Решение № 585 от 08.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502732 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от М. М. С., с която обжалва решение № 147 от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 355/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск над сумата от 11 000 лв. до сумата от 50 000 лв., представляваща неимуществени вреди(страдания) в резултат на телесни увреждания - фрактури на три предно- ходилни /метатарзиални кости/ на ходилото на левия крак – 2 -3 -4 , кръвонасядания по шията и лявата половина на гърдите: кръвонасядания и охлузвания по дясна предмишница, двете колена и подбедрица следствие на ПТП, станало на 0.05.2021г. в района на гр.Кюстендил, при управление на МПС по отношение на който към момента на инцидента е съществувал валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ сключен с ответното дружество, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 19.01.2022г. до окончателното изплащане.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е противоречи на материалния закон. Твърди, че при постановяване на решението си и в частност при определяне на размерът на обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, като е определил изключително занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Твърди, че определеният размер на обезщетението не е съобразен с действителният обем и интензитет на претърпените от доверителят ми неимуществени вреди - болки и страдания, 1 както и с икономическите условия в страната към момента на увредата, а също и с практиката на съдилищата в страната и конкретно тази на ВКС по аналогични случаи. В тази връзка твърди, че съдът е взел предвид повечето от установените чрез разпита на свидетелите-очевидци, медицинските документи и експертизата факти от обективната действителност по претьрпяни страдания от ищеца, но не ги е оценил правилно съгласно принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че обема, продължителността и интензитета на търпуните болки и страдания, които не са по-малки като продължителност, както и ограничения, от счупване на бедрена или подбедрена кост, налагат определяне на дължимото се обезщетение в размер на 6о ооолв., от които да бъдат присъдени претендираните в пълен обем 50 000лв. С оглед на изложеното моли съда да отмени атакуваното решение в отхвърлителната част и вместо него се постанови ново, с което да му се присъдят още 39 000 лв. Претендира и разноски.

Ответникът по въззивната жалба ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата. Твърди, че в съответствие с представените и приети по делото доказателства съдът правилно е определил размера на дължимото от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение по повод настъпилото на 10.05.2021 г. пътнотранспортно произшествие, поради което твърди, че са изцяло неоснователни твърденията на въззивника, изложени във въззивната жалба за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин бяха доказани вида, степента и тежестта на получените от ищеца увреждания, чието обезщетяване се претендира, както и че съдът в цялост е обсъдил всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е формирал законосъобразни и правилни изводи относно обстоятелствата, свързани с непозволеното увреждане и с дължимото справедливо обезщетение. Твърди, че в решението правилно е приложена нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и определеното обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания, в размер на 11 000 лв., съответства на приниипа за справедливост и на постоянната съдебна и застрахователна практика.Ето защо моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение депозираната въззивна жалба, като неоснователна, и да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 147 от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 355/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“АД да заплати на М. М. С. сумата 11 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди (страдания) в резултат на телесни увреждания - фрактури на три предно- ходилни (метатарзиални кости) на ходилото на левия крак – 2 -3 -4, кръвонасядания по шията и лявата половина на гърдите: кръвонасядания и охлузвания по дясна предмишница, двете колена и подбедрица следствие на ПТП, станало на 0.05.2021 г. в района на гр.Кюстендил, при управление на МПС по отношение на който към момента на 2 инцидента е съществувал валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ сключен с ответното дружество, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 1 900 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца, следствие на същия инцидент имуществени вреди, изразяващи се в повреждането му, до пълна невъзможност за ползване на собственият му, лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.№ ********, ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане и сума 213.50 лв., представляваща причинена вреда на ищеца от инцидента, изразяваща се в стойността на средствата, които е заплатил за медицински консумативи и прегледи, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане, като разликите от присъдените суми, т.е над 10 000 лв. - до 50 000 лв., претендирана частично от 60 000 лв., над 1 900 до 5 000 лв. и над 213.50 лв. до 220 лв., ведно със законната лихва е отхвърлил като неоснователни; осъдил е Застрахователна компания „Лев Инс“АД да заплати на М. М. С. разноски за производството, възлизащи на 180.82 лв.; осъдил е Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд дължимата държавна такса, възлизаща на 532.50 лв. и е осъдил М. М. С. да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“АД разноски за производството, възлизащи на 381.26 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, ч е с решение № 148 от 17.06.2024 г., постановено гр. д. № 355/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 147/17.06.2024 г., в частта, където се сочи дата на настъпване на застрахователното събитие, която вместо „'0.05.2021 г.“ да се чете „10.05.2021 г.“.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 510 от 09.08.24 г., постановено гр. д. № 355/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на постановеното решение № 147/17.06.2024 г., в частта, относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, където вместо 10 000 лв. сумата да се чете 11 000 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 64/22.03.2022 г., постановено от Кюстендилски районен съд по н. д. № 20221520200119 обвиняемият М. Х. С. е признат за виновен, в това, че на 10.05.2021 г., на път 6202, км 5+ 600, в посока с. Богослов, общ. Кюстендил, при управление на МПС собственият си лек автомобил, марка „Сузуки“, модел „Балено“, с ДК № ********, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 8, ал. 1 ЗДвП, като вочач на МПС не е използвал дясна половина на пътя по посока на движението си, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като водач на МПС е бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, като вочач на МПС е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необподимост да спре, когато възникне опасност за движението и с това, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. М. С., водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с ДК № ********, изразяваща се във фрактури на три предноходилни (метатарзиални) кости на ходилото на левия крак, 3 престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като на основание чл. 78 НК М. Х. С. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

