Протокол № 435 от 15.06.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 435 гр. Варна, 14.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20213100900644 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно призовано, представлява се от адвокат Д.Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ ЕТ „ДОМ – ИГНАТ РАДЕНКОВ“, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С.Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Сл. Б., редовно призован, явява се лично, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 06.06.2022 г.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Считам, че няма пречки за даване ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. Т.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Оспорвам отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба.

Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

АДВ. Н.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба. Поддържам отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба.

Запознат съм с проектодоклада, като на стр. 7-ма от същия, където е поставяте в наша 1 тежест, моля, да се добави също, че е в тежест на ответника да обори установената по чл.

286, ал. 3 от ТЗ презумпция, като установи, че договорите не са скючени във връзка с неговата търговска дейност.

АДВ. Т.: Твърдя, че ние сме договаряли с търговец, а не с физическо лице. И в тази връзка, смятам, че договорите са търговски и обвързват ответника като търговец, като съответно ще поискам събиране на допълнителни доказателства.

СЪДЪТ прикани страните към спогодба.

АДВ. Т.: Няма възможност за постигане на спогодба между страните.

АДВ. Н.: Зависи от „Ново Финанс“ ООД постигането на спогодба.

СЪДЪТ, като взе предвид обективираното от ответната страна възражение по изготвения проектодоклад, в частта относно разпределената доказателствена тежест, намира, че не се налага корекция на изготвения проектодоклад, тъй като, съгласно вече изготвения такъв, СЪДЪТ е възложил в тежест на ищцовото дружество да докаже търговската цел на сделката, поради което тежестта за доказване на потребителския характер на договора, респективно опровергаване на установеното в презумпзцията по ТЗ, не следва да бъде възлагана в тежест на ответната страна. В този смисъл, корекция на доклада не се налага, поради което и като съобрази поведението на страната, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 649/04.05.2022 година, както следва:

Предявени са от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2 срещу ЕТ „Дом – Игнат Раденков“, ЕИК 103078165 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5 искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 136 897,22 лв., представляваща неизплатени задължения по сключени между страните Договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 от 28.03.2019 год. и Договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 от 27.03.2019 год., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 56, том 2, рег. № 3205, дело № 238 от 2019 год., вх. рег. № 7467/29.03.2019 год., дв. вх. рег. № 7390, както следва: Сумата от 62 500 лева – главница по договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 год./28.03.2019 год. Сумата от 10 416.67 лева – договорна лихва по договор за заем № 387ВН-28.03.2019 год./28.03.2019 год. в размер на 25 % на годишна база, изчислена за периода 28.03.2020 – 23.11.2020 год. Сумата от 20 104.17 лева – наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 год./28.03.2019 год., начислена за периода от 14.05.2020 год. до датата на прекратяване на договора 23.11.2020 год. Сумата от 37 500 лева – договорна неустойка съгласно чл.2.7 от договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 год./28.03.2019 год. Сумата от 1 111.11 лева – законна лихва върху главницата от 62 500 лева, начислена от датата на прекратяване на договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 год./28.03.2019 год. - 23.11.2020 год. до датата на заявлението по чл.417 ГПК Сумата от 2 500 лв. – главница по договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год., Сумата от 416.67 лева – договорна лихва по договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год.

2 по чл.2.2 б.“ж“ и б.“з“ за периода 28.03.2020 – 28.11.2020 год. Сумата от 804.17 лева – наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год., начислена за периода 14.05.2020-23.11.2020 год. Сумата от 1 500 лева – договорна неустойка съгласно чл.2.7 от договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год.

Сумата от 44.44 лева – законна лихва върху главницата от 2 500 лева, начислена от датата на прекратяване на договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год. - 23.11.2020 год. до датата на заявлението по чл.417 ГПК, ведно със законна лихва върху главниците по двата договора за заем, начиная от датата на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че между него и ответника при Общи условия и предварително предоставен Стандартен европейски формуляр за информация по кредити били сключени Договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 от 28.03.2019 год. за сумата от 62 500 лв. и Договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 от 27.03.2019 год., за сумата от 2 500 лв. Посочените договори били прекратени едностранно от заемодателя поради неплащане на задълженията от страна на заемополучателя, в следствие на което, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК като било образувано ч. гр. дело № 1508/ 2021 год. по описа на ВРС. Срещу издадената Заповед № 260930/03.02.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, ответникът подал възражение по чл.

