Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 317 от 18.07.2023, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 326/2023
Вид
Решение № 317
Подписан
18.07.2023
В сила
27.11.2023
Състав
Валери Владимиров Събев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. гр.Несебър, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100326 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

Производството е образувано по подадена от Т. А. искова молба, с която е предявен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети на 10.03.2023г. от общото събрание на етажната собственост „Л. *“, сграда *, с адрес в с. Р., ул. „Р.“ № **, сграда с идентификатор ****, представлявана от управителя И.Х.. Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ****, представляващ апартамент 213, находящ се в с. Р., ул. „Р.“ № **. Излага, че на 10.03.2023г. било проведено общо събрание на етажната собственост в сградата, за което тя разбрала случайно на 07.04.2023г. Твърди, че оспорила съдържанието на протокола по реда на чл.

16, ал. 9 ЗУЕС, като сочи, че протоколът отразява невярно следните факти: че на 09.03.2023г. в 10:00 часа е започнала регистрация на участници в събранието, че в този час са присъствали собствениците, притежаващи 26,477 % идеални части от общите части на сградата, че в 11:00 часа на същата дата не са били събрани необходимите 33 %, че на следващия ден – 10.03.2023г., е направена нова регистрация, на която са присъствали същите тези лица. Излага, че е нарушена и процедурата по свикване на ОС, разписана в чл. 13 от ЗУЕС, тъй като не е изготвена покана, която да е поставена на видно и общодостъпно място. Сочат се нарушения на чл. 12 ЗУЕС при свикване на общото събрание. Развиват се доводи, че решението за избор на управител не може да произведе ефект, тъй като не е прието с предвиденото мнозинство. Сочи се, че решението по т. 5 е незаконосъобразно, тъй като решенията на проведените ОС на ЕС на 28.09.2021г. и 19.04.2022г. не са обжалвани и са влезли в сила и не могат да бъдат отменяни. Решението по т. 6 се оспорва като прието в противоречие с императивната разпоредба на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. Определянето на таксата се оспорва като прието в противоречие с императивните разпоредби за това. Оспорва се решението по т. 7 от дневния ред като взето в противоречие с правилата за мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗУЕС, както и поради факта, че цитираното дело е приключило. Решенията по т. 8, т. 9, т. 10 и т.

11 се оспорват като противоречащи на правилата за създаване на комплекс от затворен тип и 1 правомощията на ОС. От съда се иска да отмени решенията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника – собствениците от етажната собственост „Л. *“, сграда *, с адрес в с. Р., ул. „Р.“ № **, сграда с идентификатор ****, представлявана от управителя И.Х., е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че е поставена покана при спазване на чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС. Излага се, че са спазени всички законови изисквания за провеждане на събранието. Обръща се внимание, че етажната собственост към момента не притежава никакви средства. Сочи се, че комплексът е от затворен тип. От съда се иска да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 10.03.2023г.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докажат, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска, както и че протоколът от общото събрание е оспорен по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС.

В тежест на ответника е да докаже, че протоколът отразява вярно следните факти: че на 09.03.2023г. в 10:00 часа е започнала регистрация на участници в събранието, че в този час са присъствали собствениците, притежаващи 26,477 % идеални части от общите части на сградата, че в 11:00 часа на същата дата не са били събрани необходимите 33 %, че на следващия ден – 10.03.2023г., е направена нова регистрация, на която са присъствали същите тези лица. В тежест на ответника е докаже, че събранието е проведено при спазване на изискванията за свикване и провеждане на събранието по чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, че решението по т. 6 е прието в при спазване на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС, таксите са определени при спазване на правилата в ЗУЕС за това, решението по т. 7 от дневния ред е взето при спазване правилата за мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗУЕС, а решенията по т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 са от компетентността на общото събрание, както и твърденията си, че комплексът е от затворен тип.

В тази връзка между страните не е спорно, а и от нотариален акт № 1, том IX, рег. № 10154, дело № 1539/2020г. от 01.10.2020г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 9 – л. 10 от делото) се установява, че Т. А. е собственик на апартамент № 23, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****.13, в „Л. *“, сграда *, с адрес в с. Р., ул. „Р.“ № **, сграда с идентификатор ****.

Не се спори, че на 09.03.2023г. – 10.03.2023г. било проведено общо събрание на собствениците от етажната собственост в „Л. *“, сграда *, с адрес в с. Р., ул. „Р.“ № **, сграда с идентификатор ****. (обективирано в протокол на л. 7 – л. 8 от делото).

