Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32269 от 04.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54545/2025
Вид
Определение № 32269
Подписан
04.09.2026
В сила
04.09.2026
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32269 гр. София, 04.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110154545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „А*“ ЕООД срещу А. Б. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД; вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4498/2025 г. по описа на Районен съд Плевен, а именно: - сума в размер на 141,41 евро /с левова равностойност 276,58 лева/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *г., сключен между „С*“ ООД и ответника, вземанията на кредитора по който са цедирани на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 49,98 евро /в левова равностойност 97,76 лева/, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 06.10.2020 г. до 27.06.2025 г.

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима, намира, че на основание чл.140 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация по чл.140а от ГПК с оглед липсата на безспорни факти между тях, тъй като страните излагат напълно противоположни и взаимоизключващи се твърдения досежно правния спор, поради което съдът намира, че такава информационна среща би била безпредметна и неефективна и единствено би довела до излишно забавяне на производството по делото.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищеца документи.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства. Във връзка с това си задължение, съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва да служебно да допусне съдебно-счетоводна експертиза, със задачи както следва: 1/ Какъв е размерът на отпуснатия заем по сключения между цедента и ответника Договор за потребителски кредит № *г., сключен между „С*“ ООД и А. Б. Д. 2/ Какъв е действителният годишен процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване 1 в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, застрахователни премии, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника и съотвества ли на посочения такъв в договора ? 3/ Има ли извършени, кога и в какъв размер плащания от страна на ответника, отнесени за погасяване на кредита?

Внасянето на депозит за допуснатата експертиза следва да бъде възложена в тежест на ищеца, доколкото негова е доказателствената тежест да установи действителността на договора.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва: Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 06.03.2020 г. между ответника и цедента „С*“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № 404556, по силата на който ответникът в качеството си на заемател получил сумата от 500 лв., като поел задължение да върне 7 броя вноски всяка в размер на 139 лв. в срок до 06.10.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. По договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,70 %. Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ след изпълнение на предвидени в системата стъпки, но дори и да се приемело, че договорът не бил сключен по електронен път, то по своето естество договорът за паричен заем бил реален договор и от момента на получаване на сумата, същият следвало да се приеме за сключен.

Ищецът сочи, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. „С*“ ООД като цедент прехвърлило всички свои вземания към ответника в полза на цесионера-ищец в настоящото производство. Сочи, че уведомил ответника за извършената цесия, след като бил упълномощен от стария кредитор.

В случай, че съдът приеме, че ответникът не е бил уведомен за цесията преди образуване на делото на посочения от него в договора за кредит имейл адрес, то моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с получаване от ответника на преписа от искова молба, заедно с приложенията към нея, част от което е и уведомлението за цесия.

Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита, „А*" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като било образувано частно гражданско дело № 4498/2025 г. на Районен съд Плевен, като била издадена Заповед за парично изпълнение. С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът А. Д. чрез процесуалния му представител адв.Н. Д. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е, че договорът бил валидно сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и че може да го обвърже, с оглед обстоятелството, че не бил подписан от него. Оспорил е както основанието, така и размера на претенцията. При условията на евентуалност твърди, че договорът бил нищожен поради наличие на множество неравноправни клаузи, евентуално, че всички вземания били погасени по давност. Оспорил е да е получавал уведомление за извършена цесия преди образуване на настоящото производство.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

По предявения иск за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ валидно прехвърляне на вземанията по договор за 2 цесия между стария и новия кредитор и надлежно уведомяване на длъжника за извършване на цесията. В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска за мораторна лихва с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава (настъпване на падежа при срочни задължения или изпращане на покана, получена от длъжника за изпълнение на задължението – при безсрочни задължения) и размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане на падежа.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 12:30 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и представения от ответника препис от отговора на исковата молба.

УВЕДОМЯВА страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи както следва:

1/ Какъв е размерът на отпуснатия заем по сключения между цедента и ответника Договор за потребителски кредит № *г., сключен между „С*“ ООД и А. Б. Д. 2/ Какъв е действителният годишен процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, застрахователни премии, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника и съотвества ли на посочения такъв в договора ? 3/ Има ли извършени, кога и в какъв размер плащания от страна на ответника, отнесени за погасяване на кредита?

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С..

ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за изготвянето на ССчЕ в размер на 250 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението. Да се уведоми вещото лице за поставената задача след представяне на платежен документ за внесен депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3