Решение № 46 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607052 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.

С Определение №3965/10.10.2024г. по НОХД №12058/2024г. на СРС, НО, 99-и състав, на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо наказание на осъдения А. Б. С., ЕГН **********, измежду наложените му по НОХД №12058/2024г. по описа на СРС, НОХД №5207/2023г. по описа на СГС и НОХД №4064/2024г. по описа на СГС наказания в размер на найтежкото измежду тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „Глоба“ в размер на 3 000 лева.

На основание чл.25, ал.4, вр. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното общо най-тежко наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното най-тежко наказание е присъединено и наказанието „Лишаване от право за управление на моторно превозно средство“ за срок от 14 месеца, наложено по НОХД №12058/2024г. по описа на СРС.

1

На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което осъденият А. Б. С. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, считано от 12.08.2023г.

Срещу определението е постъпил протест от прокурор при СРП с искане за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав при СРС, като са изложени съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в лишаване на страните от възможността да вземат становище по въпросите, предмет на производството.

Не са направени доказателствени искания.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, нито разпит на свидетели и вещи лица, но следва да бъде изискана актуална справка за съдимост на осъденото лице ведно с всички бюлетини за съдимост за същото, както и справки от ГДИН за търпените от него наказания „Лишаване от свобода“ и/или „Пробация“ и от ГДИН и НСлС- за времето, през което е бил задържан с МНО „Задържане под стража“ и/или „Домашен арест“ по различните дела.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, като намира за правилна извършената от първоинстанционния съд кумулация.

Защитникът на осъдения – адв. К. счита, че е налице противоречива практика по поставения пред съда въпрос относно наличието на процесуално нарушение при постановяване на първоинстанционния акт, като предоставя на съда крайното решение.

Осъденият А. Б. С. моли въззивния съд да реши спора по найблагоприятния за него начин.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 23.08.2024г., Софийската районна прокуратура /“СРП“/ е повдигнала на подсъдимия А. Б.

С. обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл.343б, ал.3 от НК.

2

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД №12058 по описа за 2024 година на СРС, НО, 99-ти състав.

С Протоколно определение от 10.10.2024г. съдът е одобрил постигнатото между представителя на СРП, защитника адв. К. и подсъдимия А. Б. С. споразумение, по силата на което последният е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.343б, ал.3 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание „Лишаване от право за управление на моторно превозно средство“ за срок от 14 месеца, от което на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, считано от 12.08.2023г.

След одобряване на споразумението съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.383, ал.2 от НПК и наличните по делото данни за предходни осъждания на подсъдимия А. Б. С. е постановил обжалвания акт.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

След извършена проверка съдът намира, че протестът е подаден срещу акт, който подлежи на проверка по реда на глава ХХІ от НПК, в рамките на законоустановения петнадесетдневен срок и отговаря на изискванията за неговата редовност.

От събраните пред настоящия съд писмени доказателства, касаещи съдебното минало на осъдения, се установява, че А. Б. С. е осъждан три пъти, както следва:

1. по НОХД №5207/23г. на СРС с Определение за одобряване на Споразумение №179/26.09.2023г. за извършени в периода от неустановена дата до 14.11.2022г. деяния с правна квалификация по чл.354а, ал.1 от НК, за които му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като изпълнението на последното е отложено за срок от 3 години, в сила от 26.09.2023г.

2. по НОХД №4064/24г. на СРС с Определение за одобряване на 3

Споразумение №166/12.08.2024г. за извършено на 02.05.2023г. деяние с правна квалификация по чл.354а, ал.1 от НК, за което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като изпълнението на последното е отложено за срок от 3 години, както и „Глоба“ в размер на 3 000 лева, в сила от 12.08.2024г.

