Решение № 155 от 03.05.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Враца, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20221420200021 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на ****., гр. Враца, против Наказателно постановление /НП/ №102/11.11.2021 г. на началника на РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.212 ЗОБВВПИ, за нарушение по чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.

В жалбата и в с.з. се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, аргументиращи се с неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения се моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Жалбоподателят ****. притежавал разрешение №20160256550 за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, валидно до 07.10.2021 г.

На 29.10.2021 г. жалбоподателят се явил в сградата на РУ Враца и подал заявление за продължаване срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. В хода на проверката св. М. И. – мл. ПИ КОС при РУ Враца, установил, че разрешението на жалбоподателя е 1 изтекло на 07.10.2021 г. и че същият не е подал заявление за продължаване срока на разрешението в предвидения за това едномесечен срок преди изтичането на разрешението. При това той съставил на жалбоподателя АУАН №102/2021 г. за това, че като „на 29.10.2021 г. лицето е подало заявление за продължаване срока на разрешение №20160256550 валидно до 07.10.2021 г., като не е спазен едномесечния срок преди изтичането му – до 07.10.2021 г., същият е нарушил нормата на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Актът е предявен на жалбоподателят и същият не е вписал възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 11.11.2021 г. е издадено обжалваното НП, с което при идентично описание на фактическата обстановка, нарушението е квалифицирано като такова по чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ и на основание на основание чл.212 ЗОБВВПИ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на св. М. И., които съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. От показанията на свидетеля се установява времето и мястото на извършената проверка, както и направените констатации – свидетелят лично е извършил документна проверка и е установил, че издаденото на жалбоподателя разрешение е изтекло на 07.10.2021 г., както и че жалбоподателят е подал заявление за подновяване на разрешението на 29.10.2021 г. Така установеното от свидетеля и възприетата в цялост фактическа обстановка се доказва и от останалите съдържащи се по делото материали, които съдът кредитира като непротиворечиви и допълващи се. Но доколкото установената по делото фактология не се оспорва от страните, съдът намира по-подробното обсъждане на доказателствената съвкупност ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество, доколкото по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН съдът е длъжен да проверява правилно ли е приложен както процесуалния, така и материалния закон, бе констатирано, че АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Но описаното в двата акта нарушение е непрецизно и неясно, което обуславя отмяна на санкционния акт по следните съображения:

Безспорно установено е, че разрешението на жалбоподателя е било валидно до 07.10.2021 г. Факт е и това, че съгласно нормата на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ „В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава 2 писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР“. В случая жалбоподателят не е подал заявление в едномесечен срок преди изтичането на срока на издаденото му разрешение, за да може да се приеме, че е изпълнил разписаното в чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Видно е обаче, че фактическото му обвинение и в АУАН и в НП е за това, че „на 29.10.2021 г. лицето е подало заявление за продължаване срока на разрешение №20160256550 валидно до 07.10.2021 г., като не е спазен едномесечния срок преди изтичането му – до 07.10.2021 г.“. От тази формулировка не става ясно дали същият се обвинява в това, че е подал заявление на 29.10.2021 г. или пък се обвинява в това, че не е спазил едномесечния срок преди изтичането на срока на разрешението. Но дори да се приеме, че наказващият орган е имал предвид неспазване на едномесечния срок по чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ (доколкото такова е юридическото обвинение ), не става ясно на коя дата наказващият орган приема, че е извършено нарушението – дали то е извършено на 29.10.2021 г. когато е подадено заявлението, дали е извършено на 07.10.2021 г. когато изтича самото разрешение, дали в денят след изтичането му или пък един месец преди изтичането му – т.е. през м.

Септември 2021 г. А посочването на конкретна дата/период на извършване на нарушението е задължителен реквизит на фактическото обвинение /чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН/ и липсата му всякога затруднява правото на защита, както и въззивния контрол върху издаденото НП. И изводите на съда за това коя е датата на нарушението не са в състояние да санират пропуска на наказващия орган, при което НП като постановено при нарушение на процесуалните правила, следва да се отмени.

Отделно от това за пълнота е нужно да се посочи, че разпоредба на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ не вменява каквито и да са задължения за лицата, носещи или притежаващи оръжие, а само сочи каква е процедурата за подновяване на издадено им вече разрешение. Предвид това, подаването на заявление по реда на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ за подновяване на разрешението за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е право на съответното лице, а не задължение и упражняването му зависи единствено от неговата воля. В случай, че не бъде подадено такова заявление и срока на притежаваното разрешително изтече или пък подаде заявление след изтичане на срока на разрешението, адресатът губи правото да съхранява и/или носи и употребява съответното огнестрелно оръжие и следва да предаде същото на органите на МВР за съхранение.

При гореизложените съображения, съдът приема, че атакуваното НП следва да се отмени. С оглед изхода на делото съдът не намира за нужно да обсъжда основателността на останалите наведени от страна на жалбоподателя доводи, обосноваващи отмяната на атакуваното постановление. Ненужно е да се обсъжда и въпросът правилно ли е приложена санкционната норма на чл.212 ЗОБВВПИ и следвало ли е да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1ЗАНН съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №102/11.11.2021 г. на началника на РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.212 ЗОБВВПИ, за нарушение по чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ, на ****., гр. Враца, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4