Не се спори, а се установява и от представеният по делото лист за преглед на пациент № 8 379/10.05.2021г. е, че на 10.05.2021 г. ищецът е прегледан, като в листа е отразена диагноза, контузия на ляво стъпало, фрактура на метатарзални кости в ляво. В представеното по делото медицинско свидетелство 32/21 е отразено, че след извършените прегледи са констатирани фрактура на три предноходилни кости на ляв крак - 2, 3 и 4-та, кръвонасядания и охлузвания на тялото и крайниците, като е посочено, че тези увреждания е възможно да са били получени по начин съобщен от пострадалия, като същите са причинили трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник - 11.05.2021 г.

От заключението на допуснатата и изслушана в съдебно заседание СМЕ се установява, че описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди, тъпи предмети (по механизма на удар или натиск с или върху такива) и отговарят да са получени по време и начин, за който се съобщава - при автомобилна травма на водач на лек автомобил, при сблъсък с друг лек автомобил (от удара на пострадалия в прибори за управление и части от вътрешността на автомобилното купе). В заключението си вещото лице е отразило, че при ПТП пострадалия е получил фрактури на три предно- ходилни (метатарзиални кости) на ходилото на левия крак – 2 - 3 - 4, кръвонасядания по шията и лявата половина на гърдите, кръвонасядания и охлузвания по дясна предмишница, двете колена и подбедрица. В резултат на уврежданията са се получили отоци (подуване) в ударените крайници, с наличие на силни болки при палпация (пипане) в същите области.

Вещото лице твърди, че движенията в съседните стави са болезнени и ограничени в крайните степени, както и че увредите са съпроводени със силни болки, при пипане и опит за стъпване, и движение на крайници. Вещото лице твърди, че в началото, болките били с голям интензитет, като след поставяне на гипсова имобилизация на лявото стъпало и постепенно с времето тези болки започнали да намаляват. Фрактурите на трите предноходилни кости станали причина за трайно затрудняване движенията на левия долен крайник на пострадалия, като останалите описани увреждания му причинили болки и страдания. Вещото лице твърди, че средния период за пълно възстановяване на фрактурите получени при процесното ПТП е за около 3-4 месеца, възстановяване на нарушената функция на крайника и 7-8 месеца за пълно възстановяване целостта на счупените кости, като за останалите мекотъканни увреждания средният срок за възстановяване е определен на 2- 3 седмици. Вещото лице твърди, че извършените разходи за такси и медицински консумативи, са необходима част от лечението. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че периодът през който увреденият крак от фрактурата е бил имобилиризан за този вид фрактури с трите кости на стъпалото е 40 дни - средния период, през който се носи имобилизация. Въпросните кости, намиращи се в областта между глезена и пръстите на краката, основни носещи кости на стъпалата. Твърди, че срокът за пълно възстановяване е определен на по - дълъг от този на имобилизация пълно възстановяване за срок от 6-8 4 месеца, за да могат костите да сраснат напълно, без да се налага наместване. Вещото лице твърди, че след възстановяване на костта, след 8- мия месец включително и към настоящия момент, при влошаване на времето или при натоварване на крайника, могат да предизвикат болка, възможно както при по- голямо натоварване, така и при промяна на времето.