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 З УЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

2

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на следните групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; 2. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за провеждане на събрание по ЗУЕС; 3. че решенията противоречат на материалния закон.

По възражението, че заседанието е проведено без да са спазени изискванията за свикване на събранието:

Ищците изрично са посочили, че е нарушена процедурата по свикването, не е изготвена покана и не са уведомени собствениците. В тази връзка съдът изрично е указал на ответника, че следва да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. надлежно свикване при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС. В чл. 12 от ЗУЕС са разписани различни хипотези, при които може да бъде свиквано (от определен кръг лица) общо събрание на етажната собственост. В чл. 13 от ЗУЕС е уредена и процедурата за това - чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не покъсно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и (чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС). В поканата следва да фигурират дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му (чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС). Т.е. за доказване, че събранието е свикано по надлежен начин, е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, които се изискват от закона – покана, която да отговаря на съдържанието на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС и която да е съставена от легитимирани лица по смисъла на чл. 12 от ЗУЕС и протокол за поставяне на поканата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Без представянето на тези документи (определени по задължителен начин в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС) не може да бъде доказано надлежно свикване на общо събрание.

Във връзка със свикване на събранието от ответника са ангажирани доказателства (на л. 39 – л. 45 от делото), от които се установява, че на 01.02.2023г. св. В.Т. декларирал, че не може да осъществява длъжността „управител“ на етажната собственост и моли да бъде освободен, като на 03.02.2023г. до него била отправена покана от К.С.Х., в качеството му на собственик на 20,845 % от идеалните части на сградата да свика общо събрание на етажната собственост, на което св. В.Т. отговорил, че не може да свика общо събрание поради предстоящо лечение и на 16.02.2023г. от К.Х. била изготвена и поставена покана за свикване на ОС на ЕС, което да се проведе на 09.03.2023г. от 10:00 часа. Очевидно ответникът цели да докаже свикване на общо събрание по реда на чл. 12, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС. За пълно доказване на надлежно свикано събрание по този ред е необходимо да се докаже, че съответното лице притежава най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, както и, че е отправено искане до действащия управител на етажната собственост. Съдът намира, че въпреки разпределената доказателствена тежест от ответника не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства. На първо място не са представени документи за собственост, или други писмени доказателства, от които да е видно, че лицето изготвило поканата – К.Х., управител на СД „Вимпел Христов и сие“ притежава 20 на сто или повече идеални части от общите части в сградата. Съдържа се единствено декларация за притежавана от К.Х. собственост (в покана на л. 41 от делото), но при положение, че е налице 3 оспорване на свикването на общото събрание с исковата молба, то за пълно и главно доказване на надлежно свикване, при спазване на чл. 12 от ЗУЕС, ответникът е следвало да докаже, че К.Х. действително притежава собственост върху посочените в поканата идеални части (с представяне на съответните документи за собственост). На следващо място поканата е адресирана до св. В.Т. и е вписано, че той е управител на етажната собственост. По арг. от чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗУЕС управителят се избира от общото събрание на етажната собственост, поради което за доказване на факта, че дадено лице е управител на ЕС, е необходимо да се представи действащо решение на общото събрание на етажната собственост. От ответника не са ангажирани такива доказателства, като от ищеца са представени и приети протокол от общо събрание от 28.09.2021г., протокол от общо събрание от 31.03.2022г. и протокол от общо събрание от 10.10.2022г. (на л. 11 – л. 25 от делото), видно от които за управител на ЕС било избрано лицето Роман Сучков (т. 2 от протокол от 31.03.2022г.). Не са представени като доказателства последващи решения на общото събрание на етажната собственост, с които да е избран за управител св. В.Т.. Ето защо въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не е доказал и това обстоятелство по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС, а именно до управителя да е отправено надлежно искане за свикване на общо събрание.

Следователно не се доказва надлежно спазване на чл. 12, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС при свикване на общото събрание, като констатираните нарушения по процедурата за свикване на общото събрание са достатъчно съществени и са основание за отмяна на всички взети решения на събранието от 10.03.2023г. Ето защо е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцата.

В случая решенията са взети при липса на доказателства за надлежно свикване на събранието, което ги прави незаконосъобразни само на това основание.

При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски – 80 лв. за платена държавна такса и 1000 лв. – платен адвокатски хонорар.