414 ГПК в следствие на което било образувано настоящото производство. Ищецът счита, че липсата на инкорпорирано във възражението оспорване на вземанията за дължимите главници, възнаградителни и наказателни лихви, както и за неустойката по Договор № 386ВН-27.03.2019 год. водело до признание на дължимостта им. Алтернативно, посочва, че с депозираната искова молба желае установяване на дължимостта на всички суми по издадената заповед за изпълнение, възлизащи общо на 136 897.22 лв. По отношение на Договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 от 28.03.2019 год., главницата от 62 500 лв. била предоставена по Б.и сметки на ответника при преференциален годишен лихвен процент от 15%, фиксиран за първите 12 месеца, като след този период, до края на договора същият се покачвал на 25%. Съгласно погасителния план, до 28-мо число на всеки месец, ответникът следвало да заплаща само дължимата лихва в размер на месечна вноска от 781,25 лв. за първите 12 месеца и съответно 1302,08 лв. за останалия период на договора. Пълният размер на главницата бил дължим в крайния срок на договора, а при предсрочното му прекратяване по вина на заемополучателя – към датата на предсрочното прекратяване. Длъжникът изпълнявал задълженията си само в първите 12 месеца, поради което на основание чл. 2.7 от договора с изявление за прекратяване и покана за доброволно изпълнение с изх. № 198/23.11.2020 год., връчена лично на ответника на 23.11.2020 год., заемодателят обявил предсрочната изискуемост на задълженията. Наред с главницата, се претендират и лихва от 25% за периода 28.03.2020 – 23.11.2020 год. в общ размер от 10 416,67 лв.; наказателна лихва за забава от 5% месечно (чл. 2.6), начислена за периода от 14.05.2020 год. до датата на прекратяване на договора 23.11.2020 год. в общ размер на 20 104.17 лв.; неустойка от 60% (чл. 2.7) върху заемната сума - 37 500 лв.; както и законна лихва от 1111.11 лв. върху главницата за периода 23.11.2020 – 01.02.2021 год. – датата на подаване на заявлението по 3 чл. 417 ГПК пред ВРС. Основано на Договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 от 27.03.2019 год. е и искането за установяване дължимостта на главницата от 2500 лв., предоставена на ответника в брой при подписване на договора, също при фиксиран за първите 12 месеца лихвен процент от 15% и фиксиран лихвен процент от 25% за последващия период до края на договора. Ответникът следвало да заплаща ежемесечно само лихвата в уговорения размер, а главницата в нейния пълен размер – в края на срока на договора, освен при предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на заемополучателя, като в този случай пълният размер на главницата следвало да бъде заплатен към датата на предсрочното прекратяване. Едноличният търговец заплатил лихвата само за първите 12 месеца, поради което с изявление за прекратяване на договора за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 197/23.11.2020 год., връчена на заемополучателя лично на 23.11.2020 год., кредиторът обявил предсрочната изискуемост на договора поради неплащане на дължимите суми. В следствие на обявената предсрочна изискуемост се претендира установяване на дължимостта на главницата от 2500 лв.; вземането за лихва от 25 % за периода 28.03.2020 – 28.11.2020 год. от 416.67 лв. (чл. 2.2, б. „ж“ (2) и чл. 2.2, б. „з“ и „и“); наказателна лихва за забава от 5% месечно за периода, начислена за периода 14.05.2020-23.11.2020 год. възлизаща на 804.17 лв. (чл. 2.6 и 2.8); неустойка от 60%, (чл. 2.7), начислявана върху главницата с общ размер от 1500 лв.; както и законна лихва от 44.44 лв., начислявана върху главницата за периода 23.11.2020 – 01.02.2021 год. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК пред ВРС. Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В срока за отговор, ответникът ЕТ „ДОМ ИГНАТ РАДЕНКОВ“ е депозирал отговор на ИМ, в който навежда твърдения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Излага, че ИМ е нередовна като на ищеца е следвало да бъдат дадени указания за отстраняване на неяснотите в твърденията му, свързани с правния му интерес от предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекратяването на договорите за заем и основанието, от което черпи правата си на заемодател. Твърдението си за недопустимост на иска, ответникът обосновава с аргумента, че издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК е обусловено от притежаването на качеството банка на заявителя, а в настоящия случай такова липсва, тъй като ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ. Излага се и че ищцовото дружество не може да се ползва от облекчения режим за събиране на вземанията си въз основа на договорната ипотека по реда на чл. 417, т. 3 ГПК, тъй като същото цели установяването им на база договорите за заем. В тази връзка се излага, че доколкото процесната заповед е била издадена именно на основание договора за ипотека, то исковото производство не се явява продължение на заповедното такова, тъй като в ИМ ищецът е посочил, че вземанията му произтичат от двата договора за заем. Така доколкото ищецът може да реализира вземанията си по принудителен ред въз основа на заповедта и издадения изпълнителен лист, то отвеникът счита, че исковото производство следва да бъде прекратено поради разминаването между основанието на иска и това за издаването на заповедта.

На следващо място се въвежда възражение за нищожност на договорите за заем.

4

Излага се, че в тях липсва упоменаване на целта на предоставянето на средствата, като в тази връзка се посочва, че те не са били предназначени за използване в търговската дейност на ответника, тъй като такава нямало от 2011 год., а за лични нужди на физическото лице И.Р.. Ответникът подчертава и че според последователната практика на ВКС физическо лице и регистриран от същото лице едноличен търговец не съставляват различни правни субекти, като регистрацията на ЕТ ползва физическото лице при осъществяването на търговската му дейност по занятие. Едновременно с това, физическото лице отговаря с личното си имущество както за свои лични задължения, така и за задължения, поети в качеството му на търговец. Отбелязва се, че по своята правна същност сключените договори разкриват признаците на потребителски такива, поради причина, че ЕТ е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР от ЗЗП, което прави приложими разпоредбите на последния. В тази връзка се подчертава, че от представените от ищеца доказателства не се установява индивидуалното уговаряне на клаузи по заемните правоотношения.