, ал.1 от ГПК, и 3. Народно събрание. Със същата са предявени от ищеца Т. Р. Е., починал в хода на процеса и заместен от своите наследници по закон М. М. Е. и Н. Т. Е., шест обективно съединени иска, между които, в т.5) от петитума на исковата молба е предявен иск срещу ответника Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.5,§1 и §5 от ЕКЗПЧОС, а в условията на евентуалност – на основание чл.7 от Конституцията на РБ във вр. чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД, за сумата от 250 000 лв., ведно със законната лихва за забава за периода от 10.01.2019 г. до окончателното плащане, представляваща част от обезщетение в общ размер от 1 000 000 лв. за неимуществени вреди, причинени с произволното и незаконно задържане и лишаване от свобода в периода от 1985 г. до м.май, 1989 г. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че ищецът, с активното участие на прокуратурата /изразяващо се в подписване от прокурор на заповедите за задържането му и изпращането му на остров Белене, с. ***, и издаването им съвместно от министъра на вътрешните работи и Главния прокурор/, е бил незаконно лишен от свобода произволно, в периода от 1985 г. до м.май, 1989 г. за целите на осъществяване на асимилация на турската етническа общност, към която принадлежи /в §30 и §31от исковата молба/. Същевременно, предвиденото 4 обезщетяване на репресираните лица за тези вреди по реда на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, не погасява отговорността на ПРБ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, тъй като не предвижда справедливо обезщетяване на вредите от противозаконно лишаване от свобода, извършено без обвинение и без наличието на присъда, а изплатеното обезщетение по този ред е неадекватно по размер и е недостатъчно да обезщети действително претърпените от ищеца вреди. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по този иск, като е приел, че със ЗПГРРЛ е уреден специален административен ред за обезщетяване на вредите, причинени от държавата чрез нейните органи на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г., в това число и на незаконно задържаните в поделенията на МВР и други места, от каквото нарушение се оплаква и ищецът. Съгласно предвиденото в ЗПГРРЛ обезщетяването на правоимащите лица се осъществява чрез областния управител, към когото следва да бъде отправено искане в определен срок, като евентуалният му отказ подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Наличието на специален процесуален ред за обезщетяване на тези причинени от държавата вреди, според първостепенния съд, изключва приложението на общия ред по ЗОДОВ, поради което така предявеният иск е преценен като недопустим.