Решение № 986 от 13.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Сливен, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230106414 по описа за 2024 година

Предявен е ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС, т.е. иск на невладеещият собственик против владеещият несобственик.

Ищцата твърди в молба си, че е собственик на недвижим имот, съставляващ жилище/апартамент № 30, находящо се на 10-ти етаж в жилищна сграда на ЖСК „С.“, блок ., вх. „.“, построено върху държавна земя в кв. „Д.“, гр. Сливен, състоящо се от 109 кв. метра, ведно с прилежащото избено помещение № 18, таванско помещение N .(деветнадесет) , заедно с 1,75% ид. части от общите части на сградата, ведно с правото на строеж върху държавна/общинска земя. Границите на таванското складово помещение № 19 са както следва: изток-коридор; запад - общо помещение; север - М. В.; юг коридор. Правото си на собственост ищцата е придобила, заедно с покойния си съпруг К.Д.П., починал на 17.11.2021 г., чрез нот.акт за собственост върху жилище, изградено в сграда на ЖСК с №: 69, том II, нот. дело N: 699/1993 г. на нотариус при Районен съд - Сливен. Представят удостоверение за наследници изх. № 9400-966/12.01.2024 г., издадено от община Сливен.

За притежаваните жилищни имоти и прилежащи помещения ищцата 1 твърди, че е заплащала ежегодно следващите се данък сгради на недвижими имоти и такса битови отпадъци. За удостоверяване на това си твърдение прилага 8 броя приходни квитанции за периода 2012 - 2024 г., издадени от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.

Приживе заедно със съпруга си са били извън страната за определен период, като при завръщането си и след оглед на място, ищцата установила, че таванското и помещение № ., посочено по-горе не съществува в своята самостоятелна обособеност, така както е съгласно архитектурния план на сградата, съответстващо на извършеното разпределение на таванските помещения между член-кооператорите. На това място установили, че е извършено незаконно премахване, изместване и строеж на нови стени.

Вследствие на така извършеното незаконно строителство процесното таванското помещение № .не само не съществувало като самостоятелен обект, но същото незаконно е било приобщено към друг, а именно нов обект разширено таванско помещение на ответниците (чрез завземане на визираното таванско помещение, на общо помещение и на част от предходно обособения и обслужващ коридор, осигуряващ предходен достъп до съседно таванско помещение).

Твърди се, че извършените незаконни действия и извършеното незаконно строителство имат за краен резултат обособяване на по-голям размер на таванско складово помещение № 20, като част от това помещение съставлява прилежащо помещение към жилище/апартамент № ., в същия вход „.“, етаж .. До 2015 г. посочените жилище и прилежащо таванско складово помещение № .са били собственост и се ползвали от лицето Р. С. Д., ЕГН **********, а след това собственичката е прехвърлила собствеността си на двете си дъщери – ответниците по делото. С нотариален акт N: 52, том III, peг.

№ 5146, дело № 244/2015 г. по описа на нотариус Н. В., рег. № 522 на НК, с район на действие PC Сливен, визираната Р.С. Д. е прехвърлила правото на собственост върху така посочените обекти на двете си дъщери - Н. Д. Х. и З.

Д. Т., настоящите ответници. За удостоверяване на така заявения факт прилагат екземпляр от техния Нотариален акт N: 52, том III, peг. N: 5146, дело N: 244/2015 г. по описа на нотариус Надя Вълчева, с peг. N: 522 на НК и с район на действие Pайонен съд - Сливен.

Считат, че е извършено незаконното строителство, чрез което

2 помещение № 19 е включено в помещение № 20, в нарушение на титула за собственост на ищцата и титула на собственост на ответните страни. Освен това са нарушени и строителните норми като извършеното преустройство съставлява незаконно строителство.

За онагледяване на твърденията си прилагат също и скица-чертеж, удостоверяваща извършеното разпределение от член-кооператорите на таванските помещения, попадащи в жилищен блок ., вх. „.“,находящ се в кв.

„Д.“, гр. С., към момента на предаване на ЖСК.

При констатираното незаконно строителство с оглед и на разположението на съседните и посочени по-горе тавански складови помещения № 19 и № 20 е осъществено не само в нарушение на предвидените за това разпоредби на ЗУТ, в т.ч. без да е издадено разрешение за строеж, а така също и без (или на съпруга й) знанието и съгласието на собственика на процесното помещение.

По този повод ищцата е депозирала до кмета и зам. кмета на община С., Жалба с вх. № 9400-2211/29.01.2024 г., в която изрично е посочено, че освен незаконно извършеното строителство, изразяващо се в завземане и приобщаване на таванското складово помещение № ., собственост на ищцата, същото има за последица причиняване на значителни по размер имуществени вреди, обективирани в невъзможността й да ползва това помещение по неговото предназначение, въпреки, че е заплащала ежегодно дължимите данъци и такси за него.

Счита, че извършеното от страна на собствениците на апартамент № ., в същия вход „.“, етаж ., към който жилищен обект като прилежащо помещение е и визираното таванско складово помещение № . е незаконно строителство, с което на нарушили нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ „Строежи могат да се извършват само, ако са разрешени, съгласно този закон“, а съгласно ал. 2 „Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината“, каквото разрешение в настоящия случай не е издадено за горепосочените строежи.

Посочва се и нормата на чл. 148, ал. 13 от ЗУТ , т.е. че е налице незаконно строителство, което попада в обхвата на нормата на чл. 148 ал. 13 от ЗУТ – т.е.е извършеното строителство е без необходимото разрешение за извършване на СМР като основен ремонт, поради което съгласно „Разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи като основен 3 ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, реставрация и адаптация, както и пристрояваме и надстрояване на заварени сгради, при които се засяга конструкцията на сградата. Безспорно е, че визираното незаконно строителство не попада в обхвата на чл. 151 от ЗУТ.

