Определение № 945 от 09.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110150901 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 09.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 50901/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, във вр. чл. 312 ГПК.

Подадена е искова молба от С. И. Х. срещу „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – София, като се твърди, че страните намирали в трудово правоотношение за периода от 28.09.2017 г. до 02.09.2025 г., което било възникнало по силата на Трудов договор № 27/28.09.2018 г. Поддържа, че трудовото правоотношение било прекратено от 02.09.2025 г., като със Заповед № 10-19-29/01.09.2025 г. било наложени дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда доводи, че уволнителната заповед била незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана, включително неправилно било изписан начина за налагане на дисциплинарното наказание, което противоречало на разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ. Излага съображения, че на следващо място трябвало да се вземе предвид, че наложеното дисциплинарно наказание било наложено при липсата на каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че във всички точки в уволнителната заповед работодателят бил мотивирал същата с едно и също действие, което не съответствало на посочените в заповедта разпоредби, които на КТ, които работодателят твърдял, че е нарушил работника или служителя, за което прави подробна обосновка. Поддържа, че в случая липсвало виновно поведение, което било част от фактическият състав. Сочи, че е изпълнявал длъжността „помощник-машинист“ на помощния влак потеглил от гара „Кремиковци“, като нямал нито право, нито възможност да взема окончателни решения за потегляне на влака, тъй като единствено машиниста управлявал влака, включително при неговото потегляне, като сочи наличието на едно единствено изключение и то при движение на влака до най1 близката гара. Аргументира, че машиниста на влака и на друг влак са били взели решение какво да се извърши, за което той не бил допринесъл с нищо, като освен това нарушението за потеглянето на влака било следствие от поведението на работодателя и други негови служители, което обосновава подробно. Твърди, че освен това работодателят не бил съобразил, че самият той не бил спазил правилото на чл. 152 КТ, като бил нарушил императивните норми за междудневна почивка, което водело до крайна преумора на работника или служителя. Поддържа, че също така не била съобразена тежестта на нарушението предвид наложеното наказание. Навежда довод, че дори да е имало поведение водещо до извод на нарушение, трябвало да се вземе предвид, че същото е опосредено от поведението на няколко служители. Като също така не било отчетено, че до този момент нямал наложени други дисциплинарни наказания. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и да бъде задължен ищеца да представи по реда на чл. 190 ГПК писмени доказателствени средства. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди извършването на уволнението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват изцяло. Твърди, че уволнителната заповед е законосъобразна, като ищецът бил назначен на длъжността „Помощник локомотивен машинист“, а заповедта била издадена от надлежен субект на дисциплинарна власт. Поддържа, че уволнителната заповед отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ, като била издадена в срока по чл. 194 КТ, съответно били изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193 КТ. Навежда доводи, че заповедта за налагането на дисциплинарното наказание е надлежно мотивирана, а оплакванията на ищеца в тази насока били бланкетни. Излага съображения, че в случая ищеца бил допуснал нарушение на трудовата дисциплина, като сочи обстоятелствата в хронологичен ред, като посочва, че обстоятелства били установени от оперативна група непосредствено след настъпил влаков инцидент. Твърди, че при разследването на инцидента не били установени обстоятелства за нарушения по повод организацията на движени и спазване на правилата за безопасност. Поддържа, че с оглед настъпилото железопътно произшестви и предвид извършеното разследване, то с оглед приложимата нормативна база същото е било категоризирано като тежко. Инвокира доводи, че влакът на който е изпълнявал трудовите си задължения ищецът е заминал неправомерно, което аргументира и сочи, че е пренесено в уволнителната заповед. Поддържа, че ищецът като член на локомотивната бригада не бил спазил приложимите в случая нормативни изисквания, което обосновава, като изрично посочва, че се касаело за неизпълнение на различни задължения с едно и също поведение. Твърди, че в случая е налице виновно поведение от страна на ищеца по смисъла на чл. 186, ал. 1 КТ, като освен това към работниците и служители, които били пряко натоварени с превоза на пътници и товари били налице по-високи изисквания във връзка с изпълняваната длъжност, именно поради наличието на по-голямата отговорност, която последните носели, като в случая това било посочено в длъжностната характеристика на ищеца и други документи, с който ищеца бил запознат. Навежда доводи, че тъй като процесният инцидент бил сериозен, то се касаело за неизпълнение и то с неполагане на елементарна грижа от ищеца във връзка с изпълнение на основния негови трудови задължения – с оглед заеманата длъжност. Развива съображения, че останалите служители участвали в инцидента били извършили сходни нарушения, за което имало инциирано ДП № 2/2025 г. от НСС, като в тази насока прави искане за спиране на производството.

