Решение № 454 от 24.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Варна, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100502369 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Ц. Н. Ц. и „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Решение № 4087/14.12.2023г., постановено по гр. дело № 9533/2022г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца против ответницата искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена Заповед № 2755/04.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 5323/2022г. описа на ВРС, а именно:

1. 1 200,52лв. – главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ******, инсталация 4000063061/аб. № ******, начислена за периода от м. май 2019г. до м. април 2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането;

2. 207,82лв. – лихва, върху главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия, начислена за периода от 03.03.2020г. до 26.01.2022г.;

3. 48,44лв. – главница за дялово разпределение, начислена за периода от м. юли 2019г. до м. април 2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането;

4. 8,16лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за 1 периода от 31.08.2019г. до 26.01.2022г., като неоснователни и погасени чрез плащане в хода на процеса.

Образувано е и по въззивна жалба на Ц. Н. Ц., срещу Решение № 2734/17.07.2024г., постановено по гр. дело № 9533/2022г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на ответницата за допълване на Решение № 4087/14.12.2023г. по реда на чл. 250 ГПК.

В подадената от Ц. Н. Ц. въззивната жалба вх. № 177/02.01.2024г., уточнена с въззивна жалба вх. № 319/03.01.2024г., се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на Решение № 4087/14.12.2023г., поради липса на формирани мотиви по възраженията в отговора, както следва: 1.) за нищожност на протокола от Общото събрание на Етажната собственост от 22.04.2002г., на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, евентуално за незаконосъобразност на взетите решения поради липса на кворум; 2.) за нищожност на договор № 1275/24.04.2002г. между Етажната собственост „******“ – гр. София и „Бруната“ ООД – гр. София, на осн. чл.26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, поради противоречие на закона, липса на съгласие и сключването му от нелегитимен представител на ЕС; 3.) за липса на доказателства за обнародване на Общите условия в един централен и един местен ежедневник и 4.) за наличието на колизия между чл. 153, ал. 2 ЗЕ и чл. 62 ЗЗП, относно която е налице ТР № 2/25.05.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

В депозирания отговор въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за отхвърлянето ѝ.

В подадената от „Топлофикация София“ ЕАД въззивна жалба № 2467/11.01.2024г., се поддържат доводи, че в нарушение на чл. 76 ЗЗД съдът неправилно е приел, че ответницата е заплатила дължимите по делото суми, без да се мотивира как е определил кое задължение е най-обременително.

Твърди се, че видно от представените квитанции от „Изипей“ АД, заплатените суми са за друг период, различен процесния. В тях са посочени фактури за следващия отоплителен сезон, поради което са неотносими към спора. В системата на външния доставчик съдебните фактури изобщо не фигурират, респ. не се плащат. Липсват доказателства ответницата да е поискала различно осчетоводяване. Твърди се и допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на извършена преценка относно доказателствената стойност и годността на заключението на допълнителната ССЕ.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Ц. Н. Ц. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението се основава на допусната и приета допълнителна ССчЕ, неоспорена от ищеца, според която са установени извършени плащания чрез външен доставчик, които са постъпили в счетоводството на ищеца за погасяване на задълженията на ответника. Ищецът не е представил доказателства за наличието на други, в т. ч. по-обременителни задължения на ответника, които да бъдат съобразени от вещото лице при изготвяне на ССчЕ. Поддържа, че съдът правилно е приложил чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

В подадената от Ц. Н. Ц. въззивна жалба вх. № 6683/20.08.24г. срещу допълнителното решение се поддържа, че произнасянето на съда по предмета на делото предполага обсъждането на доказателствата и аргументите на страните в тяхната цялост и съвкупност. Неизпълнението на това изискване на 2 процесуалния закон, обосновава извод, че в случая съдът не се е произнесъл изцяло по предмета на спора и постановеното по делото решение следва да се допълни. Прави искане за отмяна на Решение № 2734/17.07.2024г. и даване на указания на ВРС да допълни постановеното решение с произнасяне по доводите на ответника за липса на надлежно оповестяване на Общите условия и на легитимно решение на ОС на ЕС, както и за наличието на колизия между чл. 153, ал. 2 от ЗЕ и чл. 62 ЗЗП в контекста на ТР № 2/25.05.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

В подадения отговор „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната България“ООД, не изразява становище по жалбите.

