Решение № 1152 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500476 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Р. Б. против решение № 7/05.01.2026г. по гр.д.№ 72/2025г. на АсРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за обявяване нищожността на сключения между страните договор за кредит № 650361 от 05.07.2023 г., както и предявения при условие на евентуалност иск за обявяване на нищожността на клаузата, съдържаща се по горепосочени договор, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1278,40 лева. Във въззивна жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Исковете били отхвърлени единствено поради това, че жалбоподателят не е доказал сключването на горепосочения договор за кредит. Причината за това обаче била в отказа на РС да уважи заявените от жалбоподателя доказателствени искания за това ответната страна да бъде задължена да представи договора за кредит, да се изиска справка от БНБ относно съществуването на този договор и да бъде назначена съдебна счетоводна експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на основния иск или при условия на евентуалност на иска за нищожност на неустойката.

От въззиваемата страна „Стик- кредит“АД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 72/2025г. на АсРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В подадената от Д. Р. Б. искова молба се твърди, че на 05.07.2023г. между него и „Стик- кредит“АД бил сключен договор за кредит № 650361, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 950 лева, а той се задължил да я върне в срок от 12 месеца. В договора било предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение, той дължи неустойка в 1 размер от 0,9% на ден върху стойността на усвоената сума за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение. На основание на клаузата за неустойка била начислена сумата от 1278,40 лева, разпределена на 12 вноски, всяка от които била добавена към дължимите главница и лихва, като по този начин общата месечна вноска нараснала до размер от 198,20 лева. Твърди се, че договорът, сключен между страните, е нищожен. В него не се съдържали условията за прилагане на годишния лихвен процент, като не било ясно дали същият е фиксиран или променлив. Освен това в него не бил посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва и съотношението между него и главницата. По този начин не ставало ясно и дали посоченият лихвен процент е действително приложеният. В договора бил посочен ГПР, но не и методиката, по която е изчислен и какви компоненти са включени в него. Твърди, че уговорената неустойка не е включена в ГПР като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Заплащането на сумата за неустойка следва да се разглежда като елемент от общия разход по кредита, тъй като било пряко свързано с договора и този разход бил известен на кредитора. По тази причина и посоченият в договора ГПР не съответствал на действително прилагания.

От „Стик- кредит“ АД е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск, както и доводите, на които се основава, са оспорени като неоснователни. Твърди се, че на ищеца е предоставена цялата информация, която му е необходима, за да прецени дали да сключи процесния договор, както и че между страните били сключени общо шест идентични договора.

С обжалваното решение предявените при условие на евентуалност обективно съединени искове са отхвърлени по аргумент на това, че ищецът- жалбоподател в настоящето производство, не е установил сключването на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което е невъзможно да бъде направена обоснована преценка относно наличието в същия на клаузи, които да обосновават недействителността му. В производството по настоящето дело въззиваемата страна беше задължена на основание чл.190 от ГПК да представи договор за кредит № 650361 от 05.07.2023г.

Неизпълнението на това задължение, без да се сочат уважителни причини за това, по принцип дава основание за приложението на чл.161 от ГПК. Твърдението на въззивемата страна, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи сключването на договора и неговите клаузи е вярно, но това не дава основание за заявения отказ да бъде представен договора. Искането за задължаване на насрещната страна да представи определен находящ се у нея документ е напълно допустим и валиден доказателствен способ и доколкото той е ангажиран от жалбоподателя, по този начин той е изпълнил задължението си да предприеме необходимото за установяване на фактите, които са в негова доказателствена тежест. Независимо от това настоящият състав на ПОС намира, че не е налице основание посочените в исковата молба обстоятелства да бъдат приети за доказани, съобразно с разпоредбата на чл.161, вр. ч.190, ал.2 от ГПК, тъй като от изисканата и приета по настоящето дело справка от БНБ за кредитната задлъжнялост на Д. Б. обективно се установява, че между страните не е сключен договор за кредит № 650361 от 05.07.2023г., с предмет отпускане на кредит в размер от 9500 лева. Между страните са сключени пет договора, последният от които действително е от дата 05.07.2023г., но по този договор е отпусната сума в размер от 950 лева, а и номерът му е 969492, а не 650361. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/05.01.2026г. по гр.д.№ 72/2025г. на АсРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя Д. Р. Б. иск за обявяване нищожността на сключения между него и „Стик- кредит“АД договор за кредит № 650361 от 05.07.2023 г., както и предявения при условие на евентуалност иск за обявяване на нищожността на 2 клаузата, съдържаща се по горепосочени договор, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1278,40 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3