Обосновава, че всеки от участвалите в инцидента работниците и служители е имал възможност и задължение да се противопостави на потеглянето на влака, за което имал и съответните възможности. Развива съображения, че ищецът изопачавал правилата за движение на влаковете, като нито можело влак да потегля на червен светофор, нито от индустриален коловоз, а освен това ищецът при движението на влака също има задължения, едно от който било да предава на машиниста показанията на светофорите, докато машиниста 2 управлява влака от пулта. Поддържа, че доводите за нарушение на чл. 152 КТ не отговаряли на истината, тъй като самия ищец бил подписал декларация, че е отпочинал и бодър, като освен това почивката била от 14.01.2025 г. – 19:10 ч. до 15.01.2025 г. – 07:20 ч. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускането изслушването на СТЕ по поставени задачи в отговора на исковата молба, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с издаването на заповед на локомотивната бригада за заминаване на влака, както и дали е издал подобна заповед или е уведомил бригадата за необходимостта от същата. Иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело, който по силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания „дисциплинарно уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.

195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник или служител.

Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от наличието в обективната действителност на следните материални предпоставки: признаване на уволнението за незаконно, като искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Но искът за възстановяване на работа не може да бъде уважен когато трудовото правоотношение е било срочно и към момента на постановяване на решението срокът на трудовия договор е изтекъл или са налице други обстоятелства водещи до прекратяването на трудовото правоотношение.

Ищецът следва да установи пълно и главно първата материална предпоставка, а ответникът обстоятелства изключващи възможността ищецът да бъде възстановен на работа, дори уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено.

С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между тях не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение за периода от 28.09.2017 г. до 02.09.2025 г., което било възникнало по силата на Трудов договор № 27/28.09.2018 г., за длъжността „Помощник локомотивен машинист“; 2) със Заповед № 10-19-29/01.09.2025 г. било наложени дисциплинарно наказание „уволнение“, като трудовото правоотношение е било прекратено;

3) че на 15.01.2025 г. ищецът е изпълнявал длъжността „Помощник локомотивен машинист“ на процесния влак.

Съдът счита, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като последните са процесуално допустими, относими и необходими, а тяхната релевантност и доказателствена стойност, съдът ще цени с акта си по същество.

По отношение на доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за 3 обстоятелства свързани с издаването на заповед на локомотивната бригада за заминаване на влака, както и дали е издал подобна заповед или е уведомил бригадата за необходимостта от същата, съдът намира, че искането е направено своевременно. Същото не попада в някоя от абсолютните или изключителните забрани по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, като с оглед предмета на правния спор и разпределената доказателствена тежест се явява и относимо и необходимо, поради което същото следва да бъде уважено.

На следващо място, съдът намира, че доказателственото искане на ответника за допускане изслушването на заключението на СТЕ по задачите поставени в отговора на исковата молба е направено своевременно, но е процесуално допустимо, относимо и необходимо по задачата поставена под № 1.1., в която част доказателственото искане следва да бъде уважено. В останала си част искането е процесуално недопустимо, тъй като не касае обстоятелства от обективната действителност и установяване на връзките между тях по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, за което се изискват специални знания и умения, а касае правни извод, за което е недопустимо назначването на съдебна експертиза, а изисква преценка на фактите и субсумирането им от съда под приложимата правна норма.

Следователно в останалата си част искането следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да представи писмени доказателствени средства е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно. Въпреки това в същото липсва конкретника по смисъла на чл. 156, ал. 1 ГПК, т.е. същото е нередовно, а и с оглед предмета на спора и разпределената доказателствена тежест в едната си част същото е неотносимо към предмета на спора, а в другата е не необходимо. Следователно искането трябва да бъде оставено без уважение.