Решение № 1093 от 13.05.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 108/2022
- Вид
- Решение № 1093
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 13.05.2022
- Състав
- Любомир Василев, Калина Анастасова, Мария Малоселска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1093 гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Калина Анастасова
Мария Малоселска при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100500108 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20257867 от 22.11.2020 г. по гр.д. № 2180/2019 г. по описа на СРС, 148 с-в, е признато за установено, по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В. Г. КР. с ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК **** на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ сумата 205,55 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот в гр. София, жк „****, абонатен номер 210917; на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата 10.00 лв., представляваща цена на дялово разпределение за същия период и имот; ведно със законната лихва върху двете главници от 21.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17 581/ 2017 г. по описа на СРС.
С постановеното решение са отхвърлени предявените установителни искове за останалите суми по заповед та, както следва: по чл. 422 ГПК вр. 86, ал.1 ЗЗД - изцяло за сумата 4,18 лв., претендирана като обезщетение за забава в периода от 15.12.2014 г. до 10.03.2017 г. по отношение на топлинната енергия; по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД — за горницата до пълния предявен размер от 21,24 лв., претендирана като цена за дялово разпределение; по чл. 422 ГПК вр. 86, ал.1 ЗЗД - изцяло за сумата 4,17 лв., претендирана като обезщетение за същия период на забава по отношение на дяловото разпре‐ 1 деление.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „МХ Елвеко" ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове е обжалвано от ответника В. Г. КР. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост.
Неправилно съдът приел, че е вещен ползвател без в производството да са представени доказателства за подадена молба за откриване на партида. Сочи, че при наличие на лице обявило облигационни отношения с ищеца, то, същото е вещен ползвател и носител на задълженията, а не останалите формални собственици. В случая именно лицето подало молба-декларация до ищеца е вещен ползвател, който следва да заплаща и потребените количества ТЕ. Заявява, че сумите за дялово разпределение са недължими, защото в производството не е доказано основание за начисляването им.
Оспорва наличие на облигационно отношение, както и доводите, че в случая са приложими ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 05.05.2022 г. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „МХ Елвеко" ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 146, том втори, дело № 260, рег.№ 6804/22.06.2012 г. на нотариус М.И. с рег.№ 260 на НК на РБ се установява, че Г. И. К. е дарил на сина си В. Г. КР. процесния имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр.София, ж.к.****, като си е запазил правото на ползване (л. 14 от делото на СРС).
Чрез представеното в производството удостоверение за наследници се установява, че дарителят Г. К. е починал на 19.04.2014 г. и негов наследник по закон е В. Г. КР.. С оглед така установеното правото на ползване принадлежи на пълноправния собственик – ответник в производството и доводите на ответника в обратен смисъл са недоказани и неоснователни.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на потребената в имота ТЕ. Доводите на жалбоподателя за недоказване на соченото обстоятелство по надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в проведеното производство е представен нотариален акт, с който е дарен имота на ответника, като последния е и носител на правото на ползване на имота след смъртта на дарителя.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното 3 предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти са признати от ответника. Последният изрично е заявил в подадения писмен отговор на исковата молба, че признава стойността на доставената топлинна енергия и на дяловото разпределение.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от „МХ Елвеко" ЕООД съгласно договор. При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Въз основа на представените счетоводна справка от ищеца (л. 22 от делото на СРС) и изравнителни сметки на подпомагащата страна (164, 165 от делото на СРС) съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за сумата 120,89 лв. – стойност на потребена топлоенергия за 2014/15 г. и за сумата 84,66 лв. –стойност на потребена топлоенергия за 2015/16 г. или общо 205,55 лв. Възражението за погасяване по давност на вземания е неоснователно доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е подадено на 21.03.2017 г., т.е. преди изтичане на 3-годишния давностен срок за вземанията.
Ето защо, за периода, непогасен по давност, остава задължение в размер на 205.55 лв., за която сума и период искът правилно е бил уважен.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
4
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна уредба към момента на сключването на договора между етажните собственици на процесната сграда и МХ Елвеко ООД.
В проведеното производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за дължимите суми за дялово разпределение от страна на ответника и същите възлизат на сумата 10.00 лв. за процесния период, до който размер правилно съдът е уважил предявения иск с постановеното решение.
При това положение първоинстанционният съд е решил спора п о възможно най-благоприятен за ищеца път.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Разпечатката съдържа 48 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5511bcd3-1818-4215-b562-2bd0d8846b5b