Решение № 364 от 11.10.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Плевен, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500400 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 504/12.04.2023 г., постановено по гр. дело № 5716/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е признал на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК, че Д. В. В., ЕГН********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД - гр. ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление: гр.

Плевен, ***, ЕИК 114005624, следните суми: 586,10 лв. - главница за периода 01.11.2019 г. -30.04.2022 г., сумата от 83,06 лв. - лихва за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /15.08.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 2452/16.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4382/2022 г. на ПлРС.

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. В. В., ЕГН ********** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД - гр. ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, ЕИК 114005624, сумата общо 835,00 лв., направени деловодни разноски по настоящото дело.

1

Осъдил е Д. В. В., ЕГН********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД - гр. ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление: гр.

Плевен, ***, ЕИК 114005624, сумата 75,00 лв. - разноски по ч.гр.д.

№4382/2022 г. по описа на ПлРС.

Постъпила е въззивна жалба от адв. В. М. от Адвокатска колегия – гр.

Плевен в качеството й на особен представител на Д. В. В. – ответник в първоинстанционното производство срещу постановеното от Районен съд – гр. Плевен решение. В жалбата се излага становище, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, необосновано и при допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че Исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 127,ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК. В нея не се съдържат обстоятелствата, на които се основава предявеният установителен иск досежно това, на какво основание ответникът Д. В. се счита за потребител на топлинна енергия в жилището, представляващо ап.6, находящо се в гр. Плевен, ул. ***. Освен това, от исковата молба не става ясно претендираната сума за главница, за отопление на какви обекти в процесния имот се търси, за кой период, както и дали в тази сума се включват суми, дължими за дялово разпределение. Към исковата молба не са приложени писмени доказателства, установяващи правото на собственост или правото на ограничено вещно право на ползване на ответника Д. В. върху процесния имот през периода посочен в петитума на исковата молба.

Особеният представител твърди, че изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото не отговаря на изискванията на чл.146 ал.1 от ГПК, тъй като в него не се сочат обстоятелствата, от които произтичат исковите претенции на ищеца; кои обстоятелства, според съда, не се нуждаят от доказване, кои са спорните поделото въпроси. При разпределение на доказателствената тежест, районният съд не е указал изрично на ищеца да представи доказателства за доставянето топлинна енергия в имота, количеството на реално потребената топлинна енергия, както доказателства относно стойностите на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение, също и отчет на средствата за дялово разпределение.

Първоинстанционният съд е разменил доказателствената тежест, като е пренебрегнал задължението на ищеца да уточни обстоятелствата, на които 2 основава претенциите си, както и пълно и главно да докаже иска си по основание и размер.

Във въззивната жалба се излага становище, че Решението на първоинстанционния съд е необосновано на доказателствата по делото. По делото не е доказано от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на валидна облигационна връзка между ответника и ищцовото дружество през исковия период. Не става ясно, въз основа на какви писмени доказателства, ангажирани от ищцовото дружество, ответникът е счетен за потребител на топлинна енергия за битово потребление.

На първо място, представената незаверената компютърна разпечатка от съобщението на Община - Плевен относно дължим данък сгради за 2018 г. не представлява валидно писмено доказателство, тъй като от нея не става ясно кое длъжностно лице от Общината я е съставило, изпращана ли е същата на ответника, както и това съобщение посочва дължим данък сгради за 2018 г., но не и за периода 2019 - 2022 г.

По делото не се твърди и не е доказано от ищеца кое е лицето, вписано в регистъра по чл.139а от ЗЕ, избрано от етажната собственост в процесната сграда да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия за битово потребление между индивидуалните собственици в периода 2019-2022 г.

Освен това, от справката в Регистъра на лицата по чл.139а от ЗЕ се установява, че посоченият за топлинен счетоводител ЕТ „СИТ-П. П.“ със седалище в гр. Варна изобщо не е в включен Регистъра по чл.139а от ЗЕ.

