Решение № 177 от 27.01.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1348/2020
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 27.01.2021
- В сила
- 07.10.2021
- Състав
- МАРИЯ ИЛИЕВА ЗЛАТАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 132, ал. 1, т. 3б · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 148, т. 3 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177/27.1.2021г. гр. Пловдив, 27.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1348 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 148, т. 3 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВД/.
Образувано е по жалба Д.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "ДЕС 93-Д.Г.“***, против Заповед № 181/16.04.2020 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– Пловдив, с която е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с вх. № 1043 от 09.03.2020 г. за изплащане на обезщетение за смъртта на 5000 патици мюлари за асистирано хранене в животновъден обект с рег. № ***, находящ се в с. Стряма, общ. Раковски, обл.
Пловдив.
Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Твърди липса на конкретно посочване на установеното нарушение. Възразява да е допуснал нарушение,като обосновава спазването на всички правила и изисквания за биосигурност. Твърди и да е нарушено правото на защита в хода на административното производство. Иск отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Директор на ОДБХ – Пловдив, представляван от пълномощника си юрисконсулт К., която оспорва жалбата и сочи, че не са доказани твърденията на жалбоподателя, както и по какъв начин се извършва дезинфекцията.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и прецени становищата и възраженията на двете страни, намира за установено следното:
От приложената административна преписка и представените писмени доказателства се установява,че жалбоподателят е собственик на регистриран, съгласно чл. 137 от ЗВМД, животновъден обект за отглеждане на патици мюлари с рег. № ***, намиращ се в землището на с.Стряма, общ. Раковски, област Пловдив, за който е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2236/13.07.2017 г. Обектът разполага с 4 халета за угояване на патици,като патиците се отглеждат в групови клетки от 70 дневна възраст до клането.
Общият капацитет на обекта е 5000 патици.
Направено е изследване на проби от домашни птици, отглеждани в животновъдния обект, като с писмо № 4/21.02.20 г. до Национална референтна лаборатория по инфлуенца и Нюкасълска болест по птиците към НДНИВМИ
– гр. София същите са изпратени за изследване.
Резултатът от изследването е обективиран в Протокол от изпитване № 86 ИП/28.02.2020 г., в който е посочено, че е установен геном на вируса на инфлуенца А по птиците (Н5).
На 02.03.2020 г. ветеринарният лекар доктор Я.Ж.издава Акт за възбрана № 3, с който поставя под възбрана животните до освобождаването им от официален ветеринарен лекар.
На същата дата изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните издава Заповед № РД 11-606, с която обявява първично огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект с рег. № *** за отглеждане на патици, собственост на ЕТ“ДЕС-91-
Д.Г.“, намиращ се в землището на с.Стряма.
Разпоредено е на директора на ОДБХ – Пловдив да организира принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в обекта, указан е начинът на унищожаване на труповете на животните и контаминирания материал; почистването и дезинфекцията на помещенията, оборудването, транспортните средства и дворовете и улиците в и около обекта.
На същата дата 02.03.2020 г. директорът на ОДБХ – Пловдив, на основание цитираната по-горе заповед издава Заповед № 136, с която определя комисия от четири члена, която има за задачи да организира принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на птиците в животновъдния обект, като се съобразят изискванията на Наредба № 22 от 14.12.2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяван, както и се организира унищожаването на труповете и механичната дезинфекция в и около обекта.
На 10.03.2020 г. със
Заповед № РД 09-253 на министъра на земеделието, храните и горите е определена постоянна комисия за извършването на епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВМД, състояща се от: председател, заместник председател и 11 членове, както и са утвърдени правила за организацията и дейността на тази комисия.
В изпълнение на Заповед №
136/02.03.2020 г. на директора на ОДБХ – Пловдив, комисията, на основание чл. 143, ал. 4 от ЗВМД е съставила протоколи № 001/05.03.2020г., № 002/06.03.2020г., № 003/07.03.2020г. и № 004/08.03.2020г. за унищожаване съответно на 890, на 1108, на 1600 и на 1400 броя патици мюлари, подробно описани, както и протоколи за загробване на животните.
Със Заповед № РД 11-680 от 11.03.2020 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствен правилник на БАБХ, във връзка с предходната заповед на министъра, изпълнителният директор на БАБХ определя комисия за извършване на епизоотично проучване в област Пловдив в 4 животновъдни обекта, сред които и този на жалбоподателя.
На 24.03.2020 г. е изготвен доклад, по отношение на който било проведено гласуване по реда на чл. 10 от Правилата за дейността на комисията, като същият бил приет и изпратен на министъра. Документът съдържа, съгласно чл. 16 от Правилата, информация относно засегнатите обекти, брой на животни в риск и техния здравен статус, организация на система на биосигурност и др.
Според чл. 2 от Правилата за организация на дейността на постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване, Комисията се състои от председател, заместник председател и нечетен брой членове – не повече от 11, като чл. 3, ал. 1 определя, че в същата следва да бъдат включени експерти от БАБХ и Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Според чл. 4, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от Правилата, председателят на комисия определя със заповед, след съгласуване със заместник председателя, членовете на комисията, които да бъдат включени за извършване на конкретното епизоотично проучване.