За да се произнесе по спора, въззивният съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК при условията на първоначално обективно и кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че по отношение на топлоснабдения имот, находящ се в ******, ответницата Ц. Н. Ц. дължи на ищеца следните суми: 1 200,52лв. – главница за доставена и неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ******, инсталация 4000063061/аб. № ******, начислена за периода от м. май 2019г. до м. април 2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 207,82лв. – лихва, начислена за периода от 03.03.2020г. до 26.01.2022г.; 48,44лв. – главница за дялово разпределение, начислена за периода от м. юли 2019г. до м. април 2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 8,16лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019г. до 26.01.2022г., за които е издадена Заповед № 2755/04.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 5323/2022г. описа на ВРС.

Ищцовото дружество излага, че ответницата е негов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и осъществява доставка на топлинна енергия на процесния имот, която за процесния период е доставена, но незаплатена. Етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната“ ООД, което начислява сумите за потребление по прогнозни месечни вноски и изготвя изравнителни сметки.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва основателността на предявените искове. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение с „Бруната“ ООД, която начислява сумите за потребление по прогнозни месечни вноски и изготвя изравнителни сметки. Част от задълженията са формирани по време на въведените в страната ограничения от пандемията COVID-19, в който период е било затруднено заплащането им.

Излага, че размерът на задължението е значително по-малък.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната България“ООД, не изразява становище по предявените искове.

3

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от НА № 57, том XLVIII, дело № 9395/95г. на нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, ответницата е изключителен собственик на топлоснабдения имот.

Видно от Протокол от 22.04.2002г., собствениците на имоти в сградата, в която се намира и процесният апартамент, са постигнали съгласие за възлагане извършването на услуги по дялово разпределение на топлинна енергия на дружеството „Бруната“ ООД. Протоколът е подписан от собственици на обекти в сградата, вкл. и от ответницата под № 13.

Възлагането за процесната сграда, вкл. за апартамента на ответницата, се установява от Договор № 1275/24.04.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия.

Приложени са ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, както и договор № Д-072/09.06.2020г. сключен между ищеца и третото-лице помагач за извършване на дялово разпределение от последния в сгради в гр. София, който частично обхваща процесния период.

Приложени са множество счетоводни документи за начисляване на претендираните в настоящото исково производство суми.

От заключението на ССЕ се установява, че непогасените от ответницата задължения за предоставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г. са в общ размер на 1 200,52лв. Задължението за дялово разпределение за същия период е в размер на 48,44лв. Мораторната лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия, начислена за процесния период, е в размер на 207,82лв., а тази върху задължението за дялово разпределение, начислена за същия период – 8,16лв. От счетоводните данни е видно, че ответницата е извършила три плащания, както следва: на 12.05.2022г. – 100лв., на 14.06.2022г. – 200лв. и на 06.12.2022г. – 50лв.

От заключение на допуснатата във въззивната инстанция ССЕ се установява, че за периода м. май 2021г. до м. септември 2023г. ответницата е извършила плащания чрез EasyPay към ищеца в общ размер на 1 497,72лв., от които 50лв. съдебни такси. По делото не са представени разписки за плащане ч р е з EasyPay, от които да е видно посоченото от платеца основание за транзакцията. По счетоводни данни на ищеца, с тези суми са покривани текущи задължения, а не процесните. Разпределението на тези плащания е следното: 1 380,94лв. – главница за реално доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. ноември 2021г. до м. юли 2023г., 63,84лв. – главница за дялово разпределение за същия период и 2,94лв. лихви. Към 15.09.2023г. ответницата има задължения към ищцовото дружество, както следва:

1 200,52лв. – главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за топлоснабдения имот за периода м. май 2019г. до м. април 2021г. и лихва върху това задължение в размер на 185,48лв., както и 48,44лв. – главница за дялово разпределение за периода м. юли 2019г. до м. април 2021г. и лихва върху това задължение в размер на 5,47лв. Извършените плащания са достатъчни да погасят процесните задължения в цялост.

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният 4 съд приема от правна страна следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество, включително жалбата на Ц. Н. Ц. срещу основното решение.

Диспозитивът на решение, с който се отхвърля иска поради това, че вземането не е възникнало е еднакъв с този, при който искът е отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса. При това положение ответницата с основание няма да е доволна от решение, с което съдът отхвърля иска, но не защото приема правоизключващото ѝ възражение за възникване на задължението за основателно, а защото приема задължението за погасено чрез плащане. Т. е. макар и като резултат, основното решение да е благоприятно за нея, ответницата има правен интерес да го обжалва, тъй като сумите, които са отнесени за погасяване на задължението ѝ, предмет на настоящото производство, могат да бъдат недължими или отнесени за период, различен от процесния.

Разпечатката съдържа 43 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5511469f-87dd-4c43-acb1-af87d3df4f65