Решение № 52 от 17.04.2019, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И

Е № 58 гр.Габрово, 17.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО......... в открито съдебно заседание проведено на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ при секретаря ........................ и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 33 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава

Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата и е образувано по жалба на С. Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез упълномощен процесуален представител – адв. В.Ф. от

ВТАК, с адрес ***, посочен и като адрес за връчване на книжа, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 19-0258-000001 от 07.01.2019 г. на Началник РУ-Дряново, към ОД на МВР Габрово, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Твърди, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и несъответствие с целта на закона. В заповедта се тъврдяло, че Д. е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество – метаамфетамин, установено с техническо средство, показанието на което показание обаче същия е оспорил и дал за изследване кръвна проба, но независимо от това административният орган бил приел, че е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. При издаването на ПАМ административния орган на първо място не бил посочил целта на така постановената мярка, както и въз основа на какви обективни критерии се приема, че е извършил посоченото нарушение и как същото е установено от органа постановил заповедта, не били изчакани и резултатите от кръвните изследвания, след като е оспорил показанието на техническото средство - Дрегер Дъг Чек 3000, с което било установено наличието на метаамфетамин в издишвания от него въздух. До излизане на химическото изследване фактически бил лишен неправомерно без каквито и да са основания от СУМПС и възможността да упрвлява автомобила си. Сочи се също, че в заповедта не се съдържат фактически и правни основания за нейното издаване, които са факти от реалната действителност и съобразно които се определя и правилното приложение на закона. При липса на влязло в сила НП и дори неиздадено такова в случая, абсолютно незаконосъобразно е отнето СУМПС и на практика по този начин същият е санкциониран при липса на доказателства за установеност на нарушението. Неправилно било допуснато и предварителното изпълнение на заповедта. Въз основа на посочените доводи моли за отмяна на обжалваната ЗП ПАМ.

В така депозираната жалба се съдържа особено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение, което искане е разгледано своевременно от съда, като със свое определение № 121 от 15.02.2019 г., съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

В открито съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, същият се представлява от упълномощен представител – адвокат С.Т. от ГАК, който поддържа жалбата по същество, претендира присъждането на направените по делото деловодни разноски.

Ответникът- Началник РУ Дряново, към ОД на

МВР Габрово, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, поради което и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК и от лице притежаващо правен интерес, поради което е допустима за разглеждането и по същество.

Разгледана по същество, същата е основателна.

По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №

6 от 06.01.2019 г., констатациите по който се свеждат до следното:

На 06.01.2019 г., около 19,

10 часа, в гр.Дряново, ул.“*****“, срещу дом с № 5 С. Е.Д. ***, ЕГН **********, като водач на МПС лек автомобил "******" с рег. № ******, собственост на Р.Д., управлява автомобила под въздействието на наркотично вещество метаамфетамин, уставновено с техническо средство Дрегер Дрег Чек 3000, като му е издаден талон за медицинско изследване № 0024532, с което е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл.

22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление.

Представени и са приети като даказателства по делото и Заповед № 264з-1455 от 02.08.2018 г. на Директора на ОД на МВР-Габрово, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.

172, ал. 1 от ЗДвП началниците на сектори Охранителна полиция в РУ на МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки; талон за изследване бланков № 0024532 /л.8/; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества/л.9/; ЗП ПАМ № 19-0258-000001 от 07.01.2019 г. на Началник РУ Дряново; Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.03.2019 г. на Г.Г. – Прокурор при РП Габрово/л.29/, както и заверен препис от същата, с отметка за влизането и в сила/л.32/, представен от процесуалния представител на жалбоподателя.

По делото и административната преписка липсва оспорване на годността на изполваното техническо средство Дрегер Дрег Чек, използвано към момента на извършване на теста.

Поради несъгласието на водача с резултата от техническото средство е съставен представения талон за изследване, който е описан и в оспорената заповед, както и в приложеното по делото Постановление за прекратяване на наказателното производство, както и извършената по същото химико-токсикологичната експертиза от ВМА София, съгласно която „в иззетата ипредставена за изследване кръвна проба, отговаряща за изследване в ХТЛ-ВМА, взета от лицето С. Е. Д., ЕГН **********, не се установи наличие на наркотични вещества“.

Оспорваната заповед е издадена в деня следващ този на съставяне на АУАН, като в нея е отбелязано издаването на талон за медицинско изследване, но не и данните дали е проведено такова и с какъв резултат.

Установява се, че водачът в указания срок и място се е явил да даде кръвна проба-изрично описано в представената експертиза. Приложеният Протокол е съответен на образецът от приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Видно от писмо на

Районно управление Дряново рег. № 258000-614 от 21.03.2019 г. и приложеното към същото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.03.2019 г. на Г.Г. – Прокурор в Районна прокуратура гр.Габрово, срещу водача е било образувано досъдебно производство № 1/2019 г. По описа на РУ Дряново- ОД на МВР Габрово, образувано по пр.пр. № 51/2019 г., водено срещу Д. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. От същото постановление е видно също, че от събраните доказателства и в частност от извършената съдебно химическа експертиза, са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено престъпление от страна на Д. и по която причина на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, образуваното наказателно производство срещу С. Е.Д. е прекратено, което постановление е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Съответно, на основание чл. 171, т. 1 от

ЗДвП, принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.

21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивационната част на заповедта, предпоставките за налагане на ПАМ е управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози установено с тест. Показанията на техническото средство обаче са били оспорени и е дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДвП.

От представеното по делото

Постановление за прекратяване на наказателното производство, в което се съдържа и коментар на извършената по досъдебното производство химико-токсикологична експертиза от ВМА - София се установява по категоричен начин, че жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН, съответно на изземване на СУМПС. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната административна мярка, в която връзка безспорно е представен редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила /чл.

189, ал. 2 от ЗДвП/, но лицето разполага с всички процесуални средства за нейното оборване. В конкретния случай това е и сторено посредством проведеното медицинско изследване на кръвната проба.

Предвид посоченото се налага извода, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява липсата на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Ето защо съдът намира, че не са осъществени и не са налице материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1 б.

"б" от ЗДвП. Следва също да се отбележи, че административния орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. И което в случая е безспорно, е удачно преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл. 171, т. 1 б. "б" предл. последно от ЗДвП да се изчакват резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да се предприемат и последващите действия, включително и тези по налагане на ПАМ от рода на процесната.