Решение № 26 от 07.05.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Балчик, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20253210200034 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена жалба от Е. В. П. с ЕГН ********** от ***, чрез адвокат С. П. от АК-Б. със съдебен адрес в ***, срещу наказателно постановление №*** от ***г. на В.Ж.Ж. ВПД Началник на РУ-Б. към ОДМВР-Д., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

Жалбата е чрез административно наказващия орган и е постъпила в Районен съдБалчик,ведно със административната преписка,с Рег.№910 на 18.02.2025г.

Е. П. твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно,постановено при съществени процесуални нарушения.

Твърди, че не отговаря на истината описаната фактическа обстановка. Твърди, че има допопуснати съществени процесуални нарушения в издаденото наказателно постановление и АУАН. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Претендира направени деловодни възнаграждение в размер на 500 лева. разноски под формата на адвокатско

Редовно призован, жалбоподателят не се явява в с.з. лично и не се представлява. Не изразява допълнително становище по жалбата.

Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з. Представя изрично становище по жалбата, в което твърди, че е установен извършителя и неговата вина. Твърди, че е спазен материалния и процесуалният закон. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото, като свидетели е разпитана С. Д. Г.-актосъставител. Представени и приети 1 са писмени доказателства.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят притежава свидетелство за право на управление на МПС.

На *** година в *** часа, жалбоподателката управлявала лек автомобил марка О.З. с Рег.№Е ****МК. Моторното превозно средство било управлявано в ***. Полицейският служител, свидетелката Г. възприела, че автомобила на жалбоподателката бил паркиран на по-малко от пет метра между пътната маркировка “М1-единична непрекъсната линия“, която е забранена за пресичане. Свидетелката установила горните факти в отсъствие на жалбоподателката. Бил съставен Фиш за глоба Серия Т №***. Фишът бил връчен на П..

Жалбоподателката е подала писмено възражение/жалба срещу издадения фиш,поради което по отношение на твърдяното нарушение, свидетелката издава Акт за установяване на административно нарушение №***година. АУАН е връчен на жалбоподателката на 27.09.2024 година. В него била описана гореизложената фактическа обстановка, като свидетелката-актосъставител приела, че е налице административно нарушение на разпоредбата на чл.98 ал.1т.7 от ЗДвП.

В последствие са представени писмени възражения, които не са уважени от АНО.

Въз основа на образуваната административна преписка,административно наказващия орган преценил и събрал необходимите доказателства,като приел,че е безспорно доказано, че жалбоподателката Е. В. П. е допуснала процесното административно нарушение.

АНО издава Наказателно постановление №*** на ***година, с което за допуснатото административно нарушение са наложени следните наказания:

-Глоба в размер на 20 лева.

В разпита си в съдебно заседание, свидетелката твърди, че е допуснала техническа грешка в изписването на съдържанието в Фиша и в АУАН, като всъщност автомобила е бил не на пет метра, а на три метра разстояние.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

На 16.01.2025 година, жалбоподателят получава препис от наказателното постановление. Въззивната жалба срещу процесното наказателно постановление е подадена в деловодството на административно-наказващия орган с Рег.№240000-399 на 29.01.2025 година.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

2

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-ВПД Началника РУБ., упълномощен с това правомощие със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че подадената жалба е допустима,основателна и доказана.

Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения,при съставянето на АУАН и наказателното постановление.

Процесуалните нарушения са съществени, когато засягат правото на защита на страната/жалбоподател/, като й пречат да организира своята защита. Опорочаването следва да е до степен, в която да се стига до незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

В конкретния казус, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление в обстоятелствената част е описано деяние, което не представлява нарушение. Съгласно чл.

98, ал. 1, т. 7, първо предложение, престоят и паркирането са забранени, когато разстоянието между превозното средство и забранената за пресичане линия е по-малко от 3 метра, а не 5 метра, както е посочено в двата административни акта.

Твърденията на свидетелката, изложени в съдебно заседание, че е допусната техническа грешка относно точните метри, не могат да бъдат кредитирани от съда.

Съдебната практика по аналогични случаи е ясна и безпротиворечива.

Съдът приема, че тъй като административнонаказателното производство е формално производство и следва ла бъдат описани и посочени конкретни реквизити, изброени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. В разрез с правилата не са посочени конкретното място на осъществяване на нарушението. Липсата му затруднява възможността ла се организира адекватна зашитата и възможността ла се изясни дали изобщо е било извършено нарушение на посочената улица.

Правоприлагането като строго нормирана дейност не може да почива на предположения. За да предизвика целените с издаването му правни последици, процесното наказателно постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

Така описаната фактическа обстановка, в АУАН и НП не може да бъде правно квалифицираната под посочената правна норма.

В така съставените АУАН и НП остава неясно мястото, където е извършено твърдяното нарушение. Посочва се само, че това е станало в ****, но без да е описан конкретния пътен участък, което обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в 3 неспазване на императивните изисквания на норми те па чл. 42 т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Не се сочи къде точно на тази улица е извършено нарушението - липсва каквато и да е конкретика в тази насока - например пред кой административен адрес или на кръстовището с друга улица и т.н. Това е от съществено значение, тъй като предвид липсата на указание за точното място на нарушението е невъзможно неговото установяване.

Самата улица **** е с приблизителна дължина повече от километър, като има разширени участъци, както и такива с прекъсната линия.

С оглед изложеното, съдът приема, че е допуснато твърдяното в жалбата, съществено процесуално нарушение.

Гореизложената фактическа обстановка се установява,от събраните писмени доказателства и от показанията на разпитания свидетел.

Обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално нарушение.

По разноските :

Жалбоподателят,чрез своя процесуален представител представя договор за правна помощ и съдействие в който е посочено ,че е договорено адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева, чието присъждане претендира.

Въззиваемата страна, не представя списък с разноски и не прави изрично искане за присъждане на такива. Прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е следното, а именно при интерес до 1000 лв.

– 400 лв.

Съдът съобразява факта, че процесуалният представител не е представлявал своя клиент в съдебно заседание,самото производство е в едно публично съдебно заседание, поради което възражението за прекомерност се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

Според настоящия съдебен състав,следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 400 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1, във вр. ал.2, т.1, във вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът,

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г.на В.Ж.Ж. ВПД Началник на РУ-Б. към ОДМВР-Д., с което за констатирано на *** г. в ***ч. в ***, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка О.З. с Рег.№Е ****МК, административно нарушение на чл.98, ал.1, т.7 от ЗДвП на Е. В. П. с ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лв.(двадесет лева), като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Д. да заплати в полза на Е. В. П. с ЕГН ********** от ***, направени деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.(четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съдДобрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

5