От представените с исковата молба незаверени копия от фактури, изходящи от ищеца, за ползвана от ответника топлинна енергия и суми, дължими за дялово разпределение не става ясно дали самият доставчик на топлинна енергия е извършвал дяловото разпределение или друго лице, избрано от Общото събрание на етажната собственост, а справката от фирма „Холидей Райзен“ ЕООД за ползваната топлинна енергия няма отношение към предмета на спора, тъй като в исковата молба не се твърди и не се представят валидни доказателства от ищеца, това дружество да е избрано от Общото събрание на етажната собственост, в която се намира имота на Д. В. да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост.

На следващо място, особеният представител навежда доводи, че дори и 3 да се приеме, че ответникът е бил собственик на имота в исковия период, то първоинстанционият съд неоснователно преценява иска, като основателен, поради непроведено от ищеца доказване на възникване и съществуване на задължението за плащане на исковата сума, като равностойност за консумирана топлинна енергия. Ищецът в първоинстанционното производство не е установил по категоричен начин кой от визираните в чл.155 от Закона за енергетиката начини за измерване, отчитане и заплащане на топлинна енергия е бил установен във взаимоотношенията на страните, при надлежно взето решение на Общото събрание. Съдът необосновано и в нарушение на материалния закон е възприел заключението на вещото лице, изготвило съдебно—счетоводната експертиза, тъй като то се основава на данни от счетоводните книги на ищеца, чието съдържание е оспорено от процесуалния представител на ответника.

Особеният представител моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и да реши спора по същество, като отхвърли предявените установителни искове, като недоказани по основание и размер.

Претендира адвокатски хонорар за особен представител.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен чрез процесуалния представител – юрк. Ц. В., в който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок, но по съществото си неоснователна.

Въззиваемият счита, че както правилно е посочил Районният съд, ответната страна безспорно е „битов клиент“ по смисъла на Закона за енергетиката. По делото е представен нотариален акт за учредяване на ипотека, съобщение от Община - Плевен, видно от което ответникът дължи местни данъци и такси за посочения имот и отделно е търсен на адреса в НБД, който лицето само е заявило в съответната служба и не е променян към днешна дата. Освен това, в съобщенията, съседите са казали, че не се обитава от години, а не че е прехвърлен имота, т.е. лицето е познато на този адрес.

Тези писмени доказателства безспорно легитимират ответника като лице, притежаващо качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.

Според въззиваемия искът е доказан по основание и размер, тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ 4 и като такъв дължи заплащане на потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на потребител на такава в размер на предявената претенция по чл.422 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД. Облигационната връзка възниква ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството клиент. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

От заключението по допуснатата СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, че до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през процесния период, че разпределението на топлинна енергия за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че отделните компоненти на индивидуалната сметка е за топлинна енергия за сградна инсталация и услуга дялово разпределение, че отчитането на общата топлинна енергия в абонатната станция става посредством търговски уред — топломер, че съгласно нормативната база, същият е преминал изискващите се държавни проверки, както и че монтажът на уреда е извършен, съгласно изискванията на производителя.

На следващо място, въззиваемият изразява становище, че правилно съдът е приел, че ответникът в първоинстанционното производство дължи начисляваните суми за услугата дялово разпределение, тъй като по делото е установено, че същият не е заплащал тези суми. По делото са налице писмени доказателства, както и заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че при „Топлофикация -Плевен“ АД – гр.

Плевен е налице открита партида за процесния имот с посочен титуляр ответникът Д. В. В., както и че за процесния период са били издавани ежемесечно фактури за начисляваните суми. Освен това е установено, че претендираната за периода лихва за забава е изчислена правилно.

Въззиваемият счита, че първоинстанционния съдът правилно и в съответствие с представените по делото доказателства е приел, че 5 предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани. Моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция в размер на 100.00 лв.

В съдебно заседание, проведено на 13.09.2023 г., въззивникът Д. В. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от особения представител адв.

В. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, която поддържа въззивната жалба и моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да се произнесе по същество, като отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, проведено на 13.09.2023 г., въззиваемият „Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен, редовно призован, се представлява от процесуалния представител юрк. С. Ч. – С., която изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано и моли, да бъде потвърдено, като бъде оставена без уважение въззивната жалба.

Претендира направените разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разпечатката съдържа 43 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5513f8cc-c9c5-44e9-b618-d528e11feac9