Решение № 1833 от 21.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1833 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110204271 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано след отмяна на решение №5029/15.11.2024 г. по АНД №497/2024 г. на СРС, 18 състав. С решение №8587/12.03.2025 г. по КАНД №696/2025 г. АССГ е дал задължителни указания по спазване на закона.

Съдът е сезиран с жалба от Д. В. В., с ЕГН ********** против наказателно постановление №23-4332-030082/11.12.2023 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

В жалбата /бланкетна/ се иска отмяна на наказателното постановление, поради нарушения на закона. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Калчев преупълномощен от адв. Н. поддържа жалбата.

Предлага на съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира разноските, сторени до момента.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт ххх, която оспорва жалбата и поддържа представени по делото писмени бележки с подробни доводи за доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 24.11.2023 г. свидетелите Т. Г. Б. и Й. Д. Й. – полицейски служители в 04 РУ-СДВР се намирали в патрулен автомобил и изпълнявали служебните си задължения. Около 03:33 часа те забелязали по ул. "ххх с посока от ул. "Луи Айер" към бул. "Черни връх" водач, който управлява л.а.

"Ауди Q7" с peг. №СВ ххх, като на кръстовището на ул. "ххх и ул. "Емилиян Станев", водачът приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на трисекционна светофарна уредба в нормален работещ режим. Свидетелите спрели водача и установили същия като Д. В. В., същият бил сам в автомобила. Установили също, че автомобилът е собственост на ххх с ЕИК 128523331.

Свидетелят Т. Г. Б. заемащ длъжността полицейски инспектор в 04 РУСДВР съставил АУАН №GA846699/24.11.2023 г. на жалбоподателя, с отразяване, че последният няма възражения.

Жалбоподателят се възползвал от възможността, предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН и подал възражение срещу съставения акт с доводи, че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.

Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

2

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в прилоневата заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя, поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила.

Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Спазени са изцяло сроковете за издаването им.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушение – са неоснователни.

Свидетелите Т. Г. Б. и Й. Д. Й. са категорични, че на процесната дата са се намирали в района на кръстовището на ул. "ххх и ул. "Емилиян Станев" в гр.София. Забелязали жалбоподателя, който управлявал л.а. "Ауди Q7" и при явен червен сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба, той преминал на кръстовището. Свидетелят Б. е категоричен, че за да установи това нарушение е имал видимост към автомобила на жалбоподателя, а за да отрази в АУАН, че той е сам в автомобила, именно така е възприел това обстоятелство. Категоричен е също, че светофарната уредба е трисекционна на това кръстовище, което се потвърждава и от схема на светофарна уредба с фази на движение, както и циклограма.

Именно показанията на свидетеля Б. /актосъставител/ оборват приобщените чрез прочитането им и дадени пред друг състав на същия съд показания на свидетелката Х. К. Ч. В с.з. от дата

03.10.2024 г. пред 18 състав на СРС, НО, Ч. заявява, че „края на ноември, прибирайки се вкъщи, жалоподателят я взел и по пътя, минавайки на светофар ни спряха полицаи. Горе-долу това помня, знам, че писаха някакви акции, беше минал на червено, което за мен не е така, аз съм като цяло 3 шофьор и спокойно мога да преценя самата ситуация.”.

Съдът намира показанията на Ч. за недостоверни и изолирани от събрания по делото доказателствен материал. От друга страна, те старадат и от непълнота и липса на конкретика. Свидетелката не помни важни обстоятелства като: дата и часови диапазон на случилото се; кръстовището със светофарната уредба; колко секционна е светофарната уредба, поради което съдът приема, че на процесната дата тя не се е намирала в автомобила на В..

Свидетелите Т. Г. Б. и Й. Д. Й. са очевидци на нарушението. Няма каквито и да било данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от тях показания, още повече, че същите се поддържат и от писмените доказателства по делото. От съда е изискана схема на светофарна уредба с фази на движение, както и циклограма, намираща се кръстовището на ул. "ххх и ул. "Емилиян Станев" в гр.София. От същата ясно се вижда, че действително в процесния участък, в който е установено нарушението е налична светофарна уредба и тя е трисекционна.

В случая съдът приема, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава "Преминаването е забранено".

От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната сигнализация и да съобрази поведението си с тях.

С горното си поведение, той е осъществил състава на чл.6 т.1 което като правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия орган.

Съгласно разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между квалификацията на нарушението и словесното му изписване.

4

Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по описаното нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна уредба, в работен режим.

Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че жалбоподателят нарушавайки забраната за преминаване на червен сигнал на светофарна уредба, застрашава собствения си живот и този на останалите участници в движението.

На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението административно наказание по чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Наказващият орган правилно и съотвествие с Наредба №Із2539 на МВР е отнел 10 контролни точки на жалбоподателя, /които не подлежат на самостоятелен контрол/, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП, а именно - 80 лв., така както е поискано и от юрисконсулт ххх.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №23-4332030082/11.12.2023 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на Д. В. В., с ЕГН **********, на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. В. В., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6