Същевременно съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ „Разрешението за строеж се издава на възложителя, въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква...“ В случая и това изискване на закона не е спазено, независимо, че същото съставлява едно от условията, които законът изисква, за да бъде издадено разрешение за строеж.

Съгласно чл. 148, ал. 7 от ЗУТ „Разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен“. Посочваме тази разпоредба с оглед съществуващите законови пречки за издаване тепърва на разрешение за строеж или пък за „узаконяване“ на визираното незаконно строителство.

Твърди се още, че никога не са давали съгласие за включване на притежаваното от тях таванско помещение в очертанията на новоформираното таванско помещение № 20.

Освен това твърдят, че ответниците нямат правно основание, даващо им право да ползват процесното складово помещение № 19, а същите продължават да осъществяват неговото държане без правно основание, лишавайки я от достъп и от възможността да ползва таванското помещение на което е титуляр на собствеността.

Предявен е ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС, т.е. иск на невладеещият собственик против владеещият несобственик.

Предвид гореизложеното, моли съда да постановите съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че Д. К. П. е собственик на процесното таванско складово помещение № 19, съставляващо прилежаща част към апартамент № 30, находящи се в жилищна сграда на ЖСК „С.“, блок ., вх. „.“, построена върху държавна земя в кв. „Д.“, гр. С.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който считат предявения иск с пр. основание чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК за процесуално допустим, но неоснователен. Излагат следните 4 възражения за това: Оспорват твърдението, че са нарушавали правото на собственост на ищцата по отношение на процесното таванско помещение.

Излагат второ възражение, че никога не са извършвали нито законно, нито незаконно премахване, изместване и строеж на нови стени на таванските помещения. Освен това твърдят, че не са запознати с архитектурния план на сградата и незнаят дали той съответства на извършеното разпределение на апартаментите, избените помещения и таванските помещения, но от документацията, с която разполагали считали, че не е налице нарушение на утвърдената проектна документация и разпределението между собствениците на имотите във вх. „Б“ /строителна буква А/ на сградата, където се намира процесното таванско помещение, от който е придобит имота от тяхната майка Райка.Твърдят още, че винаги така са ползвали прилежащото избено помещение №12 и таванско помещение №20.

Сочат, че първият собственик на апартамента на ответниците бил М. В.

С.. Видно от Протокол №7 на 03.05.1985 г. е проведено Общо събрание на ЖСК „Строител“ за окончателно разпределение на жилищата и складовите помещения на членовете на кооперацията, започнали изграждането на жилищен блок № 29 вход „Б“ /строителна буква А/ в кв. „Д.а“ гр.Сливен. М. В.

С. с оглед разпределението между собствениците във входа е собственик на апартамент №1 ведно със складово помещение №12 и таванско складово помещение №20 при граници: изток - В. Й., запад - общо помещение, север външен зид, юг - коридор и К. и Д. Пр. т.е. Оттогава до настоящия момент всички, които са били собственици на апартамент №1, на складово помещение №12 и таванско складово помещение №20 след М. С., а именно А. А. и М. А., Р. Д. и ответниците, е ползвано само това таванско помещение и никой, както и ние, не е правил промени на таванските помещения, в т.ч. на нашият таван, както и на таванското помещение на ищцата. Каквото и да е състоянието на таванските помещения било при заварено положение с оглед разпределението между собствениците. Единственото, което било направено на тавана било по време, когато майката на ответниците била собственик на имота и това било смяна на вратата на таванското помещение, тъй като била разбита.

Излагат подробно детайли, че е налице декларация, подписана от Председателя на ЖСК - М. В. и всички собственици, като за техния състав и разпределение на имотите била назначена приемателната комисия, като под № 30 - съпругът на ищцата - К. Д. Проданов се е подписал. Председателката на 5 комисията Ма. В.е подписала нотариално заверена декларация на 02.03.1999 г., че собствениците на ЖСК „Строител“ кв. „Д.“ са съгласни с разпределението на имотите в кооперацията, които са удостоверили с подписите си в нейно присъствие. На 26.01.1999 г. Главният архитект на Община Сливен е дал становище относно приемателната комисия на обекта ЖСК “Строител“, че изпълнителното строителство съответства на утвърдената проектна документация по всички части и съгласно наличната строителна документация обектът подлежи на приемане.

На следващо място излагат аргумент, че в нотариалният акт е отразено, че ищцата е собственик на имот в ЖСК от 1993 г., като апартамента, който е на ответниците, бил придобит от тяхната майка Р. Д. през 2015 г., а самата тя е купила този имот през 2004 г. Преди това е имала и други съседи от 1993 г. като не е предявила претенции за нарушено право да ползва таванското помещение, за което нейния съпруг е положил подпис под №30 в декларацията. Едва през м. април 2024 г. ищцата е депозирала жалба в Община Сливен срещу майка им, която е ползвател на имота. По искане на опредЕ.та от Общината комисията, майка им е осигурила достъп до таванското помещение на ответниците, но и до настоящия момент нямали информация за констатациите на тази комисия.

На последно място твърдят, че таванско помещение №20 е собственост и на двете ответници, защото документите съответстват на собствеността, тъй като го владеят от 2004 г. и е тяхна собственост по документи, а освен това и п о давностно владение били такива, а таванско помещение № .си е собственост на ищцата.