Съответно, чл. 13 от
Правилата определя, че членовете на комисията извършват документална и физическа проверка, съгласно утвърдената от изпълнителния директор на БАБХ стандартна оперативна процедура, в животновъдния обект, в който е възникнало огнището на заболяването и на всички обекти, които имат епизоотологична връзка с него.
В чл. 16 от Правилата са заложени и изискванията за съдържанието на доклада, които са изброени в 12 точки, както и данни от кланицата, ако има такива, като в т. 8 е посочено, че следва да се установят данни от извършеното епизоотично проучване в т. ч. и резултати от направените наблюдения на място – проверки, прогледи, аутопсии и други;.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от
Правилата за работата на комисията се създава отделно архивно досие за всяко епизоотично огнище.
По т. 3 от доклада, относно предприятието на жалбоподателя е прието, че в обекта се води документация, но част от нея не е пълна, че има въведени основни мерки за биосигурност,но тъй като по време на проверката се констатирали птици от други обекти в двора, може с голяма вероятност да се счита, че мерките за биосигурност на обекта са компрометирани и недостатъчни. Допуснато е и,че човешкият фактор и/или транспортни средства са довели до пренасянето на заболяването в обекта, което е квалифицирано като нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВД Във връзка с изложеното заключение, следвало спрямо обекта да се приложи чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВД и на собственика да не се изплаща обезщетение.
На 09.03.2020 г. едноличният търговец подава Заявление с вх. № 1043 до ОДБХ Пловдив за изплащане на обезщетение във връзка със смъртта на животните на основание чл. 141, ал. 1, т. 3 от ЗВмД, като декларирал, че същите не са под селекционен контрол и не са включени при изпълнение на развъдна програма; че патиците не са били застраховани.
На 16.04.2020 г. директорът на ОДБХ – Пловдив издава оспорения акт, с който отказва изплащане на обезщетение.
В мотивите на акта са посочени констатациите в съставения доклад относно допуснати нарушения на спазване на мерките за биосигурност в обекта, а именно, че по време на проверката е установено наличие на птици от други обекти в двора на обекта.
Заповедта е връчена на 13.05.2020 г., а жалбата постъпва на 21.05.2020г.
В хода на съдебното производство беше допусната съдебна ветеринарномедицинска експертиза /СВМЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, извършило е допълнителни справки, както и посещения на место в животновъдния обект в с. Стряма.
Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено. Според вещото лице птицефермата е с добре изградена инфраструктура и условия за отглеждане, съгласно нормативните документи за ветеринарномедицински изисквания към животновъдните обекти. Обектът е ограден със здрава телена мрежа висока 1,50м. и на места 1,60м.; има вход за МПС и отделен такъв за посетители пешеходци; площадката за дезинфекция на транспортните средства е с размери 7/5м., стелката за дезинфекция на обувки пред централния филтър е с размери 60/45см.,напоена с дезинфекционен разтвор; на източната страна на обекта оградата е от зидария висока 1,5м.,като е надградена с телена мрежа още 80см.; водят се дневници за посетители, за график на работа,за дезинфекция,дезинсекция и дератизация; има изготвена план за биосигурност; сключен е договор с "Биоконтрол корпорация" ЕООД – Разград за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като за извършените дейности са налични съответни протоколи.
Изводът на вещото лице е, че животновъдния обект отговаря на изискванията за въведени мерки за биосигурност по чл. 4 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските дейности към животновъдните обекти.
В съдебно заседание експертът доуточнява, че заболяването инфлуенца по птиците представлява въздушно-капкова инфекция и е силно заразно заболяване, за което няма нито ваксина, нито лечение, и затова основното средство за недопускане на инфекцията е превенцията, т. е. профилактиката, които мерки са били спазвани в обекта.
От събраните гласни доказателствени средства също се установяват обстоятелства, които водят до извод за спазване на мерките. В показанията си свидетелите К. и Б.описват подробно начинът на работа на животновъдния обект, наличието на филтри пред всяка сграда, извършването на дезинфекция, както и на инструктаж по отношение на всеки външен посетител.Обясняват още,че животните са в клетки и вътре в сградите,където се отглеждат и не ходят по двора,а на двора,според свидетелките нямало кокошки. В близост, в съседния двор комшията имал животни – телета, крави и кокошки.
При така описаните обстоятелства се налагат следните изводи:
Оспорваната заповед засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Поради което и с оглед срочността на жалбата, същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 148, т. 3 от ЗВД, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но при липсата на мотиви.
При издаването на заповедта са нарушени процедурните правила предвидени в раздел "Ред за обезщетяване" от ЗВмД, и по-конкретно, изискванията на чл. 147, ал. 2 и ал. 3 от ЗВМД, с което административният орган е допуснал съществени нарушения, които ограничават правото на защита на адресата на акта.
Основателно е възражението на жалбоподателя относно липсата на компетентност на органа, издал доклада за извършеното епизоотично проучване. Издадената от изпълнителния директор на БАБХ Заповед № РД 11-680/11.03.2020 г., с която е определена комисията, натоварена със задачата да извърши епизоотичното проучване на възникналите огнища на инфлуенца по птиците в обл.