Решение № 2897 от 23.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2897 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330116965 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕС с адрес: *****, представлявана от „Ариете хоум 2“ ЕООД, срещу А. Т. А., с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за сумата в размер на общо 464 лева, представляваща непогасени задължения към етажната собственост за поддръжка и управление на общи части.

В исковата молба се твърди, че ответникът е съсобственик на апартамент № **** и в етажната собственост. На 10.04.2019 г., 10.10.2019 г. и 08.12.2021 г. били взети решения на ОС на ЕС, с които се определяли размерите на вноските за поддръжка и управление на общите части. Ответникът не изпълнил задълженията си за посочения период, поради което било подадено заявление по чл. 410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът предявява настоящата искова претенция в срока по чл. 415 ГПК.

Иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата. разноски.

Претендират се

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

1

Относно допустимостта:

Налице е идентичност между страните и предмета по предявения от ищеца установителен иск и вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 749 по описа на РС-Кърджали за 2022г.

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения, че длъжникът не живее на настоящия адрес, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от завеждането на настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, като исковата молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок.

В настоящото производство са събрани сведения за напускане на адреса в гр. П. и на адреса в гр. К., като след посочване на телефонен номер съобщенията са връчени лично на ответника в гр. К. Връчването на книжата в настоящото производство не влияе на допустимостта на иска, след като в заповедното производство съобщението до настоящия адрес е връчено по реда на чл. 47 ГПК със събрани сведения за напускане на адреса.

По същество на спора:

От представената по делото справка от Агенция по вписванията се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата в режим на етажната собственост- ап. ***** Правата са придобити 2015 г. като право на строеж. Документът не е оспорен от ответника и установява за целите на настоящото производство притежаването на собствеността, предвид възникването на етажната собственост, съгласно представените решения.

С решение от 10.04.2019 г. на ОС на ЕС е определило месечна такса за поддръжка и управление на общите части в размер на 12 лева за апартаментите от етаж** до етаж **.

С решение от 10.10.2019 г. на ОС на ЕС е определило месечна такса за поддръжка и управление на общите части в размер на 12 лева за апартаментите от етаж ** до етаж ***.

С решение от 08.12.2021 г. на ОС на ЕС е приета месечна такса за режийни разходи в размер на 20 лева на апартамент.

По делото са представени съобщения по ч. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвянето на протоколите, както и протоколи за поставянето на съобщенията на входа на сградата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани аргументи за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС, на които ищецът основава претенцията си. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което 2 съществува друг ред от заинтересованите лица, а това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъбразността на решението на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и постановеното по нея съдебно решение). От негова страна не бяха наведени твърдения за това да е упражнил правото си да оспори взетите от ОС на ЕС решения. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за стабилизирани. (В този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК) По силата на чл. 6 ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, поради което и предвид взетите решения исковете се явяват доказани по основание.

Размерът на исковете следва да се определи съобразно взетите от общото събрание решения и периода, за който се отнася претенцията. Така за поддръжка и управление на общите части на сградата се дължи сумата от 384 лева съгласно решенията от 2019 г. за периода от месец май 2019 г. до месец декември 2021 г. Въз основа на решението от края на 2021 г. ответникът дължи и сумата от 80 лева за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2022 г. Общото задължение възлиза на сумата от 464 лева.

Предвид горното искът се явява установен по основание и размер и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, като такива следва да бъдат присъдени за настоящото и заповедното производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Т. А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ****, представлявана от „Ариете хоум 2“ ЕООД, ЕИК 205198381, сумата от 464.00 лева- главница, представляваща вноски/такси за поддръжка и управление на 3 общите части на сградата за периода месец май 2019 г. – месец април 2022 г., за която е била издадена Заповед № ****от 17.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 749/2022 г. по описа на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН **********, да заплати на Етажната собственост на сграда с административен адрес: *****, представлявана от „Ариете хоум 2“ ЕООД, ЕИК 205198381, сумата от 750.00 лева- разноски по настоящото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4