3. по НОХД №12058/24г. на СРС с Определение за одобряване на Споразумение №1238/10.10.2024г. за извършено на 12.08.2023г. деяние с правна квалификация по чл. 343г, вр. чл.343б, ал.3 от НК, за което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, както и „Лишаване от право за упражняване професия или дейност“ за срок от 14 месеца, в сила от 10.10.2024г.

След сравняване на времето на извършване на престъпните деяния с датите на влизане в сила на съдебните актове се установява, че осъжданията са в условията на съвкупност по смисъл на чл.25, ал.1 от НК, тъй като деянията са извършени от осъдения преди да има влязла в сила присъда за всяко от тях.

Съобразявайки това, районният съд правилно е определил на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание на осъдения в размер на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „Глоба“ в размер на 3 000 лева, като е отложил изпълнението на първото за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на Споразумение №1238/10.10.2024г., одобрено с протоколно определение от 10.10.2024г., постановено по НОХД №12058/24г. на СРС. Към така определеното наказание съдът в съответствие с чл.23, ал.2 от НК е присъединил наказанието „Лишаване от право за управление на моторно превозно средство“ за срок от 14 месеца, наложено на осъденото лице по НОХД №12058/2024г. по описа на СРС, от което правилно е приспаднал времето, през което осъденият С. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, считано от 12.08.2023г. до 12.10.2024г.

С оглед на изложеното настоящия въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е спазил основния принцип за определяне на найблагоприятното за осъденото лице групиране на наложените му наказанията, като е определил общо наказание в размер на най-тежкото от тях. Прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК, позволяваща неговото увеличаване съставлява правна възможност, а не задължение на съда, поради което 4 пропускът на последния да се произнесе не дава основание за отмяна на атакуваното определение, още повече, че подобни съображения не се излагат от обвинението.

Както бе посочено, частният протест не се поддържа пред настоящата инстанция, но поради обстоятелството, че същият не се оттегля, въззивният съд дължи отговор на наведения от държавното обвинение довод относно наличието на процесуално нарушение при постановяване на атакувания акт, състоящо се в лишаване на страните от възможност да вземат становище по извършената кумулация. Съгласно чл.383, ал.2 от НПК съдът след одобряване на споразумението определя общо наказание на основание чл.25 и чл.27 от НК по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, тоест в съдебно заседание с призоваване на осъдения. Видно от приложения по делото протокол, районният съд е постановил атакувания съдебен акт веднага след одобряване на споразумението, в присъствието на страните, с което е изпълнил посочените изисквания. По отношение на съдържащите се в частния протест оплаквания настоящият въззивен състав намира, че липсата на отразено в протокола изрично изявление на съда, с което се предоставя възможност на присъстващите лица да вземат отношение по поставения за разглеждане въпрос не означава, че същите са били лишени от възможност да изразят своето становище. Присъствието на страните в откритото съдебно заседание само по себе си обезпечава възможността същите да защитят непосредствено своите права, навеждайки твърдения, представяйки доказателства и отправяйки искания към съда. В случая не се установява същите да са се възползвали от нея, съответно съдът да е отказал тяхното изслушване. За да бъде съществено едно процесуално нарушение, то следва да е довело до ограничаване правата на страните и да не е отстранено. Съдът намира, че доколкото държавното обвинение не сочи в какво се изразяват последиците от твърдяното от него нарушаване на правото на страните, то не би могла да бъде извършена преценка как същото се е отразило на крайния акт, следователно не може да бъде определено дали то е съществено. В допълнение следва да бъде посочено, че нито с подаване на иницииращия настоящото производство акт, нито в рамките на проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание държавното обвинение не се е възползвало от възможността да упражни правото си да изрази становище по същество на спора. С оглед на всичко изложено дотук настоящият въззивен съдебен състав намира, че не е 5 налице нарушение на процесуалните права, което да налага връщане на делото на първоинстанционния съд, като намира извършената от районния съд кумулация за правилна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

№12058/2024г. на СРС, НО, 99-и състав.

№3965/10.10.2024г. по

НОХД

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6